Решение № 12982 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5011/2009 г.

Решение № 12982 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5011/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Гергана Великова като пълномощник на Марин Христов Христов и Елена Христова Банева против Решение № 5 от 18.02.2009 г. на Административен съд - Шумен по адм. дело № 319/2008 г. С него се отхвърля жалбата им срещу писмо изх. № 94-М-572/07.10.2008 г. на Кмета на Община Шумен. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие неправилното приложение на закона и неправилна преценка на фактическите обстоятелства с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което бъде задължен административния орган да се произнесе отново като изясни всички юридически факти от значение за постановяване на административен акт относно всички имоти, за които не е събрана необходимата информация. Подробни съображения се съдържат в жалбата. Ответникът, Кметът на Община Шумен не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е валидно допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Решението е в съответствие с доказателствата по делото, като съдът е извел обоснован извод, че при наличие на влязъл в сила план на новообразуваните имоти е недопустимо изменението му в производство по оспорване на заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като са налице отделни производства приключващи с актове издадени от различни органи. Жалбоподателите могат да реализират правата си по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от страни, за които решението е неблагоприятно и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, но не по съображенията изложени в нея. Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящите касатори срещу отказ на кмета на община Шумен изразен в писмо изх. № 94-М-572/07.10.2008 г. за издаване на заповед за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, находящи се в местността "Смесе" гр. Шумен. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяната му и задължаване органа да се произнесе като бъдат изяснени всички факти от значение за постановяване на акта относно имоти с кадастрални № № 83510.663.125, 83510.663.126 и 83510.663.176 за които е изяснена фактическата обстановка а за останалите след изясняване на фактите. Съдът е установил от данните по приложената административна преписка, че жалбоподателите са наследници на Христо Маринов Христов, който е бил собственик на нива от с площ от 1.250 дка и нива с площ от 2.850 дка и двете в местност "Смесе", които му били отнети и заменени с други имоти по решение на комисия съгласно ПМС 1954 г. Също така, че с решение № 10а от 10.09.1992 на ПК Шумен е възстановено на наследниците на Христо Маринов Христов правото на собственост върху посочените две ниви които попадат в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установено е също така, че със заявление вх. № 94-М-572 от 02.10.2007 г. по описа на Община Шумен двамата жалбоподатели са поискали кметът да им възстанови правото на собственост върху имотите, депозирали и допълнително заявление, по които кметът отказал да уважи молбата им, който отказ бил отменен с влязло в сила решение. След това административният орган ги уведомил с обжалваното по настоящето дело писмо, че е в ход процедура по изготвяне на оценки за стойността на земята. Съдът е приел за безспорни фактите, че е одобрен план на новообразуваните имоти за процесната местност и в който жалбоподателите не са били вписани като собственици на имоти, при което и предвид предмета на административните процедури по трансформиране на правото на ползване в право на собственост, одобряване на план на новообразуваните имоти и издаването на заповед по § 4к, ал. 7 приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Така постановено, решението е неправилно при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите са искали издаване на заповед от кмета на общината за възстановяване на на имотите и въведени във владение за имоти на части от две ниви в местността "Смеся" от 1250 кв. м. и от 2850 кв. м. съответно по стари пл. № № 60, 61 и 55, 63 и 64 като приложили решението на ПК - Шумен за възстановяване на правото на собственост. Искането им е било обосновано с доводи, че до този момент ползвателите не ги използват по предназначение и не са проявили желание да ги изкупят. Съдът като е развил правилата за административните процедури по трансформиране на правото на ползване в право на собственост изготвяне на план на новообразуваните имоти и приключване на реституцията със заповед по § 4к, ал. 7 е приел жалбата за неоснователна, тъй като жалбоподателите не били нанесени в ПНИ. Този фактически извод обаче е в противоречие с приложените удостоверения от Община Шумен, че част от имотите възстановени от ПК Шумен се идентифицират с имотите от ПНИ, а за три от тях са издадени и заповеди по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са приложени с касационната жалба. Макар правилно да е издирен приложимия материален закон, същият е неправилно приложен което е основание за отмяна, наред с непълнотата на доказателствата, последица от нарушение на чл. 171 от АПК за събирането им. Не е ясно на първо място, имотите предмет на приложеното решение на ПК Шумен попадат ли в територия, за която е изготвен и одобрен план на новообразуваните имоти в който имотите на жалбоподателите да бъдат идентифицирани с някои от имотите в него. Ако действително жалбоподателите не са вписани в регистъра към ПНИ като собственици на някои от имотите, искането им за издаване на заповед от кмета на общината по реда на § 4к, ал. 7 не може да бъде уважено, но ако има имоти по отношение на които са изпълнени предпоставките за това такава заповед следва да бъде издадена. Кметът на общината обаче издава заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за придобиване, съответно възстановяване на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти. Тази заповед се издава само за новообразувани имоти, за които ПНИ е влязъл в сила и е заплатена сумата по влязла в сила оценка на земята или сградата, вкл. за размера на прогресивно нарастващата такса по § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не се издават такива заповеди по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за новообразувани имоти, за които преди изработване на ПНИ са издадени нотариални актове. Когато с нотариалния акт е придобита собственост върху част от имота, предоставен за ползване в размерите по § 4з, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ и с ПНИ от разликата не се образува нов имот и тя остава в същия имот съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ се издава само за разликата. За всеки новообразуван имот, за който кметът на общината е издал заповед по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ изпълнителят изготвя и скица. При изложените съображения претенциите на касаторите към ползватели не са предмет на настоящето производство, още повече, че в ПНИ се вписват само собственици, а не ползватели и ако се оспорват материални предпоставки за трансформиране на право на ползване в право на собственост това е спор за материално право и следва да се решават по друг ред. В настоящето производство следва да бъде установено налице ли са само предпоставките за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ, което налага установяване на фактите от значение за спора, тъй като с тази заповед приключва реституционното производство и тя само отразява правото на собственост в рамките на Планът на новообразуваните имоти и с нея не се разрешават предходните въпроси по собствеността и трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Съдът се е произнесъл по спора без да установи тези фактически обстоятелства, включително и като укаже на страните да сочат да доказателства за тях, както и със СТЕ, поради което решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено. След отмяната му, тъй като спорът не може да бъде разрешен без събирането на доказателства, делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение