Решение № 60205 от 5.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2021 г.

Решение № 60205 от 5.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството е по реда на чл. 7, ал. 5 от ЗА и е образувано по повод на жалба с вх. 602/10.03.2.0211 година, подадена от К. Г. Г., срещу решение № 3218/05.02.2021 година на Висшия адвокатски съвет, обективирано в протокол № 79/05.02.2021 година, с което е оставена без уважения подадената от Г. жалба с вх. № 3193/22.12.2020 година срещу решение № 173/26.11.2020 година на Съвета на Адвокатската колегия, обективирано в протокол № 15/26.11.2020 година, с което е отказано на жалбоподателя да бъде вписан като адвокат в Адвокатско колегия. В жалбата си Г. излага доводи за това, че обжалваното решение е неправилно тъй като не е взето предвид предишно решение на Висшия адвокатски съвет, с което е прието, че жалбоподателят има пет години и четири месеца юридически стаж. Твърди, че при постановяване на решението не са взети предвид представените от него длъжностни характеристики за длъжността "юрисконсулт" на АС "Консулт 2005" и на адвокат С. Г. Г. -Ч. от АК. Според жалбоподателя от всички представени от него писмени доказателства следва извод, че той притежава изискуемият се по чл. 6, ал. 3, изр. 1 от ЗА юридически стаж по смисъла на § 1, т. 1 от ДРЗА. Направено е искане решението на Висшия адвокатски съвет да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважено искането на Г. за вписването му като адвокат в Адвокатска колегия. Висшият адвокатски съвет е оспорил подадената от К. Г. Г. жалба като неоснователна, като е поискал същата да бъдат оставени без уважение, а атакуваното с нея решение на Висшия адвокатски съвет да бъде потвърдено. Излагат се съображения, че жалбоподателят не притежава изискуемият се по чл. 6, ал. 3, изр. 1 от ЗА юридически стаж по смисъла на § 1, т. 1 от ДРЗА, поради което не може да бъде вписан като адвокат в Адвокатска колегия. Подадената от К. Г. Г. жалба с вх. 602/10.03.2.0211 година, а оспорваното с нея решение на Висшия адвокатски съвет е било взето в проведеното на 05.02.2021 година заседание, като за решението жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 174/18.02.2021 година, което му е било връчено на 24.02.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 7, ал. 5 от ГПК преклузивен срок за обжалване. Жалбата е подадена от надлежна страна, поради което подлежи на разглеждане. Видно от представените по делото доказателства К. Г. Г. е поискал да бъде вписан като адвокат в Адвокатска колегия по реда на чл. 6, ал. 3, изр. 1 от ЗА, без полагане на изпит. Предпоставка за такова вписване е кандидатът да притежава повече от пет години юридически стаж по смисъла на § 1, т. 1 от ДРЗА. С обжалваното решение № 3218/05.02.2021 година на Висшия адвокатски съвет, обективирано в протокол № 79/05.02.2021 година е прието, че Г. отговаря на изискванията за вписване като адвокат по чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗА. Същият обаче не е притежавал изискуемият се по чл. 6, ал. 3, изр. 1 от ЗА юридически стаж по смисъла на § 1, т. 1 от ДРЗА, поради което изключението от чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗА не може да намери приложение. Именно липсата на изискуемият се юридически стаж е единственото основание жалбата на Г. срещу решение № 173/26.11.2020 година на Съвета на Адвокатската колегия, обективирано в протокол № 15/26.11.2020 година да не бъде уважена, което от своя страна определя и предмета на спора в настоящето производство, а именно наличието или не на този стаж. От представената трудова книжка на К. Г. Г. се установява, че за периода от 21.01.2015 година до 01.06.2017 година (две години, четири месеца и десет дни) той е работил в АС "Консулт 2005", където е заемал длъжността "юрисконсулт". Впоследствие от 01.06.2017 година до 01.09.2017 година (три месеца) той е работил при адвокат Д. К. Г. от АК, където също е заемал длъжността "юрисконсулт". Същата длъжност е била заемана от жалбоподателя за периода от 01.09.2017 година до 14.01.2020 година (две години, четири месеца и тринадесет дни и за периода от 05.02.2020 година до 05.06.2020 година (четири месеца) при адвокат С. Г. Г. -Ч. от АК. Предвид на това Г. е работил по трудови правоотношения, при които е заемал длъжността "юрисконсулт" общо пет години, три месеца и двадесет и три дни. За заемането на тази длъжност се изисква юридическо образование, но няма нормативно установено изискване и за притежаването на юридическа правоспособност, като това дали ще се изисква притежаването на правоспособност е предоставено на преценката на работодателите. Съгласно § 1, т. 1 от ДРЗА "юридически стаж" по смисъла на ЗА е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност съдебен помощник във ВКС или ВАС, прокурорски помощник във ВКС или В., разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на МВР, разследващ полицай с висше юридическо образование в МО или разследващ митнически инспектор в Агенция "Митници". Изискването за юридическо образование и правоспособност е дадено кумулативно, поради което се изисква едновременното наличие на двете, за да се признае времето, през което лицето е работило на съответната длъжност за юридически стаж по смисъла на ЗА (решение № 32/10.02.2014 година, постановено по гр. д. № 7131/2013 година и решение № 31/13.03.2018 година, постановено по гр. д. № 2634/2017 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). Задължението са установяване на притежаването на притежаван повече от пет години юридически стаж по чл. 6, ал. 3 от ЗА от ЗА е на лицето, което иска да бъде вписано като адвокат без полагането на изпит, в конкретния случай на К. Г. Г.. Същият е представил длъжностна характеристика, утвърдена на 01.02.2015 година, за длъжността "юрисконсулт" при АС "Консулт 2005", където в раздел V "Изисквания за заемане на длъжността" в. 1 е посочено изискуемото се образование, а именно висше, по специалност "право", с образователно-квалификационна стенен "магистър", а в т. 2 е поставено изискването за успешно проведен изпит и притежаването на юридическа правоспособност. Налице е и друга длъжностна характеристика за същата длъжност от този работодател, която е с дата 05.09.2015 година и в която изискването за притежаване на юридическа правоспособност не фигурира, като няма доказателства впоследствие това изискване да е било възобновено. Предвид на това от времето, през което Г. е работил в АС "Консулт 2005" само периода от 21.01.2015 година до 05.09.2015 година (седем месеца и четиринадесет дни) може да бъде определен като юридически стаж по смисъла на § 1, т. 1 от ДРЗА. Останалия период от 05.09.2015 година до 01.06.2017 година не може да бъде зачетен като такъв стаж, тъй като не е установено за този период да е имало изискване за притежаване на юридическа правоспособност за заемане на длъжността. В длъжностна характеристика, утвърдена на 05.09.2017 година, за длъжността "юрисконсулт" при адвокат С. Г. Г. -Ч. от АК в раздел V "Изисквания за заемане на длъжността" в. 1 е посочено изискуемото се образование, а именно висше, по специалност "право", с образователно-квалификационна стенен "магистър", а в т. 2 е поставено изискването за успешно проведен изпит и притежаването на юридическа правоспособност, като няма данни това изискване да е отпаднало впоследствие. Затова цялото време при този работодател от две години, осем месеца и тринадесет дни следва да бъде зачетено като юридически стаж по смисъла на § 1, т. 1 от ДРЗА. Липсват доказателства за това дали за заемането на длъжността "юрисконсулт" при адвокат Д. К. Г. от АК се е изисквало притежаването на юридическа правоспособност, поради което стажът при този работодател не може да бъде зачетен като юридически по смисъла на § 1, т. 1 от ДРЗА. С оглед на горното К. Г. Г. е доказал наличието на три години, три месеца и двадесет и седем дни юридически стаж, по смисъла на § 1, т. 1 от ДРЗА, което е под изискуемия се от чл. 6, ал. 3 ЗА такъв, поради което той не може да бъде вписан като адвокат по този ред. С оглед на това обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е правилно. Без значение е това, че в свое решение от 11.09.2020 година Висшият адвокатски съвет е приел, че Г. има пет години и двадесет и три дни юридически стаж по смисъла на § 1, т. 1 от ЗА. С това решение е отменено решение № 102/16.07.2020 година на Съвета на Адвокатската колегия, обективирано в протокол № 11/16.07.2020 година, с което е отказано вписването на жалбоподателя като адвокат в Адвокатската колегия, като е указано на Съвета на колегията да впише Г. като адвокат. След връщането на преписката Съвета на Адвокатската колегия е приел, че в решението на Висшия адвокатски съвет липсва диспозитив за вписването на Г. като адвокат, който извод се споделя и в обжалваното в настоящето производство решение. Поради това е приел, че трябва отново да бъде преценено дали са налице всички предпоставки за извършване на исканото от жалбоподателя вписване и е постановено решение № 173/26.11.2020 година на Съвета на Адвокатската колегия, обективирано в протокол № 15/26.11.2020 година, с което е същото е отказано. Съгласно чл. 122, ал. 2 от ЗА решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Несъобразяването на даден орган на адвокатурата с такова решение обаче не води до неговата нищожност. Съветът на адвокатската колегия е орган на управление на съответната адвокатска колегия, която е юридическо лице, по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ЗА. Затова за неговите решения не намират приложени общите правила за нищожност и унищожаемост на сделките. Правилата за оспорването и валидността на тези решения са установени в специалните закони, поради което те могат да бъдат нищожни само в изрично предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, която да предвижда нищожност на решението на Съвета на адвокатската колегия в случаите като този предмет на настоящето производство. Затова решението на Съвета може да бъде преценявано само като незаконосъобразно и евентуално подлежащо на отмяна поради нарушение на чл. 122, ал. 2 от ЗА. Само на себе си обаче само това нарушение няма да бъде достатъчно за отмяна на решението, ако то е съобразено с изискванията на закона относно разрешения с него въпрос. Затова при обжалването на решение № 173/26.11.2020 година на Съвета на Адвокатската колегия, обективирано в протокол № 15/26.11.2020 година, с което е отказано на жалбоподателя да бъде вписан като адвокат в Адвокатско колегия. Висшият адвокатски съвет е следвало да прецени правилността на същото като извърши преценка дали са налице или не предвидените в закона предпоставки за вписването на К. Г. Г. като адвокат, което в случая е направено. Видно от посоченото по-горе направеният в обжалваното решение извод, че тези предпоставки не налице поради това, че жалбоподателят не притежава изискуемият се по чл. 6, ал. 3, изр. 1 от ЗА юридически стаж по смисъла на § 1, т. 1 от ДРЗА е законосъобразен. Направения в предишното решение на Висшия съдебен съвет извод, че такъв стаж е налице е основан на преценка на фактите и доказателствата, като преценка няма доказателствена сила и не обвързва Съвета при новото разглеждане на спора. Последният е задължен при това разглеждане да извърши нова преценка на фактите и обстоятелствата по делото и да се произнесе в решение основано именно на тази преценка, което и е направен. С оглед на всичко изложено подадената от К. Г. Г. жалба с вх. 602/10.03.2.0211 година, срещу решение № 3218/05.02.2021 година на Висшия адвокатски съвет, обективирано в протокол № 79/05.02.2021 година е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение