Решение № 12945 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба на 15.07.2025 г. от В. Т. Р., подадена чрез адв. Д. Ангелова, с която е оспорвано изцяло Решение 790 от 27.05.2025 г., постановено по адм. дело 106/2025 г. по описа на Административен съд Ямбол. Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото бил даден ход на делото в открито съдебно заседание, проведено на 21.05.2025 г., при наличие на подадена молба за отлагане на делото поради служебна ангажираност по съдебно дело в същия ден и част от нейния процесуален представител. Освен това се твърди наличието на материална незаконосъобразност на първоинстанционното решение, доколкото не била приложена правилно нормата на чл. 104, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл), тъй като неправилно била присъдена сумата от 5152, 36 лева вместо дължимото на касатора обезщетение от 7819, 82 лева. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата - Община Стралджа, представлявана от кмета А. Киров, чрез адв. П. Генков, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но е неоснователна. Предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. След като взе предвид доводите на страните и приетото за установено от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира следното: Производството пред АС-Ямбол е било образувано на основание чл. 104, ал.1 ЗДСл във връзка с чл. 124 ЗДСл и чл. 126 ЗДСл по предявен от касаторката иск да бъде осъдена Община Стралджа, Обл. Ямбол, да ѝ заплати сумата 7559, 63 (седем хиляди петстотин петдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки) лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 02.03.2022 г. до 01.09.2022 г. включително, която сума е формирана от основната заплата за главен инспектор в отдел Местни приходи на Община Странджа, ранг II младши към 02.05.2023 г. датата на признаване на уволнението за незаконно за период от 6 месеца и от която сума е приспаднато полученото от ищеца възнаграждение при друг работодател в размер 2140 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 02.05.2023 г. до окончателното ѝ изплащане. С оспорваното решение АС-Ямбол е приел предявения иск за допустим и го е уважил частично за предявената част от главницата до 5152, 36 лева, ведно със законната лихва върху тази част от 02.05.2023 г. (датата на признаване на уволнението за незаконно с влязло в сила съдебно решение) до окончателното ѝ плащане. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: Със Заповед 3-141/01.03.2022 г. на Кмета на Община Стралджа на В. Т. Р. е било наложено дисциплинарно наказание уволнение, като със Заповед 9/01.03.2022 г. на Кмета на Община Стралджа е прекратено служебното ѝ правоотношение като държавен служител главен инспектор в отдел Местни приходи на Община Стралджа, ранг II младши. С Решение 166/05.10.2022 г., постановено по адм. дело 79/2022 г. на Административен съд Ямбол са отменени Заповед 3-141/01.03.2022 г. на Кмета на Община Стралджа и Заповед 9 /01.03.2022 г. на Кмета на Община Стралджа, като решението е оставено в сила с Решение 4583/02.05.2023 г., постановено по адм. д. 10559/2022 г. на Върховен административен съд, в съответствие с което уволнението е признато за незаконно на 02.05.2023 година. Със Заповед 3-349/12.05.2023 г. на Кмета на Община Стралджа, касаторката е възстановена на длъжност главен инспектор в отдел Местни приходи на Община Стралджа, ранг II младши, считано от 12.05.2023 година. Установено е било, че касаторката е била назначена за периода 10.03.2022 г. 08.05.2022 г. с трудов договор 001/09.03.2022 г. при РИВАЙВЪЛ-ЕЛ ООД на длъжност Анализатор, проучване на пазари, с основно месечно възнаграждение в размер на 1070, 00 лева и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж при същия работодател или на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност, професия. Установено е било също така, че за периода 09.05.2022 г. - 31.08.2022 г., по силата на Разпореждане 281-00-672-1/18.05.2022 г. на ТП на НОИ-Ямбол на касаторката е било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 09.05.2022 г. 08.05.2023 година. С определение 570 от 14.04.2025 г. е била назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице Димитрова е било изслушано в открито съдебно заседание, проведено на 21.05.2025 година. За насрочването му страните са били уведомени с протоколно определение от 09.04.2025 година. На заседанието е даден ход на делото в присъствието единствено на процесуалния представител на Община Стралджа, като въпросната съдебно-икономическа експертиза е била приета без касаторката да участва в разпита на вещото лице. В решението си първоинстанционният съд се е позовал на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, като е заключил, че за периода 10.03.2022 г. - 08.05.2022 г. начисленото на касаторката брутно трудово възнаграждение за същия този период е в размер на общо 1622, 92 лева и че общият размер на изплатеното парично обезщетение за безработица за 6 -месечния период на възнаграждението по чл. 104, ал.1 ЗДСл (01.03.2022 г. 31.08.2022 г.) възлиза на 2667, 46 лева. Отделно от горното, АС-Ямбол е приел, че не е било установено по делото, че в полза на ищеца е било изплатено обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Посочената разпоредба съдържала материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато незаконно уволнение, началният момент за възникване на задължението, периода, за който е дължимо и базата, на която следва да бъде определен размера на обезщетението. По аргумент от същата норма органът по назначението дължал обезщетение за незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост възниква след отмяна на уволнението от съда, в размер на основната му заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, АС-Ямбол е приел, че служителят има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Поради това релевантният за спора факт бил размерът на основната заплата на ищеца към момента на признаването на уволнението за незаконно. Предвид горните обстоятелства, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че от датата на прекратяване на служебното правоотношение на 01.03.2022 г. до момента на признаване на уволнението за незаконно на 02.05.2023 г. не бил актуализиран размерът на основната заплата на заеманата от ищеца длъжност "главен инспектор" в отдел "Местни приходи", то заложения в "Поименно разписание на длъжностите на персонала в дейност "Общинска администрация", актуално към 01.04.2023 г., и изх. БФ-261/24.04.2025 г. на Община Стралджа размер на основната заплата от 1131 лв. не отговарял на вложения от закона смисъл за реално обезщетяване на претърпените от служителя имуществени вреди, изразяващи се в това да получи възнаграждение в размер, който би получил, ако не беше прекратено служебното му правоотношение. В тази насока за определяне на индивидуалния размер на основната заплата на ищеца съдът не можел да приложи в пълен обем критериите заложени в чл. 67 ЗДСл, тъй като съдържат както субективни елементи, така и касаят въпроси от оперативната самостоятелност на органа по назначаването. В съответствие с горното съдът е счел, че следва да се приложи минимално предвиденото за периода 01.03.2022 г.- 02.05.2023 г. увеличение на трудовите възнаграждения, отнасящо се за всички служители в отдел "Местни приходи" на община Стралджа, така както е изчислен в отговор 6.2. от заключението на вещото лице, при което актуалният размер на основната месечна заплата на длъжността "главен инспектор" в отдел "Местни приходи", ранг II младши към датата на признаване на уволнението за незаконно 02.05.2023 г. ще е 1573,79 лв. Поради това съдът е кредитирал като приложим варианта за размер на дължимото обезщетение, даден в отговора на въпрос 8 от експертизата, при който обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за шест месеца, след приспадане на начисленото от "Ривайвъл-Ел" ООД трудово възнаграждение и на изплатеното обезщетение за безработица, който е в брутен размер на 5152,36 лв. без приспадане на 10 % данък по ЗДДФЛ, тъй като данък върху обезщетенията не се дължи. Въз основа на горното, по отношение на останалата предявена част над 5152, 36 лева до 7559, 63 лева, АС-Ямбол е отхвърлил предявения иск по чл. 104, ал. 1 ЗДСл като неоснователен. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно в частта, с която се отхвърля горницата над 5152, 36 лева до пълния предявен размер на иска (7559, 63 лева). Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл е предвидено право на обезщетение за държавния служител в случай на отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, след като е бил възстановен. За да възникне право на обезщетяване трябва да се докаже наличието на следните елементи от фактическия състав на посочената норма: 1. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да е отменена от органа по назначаването или от съда с влязъл в сила акт; 2. Уволнението да е признато за незаконно със същия акт; 3. През цялото време държавният служител да не е заемал държавна служба или да е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на нормата - заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е отменена като незаконна от съда, с влязло в сила съдебно решение, съответно същия има право на обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Безспорно е установено също така, че ищецът не заема държавна служба за повече от шест месеца, през които търпи вредата от липса на възнаграждение, която е в пряка връзка и последица от незаконното уволнение. Неправилно обаче е бил определен размерът на дължимото обезщетение, доколкото съдът е счел, че от размерът на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл следва да бъде определен след приспадане не само на начисленото от другия работодател на касатора Ривайвъл ООД възнаграждение в по-нисък размер за периода 10.03.2022 г. 05.05.2022 г. (общо 1662, 92 лева), но и на полученото от касатора обезщетение за безработица за шестмесечния период 01.03.2022 г. - 31.08. 