Решение № 48 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4533/2007 г.

Решение № 48 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4533/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е решението на В. окръжен съд, постановено под № 312 на 20.03.2007 г. по в.гр.дело № 1722/2004 г., с което е оставено в сила решение, постановено на 20.08.2004 г. по гр.дело № 170/2003 г. на В. районен съд, ХХ състав за допускане да се извърши съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. И., община А., Варненска област - дворно място с площ 1080 кв. м, представляващо УПИ * в кв.7 по плана на селото, при граници: път, УПИ *Х-83 и УПИ *, заедно с изградената в него двуетажна жилищна сграда, първият етаж на която се състои от: гараж, дневна, кухня, баня-тоалет, входно антре и стълбище от сутерена до втория етаж; вторият етаж се състои от: две стаи, кухня, баня-тоалет, балкон и стълбище, а сутерена е от две избени помещения с полезна площ 23.60 кв. м както и ведно с изградените в него стопанска постройка, състояща се от навес и едно помещение и стопанска постройка от подръчни материали, ведно с всички подобрения, между съсобствениците и при квоти: по 1/8 идеална част за ищците Й. С. И., И. И. Д. и 3/4 идеални части за П. Д. И. Недоволни от решението са касаторите (ищци по спора) Й. С. И. и И. И. Д. - Д., двете от гр. В., представлявани от адвокат Г от АК - В., които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че е постановено при нарушение на материалния закон поради необсъждане на договор за делба от 2.03.1976 г. за увеличаване на наследството от страна на наследодателя на ищците И първата като негова съпруга, с оглед определяне на квота, по-голяма от нормалната такава, за участие в наследствения процесен недвижим имот. Ответницата по касация П. Д. И. от с. И., В. област не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че по искането да се пресметне увеличението на наследството в полза на наследника, който е спомогнал за това и не е бил възнаграден по друг начин съдът следва да се произнесе с решението по чл. 286 ГПК, поради което съдебният акт е правилен. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл. 136 ГПК (отм.). Основното оплакване в касационната жалба се свежда до необсъждането от двете инстанции на представен "писмен договор за направена делба на имота на 2.03.1976 г.". Нито пред първата, нито пред въззивната инстанции е приеман като доказателство по делото договор за доброволна делба от 2.03.1976 г., поради което и касационната инстанция не може да се произнесе по относимостта на такъв договор по отношение други дялове за ищците с оглед допускане на делбата на процесния имот. Отделен е въпросът, че сънаследници, които са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив и не са били възнаградени по някакъв начин за този свой принос имат право на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗН да направят искане, което се разрешава във втората фаза при извършване на делбата. Съобразено е, че приносът не води до уголемяване на определения със закона наследствен дял, който е в зависимост само от степента на родство с наследодателя, броя на наследниците, наличието на завещания и др. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение