Решение № 500 от 7.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4318/2008 г.

Решение № 500 от 7.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4318/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на "О"Е., гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 47 от 07.01.2008 г. по гр. дело № 427/2007 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, постановено по реда на § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. С атакуваното решение е била уважена частично касационната жалба на Д. А. Е., като е отменено въззивното решение от 21.08.2006 г. по гр. дело № 3343/2005 г. на Софийския градски съд, II "б" отделение и дружеството-ответник/сега молител/ е осъдено да заплати на основание чл. 200, ал. 1 КТ още 4 500 лева над присъдената сума от 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Поддържа се, че дружеството-молител не е било призовано за заседанието на касационната инстанция на 13.12.2007 г., с което е било лишено от право на защита. Апелативният съд, според молителя, нарушил чл. 56, ал. 1 ГПК, доколкото в посочения в протокола за съдебното заседание на 13.12.2007 г. брой 87 от 27.10.2006 г. на "Д" не било публикувано призоваване за това заседание. Ответникът по молбата за отмяна Д. А. Е. от гр. С. не е ангажирал становище по нея. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена от заинтересувана страна и в рамките на преклузивния едногодишен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК /в редакцията преди изменението със ЗИД, ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г./. Молбата е с вх. № 3* от 23.04.2008 г. и доколкото дружеството молител твърди, че е научило за решението с получената покана за доброволно изпълнение изх. № 1690/07.03.2008 г. на ЧСИ Г. Д., а не са обективирани други данни за момента на узнаване, следва да се приеме, че е спазен пределният срок. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Касационното производство по гр. дело № 427/2007 г. на Софийския апелативен съд е било образувано на основание § 2, ал. 4, изр. второ от преходните и заключителни разпоредби на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, който съд е разгледал подадената касационна жалба срещу въззивното решение по дотогавашния ред на касационното производство, в т. ч. и с призоваване на страните по реда на чл. 218д ГПК (отм.). Разпоредбата на чл. 218д ГПК (отм.) урежда реда за призоваване на страните по делата, които се разглеждат от Върховния касационен съд. До всяко първо число на месеца в "Д" се обнародват дните, в които ще се заседава през следващия месец и подлежащите на разглеждане дела. За съдебното заседание на апелативния съд, действащ като касационна инстанция, проведено на 13.12.2007 г., в което е било разгледано делото, страните са били редовно призовани ч. публикацията в неофициалния раздел на бр. 87 от 30.10.2007 г. на "Д", стр. 129, т. е. обнародването е било извършено преди 01.11.2007 г. За да е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо от ГПК, следва да се установи, че страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в процеса. В случая, твърдението на молителя, че не е бил редовно призован за заседанието на апелативния съд, действащ като касационна инстанция, на 13.12.2007 г. не се подкрепя от документите по делото. Както се посочи, налице е публикация в "Д", бр. 87 от 30.10.2007 г., която е своевременна и страната /молител/ е била призована редовно по реда на чл. 218д ГПК (отм.). Обстоятелството, че в протокола за съдебното заседание на 13.12.2007 г. е отразено, че призоваването е ч. публикация в "Д", бр. 87 от 27.10.2006 г., каквато действително не е била извършена, не би могло да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила касационно решение. За страните е съществувало задължението да следят за публикациите в неофициалния раздел на "Д" и погрешното отразяване в протокола на броя и датата на изданието, в които е извършена публикацията, не може да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила, което да съставлява причина за отстраняване силата на пресъдено нещо на постановеното касационно решение и да оправдае необходимост от повторно разглеждане на делото от апелативния съд. Неучастието на молителя в разглеждането на делото в заседанието на 13.12.2007 г. е резултат от собственото му процесуално бездействие и липсва основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.