2022 г. по чл. 104, ал.1 ЗДСл (общо 2667, 46 лева). Горният извод на съда е в противоречие с материалния закон. Съгласно трайната практика на ВАС, прихващане между сумата получена за безработица и тази в резултат на отмяна на незаконно уволнение е недопустимо. Получаването на обезщетение за безработица не произтича от трудово или служебно правоотношение, респективно размера не следва да се приспада от дължимото обезщетение по аргумент от чл. 104, ал. 1 ЗДСл (вж. Решение 14873 от 03.12.2018 г. по адм. д. 1540/2018 на Върховния административен съд). Поради тази причина, неправилно АС-Ямбол е отхвърлил претенцията на ищцата за горницата над уважената част от 5152, 36 лева до пълния му размер 7559, 63 лева. Ето защо в тази си част, касационната жалба се явява напълно допустима и основателна. В останалата си част (с която е уважен предявения иск до сумата от 5152, 36 лева), касационната жалба е недопустима, доколкото касаторът няма правен интерес от обжалването на решението в тази му част, тъй като е благоприятно за него. Що се касае до частта в касационната жалба (петитумът), с която е поискано от касационната инстанция да осъди Община Стралджа да заплати при отмяна на първоинстанционното решение на касаторката обезщетение в размер на 7819, 82 лева вместо първоначално заявената с исковата молба сума от 7559, 63 лева, трябва да се има предвид следното: С оглед на принципа на равенство на страните и на диспозитивното начало, крайният момент, в който ищцата е могла да увеличи размера на претенцията си е до края на съдебното дирене пред първата инстанция (арг. от чл. 144 АПК вр. с чл. 214, ал.1, изречение последно ГПК). По съществото си искането в касационната жалба за присъждане на по-голяма от първоначално заявената до края на съдебното дирене пред първата инстанция представлява искане по чл. 214, ал.1 ГПК, което не е допустимо. Макар, че ищцата и нейният процесуален представител не са могли да извършват процесуални действия при настъпването на края на съдебното дирене в последното открито съдебно заседание пред първата инстанция (проведено на 21.05.2025 г.) не е нарушено правото ѝ на защита и поради тази причина е настъпила преклузията за изменение на иска. Това е така, тъй като ищцата е била редовно призована за това заседание и макар нейният представител да не е могъл да вземе участие на тази дата, страната е имала достатъчно време да организира своята защита, включително и чрез упълномощаване на друг адвокат. Доколкото чл. 139, ал. 1 АПК изисква кумулативно страната и нейния пълномощник да не могат да се явят в съдебно заседание, съдът е действал законосъобразно, давайки ход на делото и обявявайки край на съдебно дирене при липса на участие на ищцата в този момент от производството. При това положение, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане за частта, с която се уважава предявения иск до сумата от 5152, 36 лева, а в отхвърлителната си част същата следва да бъде уважена, като в тази му част първоинстанционното решение следва да бъде отменено. Вместо него трябва да бъде постановено ново решение, с което да бъде присъдена и горницата до първоначално предявения с исковата молба пълен размер на иска 7559, 63 лева, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното ѝ плащане. Що се касае до частта в касационната жалба с която е поискано присъждане на сумата над 7559, 63 лева (предмет на делото) до 7819, 82 лева, делото не подлежи на прекратяване в тази му част, доколкото липсва основание за това аргумент от чл. 159 АПК и поради тази причина жалбата следва да бъде оставена без уважение в тази ѝ част, доколкото касационната инстанция не може да присъжда повече, отколкото е първоначално заявеният размер на предмета на делото. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че следващ процес за непредявената в процеса горница над 7559, 63 лева е недопустим, тъй като искът не е предявен като частичен (вж. мотиви по т.1. на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. 3 / 2016 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК). С оглед този изход на спора, разноски се дължат на касатора съобразно уважената част на жалбата съгласно чл. 228 АПК вр. с чл. 143, ал. 1 АПК вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в общ размер от 1160 (хиляда сто и шестдесет) лева, доколкото същите са реално извършени и доказани от него. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение