Решение № 8233 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Бонева и на С. Е. М. с ЕТ Полис-С. Мадански, ЕИК 830120860, чрез адв. Добрев, против решение 105/23.01.2024 г., постановено по адм. дело 263/2023 г. по описа на Административен съд Смолян в съответната отменителна и отхвърлителна част. В касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа че първоинстанционният съд е отменил неправилно ревизионния акт (РА) в частта на определния годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. за сумата над 16 129,01 лв. до определения от органите по приходите размер от 24 395,26 лв. Аргументът за това е, че данъчната основа е установена коректно с акта с оглед на констатираните обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Твърди, че назначената съдебна експертиза е кредитирана неправилно от съда, тъй като не опровергава изводите на органите по приходите. Отправя искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде потвърден. В проведеното съдебно заседание касаторът не се представлява като в писмено становище от 04.06.2024 г. заявява, че поддържа жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 528,04лв. и внесената държавна такса за производството. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба С. М. с ЕТ Полис-С. Мадански, я оспорва като неоснователна с писмена молба по хода на делото от 06.06.2024 г. Касаторът - С. М. с ЕТ Полис-С. Мадански, твърди че съдебното решение в отхвърлителната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита че въпреки събраните доказателства по делото не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. От изготвената съдебна експертиза не се установява, че задълженото лице е достигнало оборот за регистрация по ЗДДС на 08.06.2015 г. Отправя възражения по отношение на присъдените му деловодни разноски. В петитума е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски за двете инстанции, съгласно приложените доказателства. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, не представя писмен отговор в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Аргументи за неоснователността ѝ излага юрк. Бонева в писмено становище по хода на делото. Отправя искане първоинстанционното решение в тази част да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените факти по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени от страните по делото, срещу съответната част от неблагоприятния за нея първоинстанционен съдебен акт и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-16002121004650-091-001/21.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената част с решение 201/08.06.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на определените данъчни и осигурителни задължения при ревизия по реда на чл.чл. 122-124а ДОПК, както следва: за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 в размер на 24 395,26 лв. и лихви за просрочие в размер на 14 654,23 лв., вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 4 656,48 лв. и 2 797,15 лв. лихви, вноски за 3О за 2016 г. в размер на 2 092,80 лв. и 1 257,14 лв. лихви, ДДС за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 4 799,85 лв. и 3 024,61 лв. лихви. Фактическите установявания по делото следват извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизионното производство на С. М., образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16002121004650-020-001/13.08.2021 г. на началник сектор при ТД на НАП-Пловдив. При анализа на събраните данни органите по приходите констатират, че лицето осъществява дейност по изкупуване и продажба на диворастящи гъби, притежава регистрация като ЕТ и участва в търговски дружества. Проверката на водената счетоводна отчетност води до извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, изразяващи се в неотчитане на приходи от търговска дейност, неизпълнение на изискванията на ЗСч. и редица счетоводни пропуски, които не дават възможност за установяване на основата за данъчно облагане. В хода на ревизията са връчени уведомления по чл. 124, ал. 1 ДОПК и чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК за констатираните обстоятелства. Въз основа на тях РЛ е било надлежно уведомено, че производството е по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122- чл. 124а ДОПК. Предложенията на органите по приходите за установяване на съответните видове и размери на задълженията са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16002121004650-092-001/17.01.2023 г., издаден от оправомощените за целта длъжностни лица. Правото на възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК не е упражнено от адресата и въз основа на него е издаден процесният РА. По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), чиито заключения основно и допълнително, са приобщени към доказателствения материал. Отговорите на вещото лице по поставените задачи са разгледани от фактическа страна в решението на административния съд и взети предвид по същество. При извършената задължителна проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че ревизионното производство е образувано съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК и РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидените от закона срок и форма. Заключението за частична незаконосъобразност на РА е обосновано от съда с оглед на разпоредбите на чл. 122- 124а ДОПК. Според направените изводи, доказателствата по делото не опровергават констатациите на органите по приходите за наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. РА е потвърден като правилен и съобразен със законовите изисквания по отношение на задълженията по ЗДДС, КСО и ЗЗО за 2016 г. В допълнителната СИЕ вещото лице е установило, че жалбоподателят е достигнал оборот за регистрация по ЗДДС на 18.05.2016 г. Тъй като основанието за регистрация по ЗДДС е отпаднало към м. 08.2017 г., то за постъпилите плащания от чуждестранния клиент Fresh Mushroom Europe NV по банкова сметка е дължим ДДС за м. 12.2016 г. Неправилно определената данъчна основа с РА за 2016 г. в размер на 171 088,67 лв. не води до промяна в размера на допълнителните задължения за ЗОВ, които отговарят на максималния месечен размер на осигурителния доход по ЗБДОО. В частта на определения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДС за довнасяне решаващият съд е кредитирал изчисления среден процент надценка за 2016 г. от вещото лице в СИЕ. Мотивите за това са свързани с неправилното използване на резултати за сравнение при дружеството Арина-2006 ЕООД, което не ограничава дейността си само с търговия на диворастящи гъби, а извършва и производство на продукция. Възраженията на ответника срещу СИЕ са отхвърлени с аргумента, че същите не представляват процесуално средство за оспорване. Така постановеното решение от Административен съд - Смолян е валидно и допустимо и правилно. При разрешаването на правния спор не са допуснати наведените с касационните жалби пороци. Аргументите на страните, релевантните факти и събраните доказателства в хода на административния и съдебния процес са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, в резултат на което решаващият съд е мотивирал надлежно крайното заключение за частична незаконосъобразност на процесния РА. Касационните оплаквания са свързани с приложението на материалния закон и неговото тълкуване по повод на изяснената фактическа обстановка, която не е обект на спор по делото. Твърдението в касационната жалба на ДД ОДОП Пловдив е, че определеният процент надценка от вещото лице по СИЕ от 28,68% е необоснован, поради изключването на данните за Арина 2006 ЕООД и включването на допълнителни аналози, които не са били използвани при издаването на РА. Доводите на касатора С. М. са за недоказаност на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и липса на достигнат оборот за регистрация по ЗДДС през м. 06.2015 г. Възраженията са изцяло неоснователни. При изграждане на изводите си по основния въпрос дали жалбоподателят е провел успешно насрещното доказване и е опровергал констатациите в РА съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, първоинстанционният съд е съобразил разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и фактическата обстановка в цялост. Оборимата презумпция по чл. 124, ал. 2 ДОПК има компенсаторно значение за органите по приходите при определянето на данъчната основа, но правилото не изключва възможността РЛ да опровергае верността на направените констатации като ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на защитната си позиция. Ограничителното тълкуване стеснява незаконосъобразно приложното поле не само на административния, но и на съдебния контрол по реда на Глава осемнадесета и Глава деветнадесета ДОПК. Административният съд не е възприел заключенията на вещото лице по СИЕ безкритично, а е извършил съвкупна преценка заедно с останалите доказателства по делото съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. С молбата си от 08.12.2023 г. процесуалният представител на ответника е изразил формално несъгласие със заключението на СИЕ по въпроса за приложимата продажна надценка. Не е проведено оспорване по реда на чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК, чрез назначаване на повторна или съвместна експертиза. Също така, с негова молба по електронен път от 14.12.2023 г. (л. 742 от делото) е заявен изричен отказ от поставяне на допълнителни въпроси към вещото лице за изясняване на спора, независимо от предоставената възможност от съда. Касаторът не навежда допълнителни аргументи и не сочи доказателства по смисъла на чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК, за бъде приложена различна от изчислената надценка за 2016 г. от вещото лице по СИЕ. Само въз основа на повърхностен преглед от ревизиращия екип на декларирани данни и изисканите справки от търговците Плантавит ЕООД, Фунги БГ ЕООД, Арина 2006 ЕООД, Алвита ЕООД и ЕТ А. Грошар 2003 с РА/РД е определена средна надценка от продажбите на ЕТ Полис в размер на 47,24%. В р. IV. Констативно-съобразителна част на СИЕ и при разпита на вещото лице в с.з. на 12.12.2023 г. са изложени основателни съображения относно механизма на осъществяване на конкретната стопанска дейност и са посочени пропуски при анализа на данните за Плантавит ЕООД и Арина 2006 ЕООД. В тази насока не се оспорва, че решението за кредитиране на резултатите от СИЕ се подкрепя от констатираното несъответствие между изисканата от ревизиращите справка за средната надценка при Плантавит ЕООД с данните от ОПР и оборотна ведомост. При съпоставката е установен значителен дял на обороти от реализация на продукция (консервиране на гъби и влагане в производството). По аналогични причини в експертизата не са отчетени данните за второто дружество, изправена е допуснатата техническа грешка за ЕТ А. Грошар-2003 и с оглед на по-широка сравнителна база са включени двама от общо тримата допълнително посочени от жалбоподателя търговци Ниагара фунги ЕООД и Е и ЕМ ЕООД. При липса и необходимост от специални знания, органите по приходите са разполагали с възможност за назначаване на експертиза както в хода на ревизията, така и при административното обжалване по арг. чл. 63, ал. 1, изр. първо вр. чл. 60, ал. 1 ДОПК. Съдебното решение е правилно в останалата си част, отхвърляща жалбата на С. М. с ЕТ Полис-С. Мадански срещу допълнително определените данъчни задължения за ДДС за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. и вноски за ДОО и ЗО за 2016 г. Оплакванията във връзка с достигнатия оборот за регистрация по ЗДДС са в противоречие с допълнителното заключение на СИЕ, изготвено по искане на жалбоподателя. Потвърждаването на РА по отношение на вноските за ДОО и ЗО е дължимо и с оглед на приетото ТР 2/02.02.2022 г. по т. д. 8/2020 г. на ВАС. Според неговите мотиви, не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл.от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. Доходът от трудова дейност представлява осигурителен доход, за който се дължат осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ. Възраженията на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП по отношение на отменителния/изменителен диспозитив на съдебното решение, както и на С. М. по отношение на присъдените му разноски по делото, са неоснователни. В настоящия случай от страните се цели поправка в решението на първоинстанционния съд (отстраняване на ОФГ и изменение/допълване в частта на разноските) по реда за касационно обжалване по чл. 208 чл. 228 АПК, което е недопустимо. Исканията на страните за отстраняване на евентуални недостатъци в тази насока е следвало да бъдат обективирани по надлежния ред - § 2 ДР ДОПК във вр. с АПК и ГПК. Данни за това в случая не са налице. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд. С оглед на материалния интерес по делото и съразмерно на уважената/отхвърлената част от жалбата срещу РА, в полза на НАП (по арг. § 1, т. 6 ДР АПК) следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 4 136,50 лв., включващи юрисконсултско възнаграждение за касационната на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и държавна такса за касационно обжалване в размер на 106,02 лв. На ЕТ се дължат разноски в общ размер на 1 343,91 лв., при съобразяване посочения по-горе предмет и доказателствата за платено адвокатско възнаграждение и внесена ДТ за касационно обжалване в размер на 356 лв. По компенсация ЕТ следва да бъде осъден да плати разноски на НАП в размер на 2 792,59 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,