Решение № 2911 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2941/2019 г.

Решение № 2911 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2941/2019 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. Басаров, срещу решение № 12/8.01.2019 г. постановено по адм. дело № 795/2018 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й, подадена срещу решение № 15/112/00034/3/01/04/01/05.06.2018 г. /погрешно цитиран от съда № 15811/00034/01/04/01 за налагане на финансова корекция на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П. в размер на 48 892 лв. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното решение поради допуснати нарушения съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се прави искане за отмяната му и уважаване на жалбата, подадена пред първоинстанционния съд. Ответникът - директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – П., в представен писмен отговор от процесуалния представител юрисконсулт Л. Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 795/2018 г. по описа на Административен съд-П. е образувано по жалбата на М. А. срещу решение № 15/112/00034/3/01/04/01/05.06.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие"-П., с което на основание чл. 33, ал. 1 във вр. чл. 30, т. 2 във вр. чл. 14, ал. 2 и чл. 30, т. 4 от Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 9/2008 г./ във вр. чл. 11, ал. 2, т. 1 ЗПЗП и чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ е наложена финансова корекция в размер на 48 892 лв. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателката е подала заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", по което е сключен договор № 15/112/00034/14.11.2008 г. като началният икономически размер на стопанството е образуван от 35 дка земеделска земя, заета с овощни насаждения – 15 дка кайсии и 20 дка ябълки. Предметът на проекта според бизнес плана и Приложение № 1 към договора след сключен на 14.10.2011 г. анекс е: 1. закупуване на 28, 096 дка земеделска земя; 2. създаване на 28, 096 дка овощна градина с череши; 3. създаване на 24 дка овощна градина със сливи и 4. ограждане на новосъздадените трайни насаждения – 52, 096 дка. На 12.12.2011 г. Атанасова е подала заявка за плащане към която е приложила нотариални актове за закупени 8 бр. земи с обща площ 29, 405 дка; документи за закупуване на посадъчен материал и договор за аренда от 9.12.2011 г. С цел установяване на фактическото съответствие и на основание чл. 26, ал. 2 от Наредбата, административният орган е изискал от кандидата документи и обяснения, касаещи новозакупената земя и защо същата не се използва за нуждите на стопанството, а е сключен договор за аренда. В представен отговор Атанасова е посочила, че закупената земя с площ 28, 096 дка не е в близост до съществуващото стопанство, като с цел комасирането му ще се наложи да бъде извършена замяна със земя, собственост на "Пауър Фул" ЕООД, с което е сключен договора за аренда за петгодишен срок /28, 096 дка с овощни дръвчета череши/, през който ще се извърши придобиване на земята чрез покупко-продажба. В периода 19.03. -22.03.2012 г. е извършена проверка на място, при която е констатирано, че на парцелите се отглеждат кайсиеви, ябълкови, сливови и черешови овощни дръвчета, съгласно заявеното по документи. При извършена проверка на място след плащане на 16.09.2013 г. е установено, че в имот № 063016 се отглеждат 18, 49 дка кайсиеви /при заявени 15 дка/ и 21, 56 дка ябълкови овощни дръвчета /при заявени 20 дка/; в имот № 06/2017 се отглеждат 24 дка сливови дръвчета /заявени 24 дка/ и 29, 65 дка череши /при заявени 28, 096 дка/. При извършени административни проверки и изискана информация, административният орган е установил, че М. А. не е пререгистрирана като земеделски производител за стопанската 2013/2014 г. съгласно изискванията на чл. 5, ал. 4 във вр. чл. 3 от Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, както и не е подавала заявления за подпомагане, както и не е очертавала парцелите по Схемите и мерките за директни плащания за периода 2008-2014 г. Установено е, че имот № 063016 с обща площ от 35 дка и имот № 06/2017 – 24 дка са заявени за подпомагане за 2013 г. и 2014 г. от "Либърти" ООД. За кампания 2013 г. имот № 164030 с площ 28,10 дка е заявен за подпомагане от "Либърти" ООД, а през 2014 г. от ЕТ "Атанасов и син – Ю. А.". В тази връзка, административният орган е приел, че Атанасова не е изпълнила разпоредбите на чл. 30, т. 2 и т. 4 от Наредбата, както и т. 4. 31 и т. 4. ЗЗ от договора за отпускане на финансова помощ. С писмо изх. № 01-153-6500/22/22.01.2018 г. директорът на ОД на ДФЗ-П. е уведомил М. А., че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция в размер на 48 892 лв. и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, ведно с доказателства. С писмено възражение бенефициерът е оспорил финансовата корекция като е посочила, че проектът е изпълнен в пълна степен и няма извършени недопустими разходи. По отношение подаденото от "Либърти" ООД заявление за подпомагане е посочила, че не е запозната и не носи отговорност за действията на трети лица. На база констатираните несъответствия и след обсъждане на възражението, органът издал решение № 15/112/00034/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция в размер на 48 892 лв. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. За изясняване на релевантните за спора факти е допусната съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективно и компетентно дадена. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е отчел, че са налице основанията по чл. 30, т. 2 и т. 4 от Наредбата, а именно, че в срок от 3 години от подаване на заявката за второ плащане ползвателят на помощта е длъжен да не продава или да преотстъпва ползването на дълготрайните материални активи, включени при изчисляване на минималния размер на инвестициите и да не преустановява земеделска дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производството. От представените доказателства и от извършените административни проверки е установено, че земите, които са послужили за формиране на минималния размер на инвестицията са преотстъпени на други лица и в стопанската 2013/2014 г. Атанасова не е извършвала земеделска дейност с тези земи, тъй като същите са заявени за подпомагане от други земеделски производители. Съдът е установил, че заявката за второ плащане е подадена на 12.12.2011 г., като в 3-годишния период по чл. 30 от Наредбата /до 12.12.2014 г./, земите са преотстъпени за ползване от трети лица с договори за наем от 2013 г., както и че Атанасова не се е регистрирала за стопанската 2013/2014 г., като съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПЗП фондът подпомага финансово регистрираните земеделски стопани. Съдът е посочил, че съгласно т. 4. 7 и т. 4. 8, б. "а" от договора, ДФЗ изисква връщане на суми, когато ползвателите на помощта не изпълняват свои договорни задължения, като е приел, че до периода 12.12.2014 г. не е следвало да преотстъпва ползването и да не извършва сделки по разпореждане с дълготрайните материални активи /т. 4. 31 от договора/ и да не преустановява земеделска дейност /т. 4. ЗЗ от договора/. Така постановеното решение е правилно. Основателно е твърдението в касационната жалба, че разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 ЗУСЕСИФ са неприложими. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ обаче не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, според нейния § 4 от ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по заявлението за подпомагане и сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007 - 2013 г. е уредена с Наредба № 9, издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. В тази връзка и след като процедурата не е по ЗУСЕСИФ е неоснователно твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса в решението на мотиви относно размера на финансовото отражение върху бюджета от установената нередност. В случая се касае за установено неизпълнение на договорни и нормативни задължения – по Наредба № 9/2008 г., а не за "нередност" по смисъла на ЗУСЕСИФ, поради което всички доводи в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Неоснователно е твърдението на касатора, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от некомпетентен орган, тъй като ръководител на управляващия орган на ПРСР е директорът на дирекция "Развитие на селските райони" при Министерството на земеделието, храните и горите. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. С наредбата се уреждат условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /чл. 1 от нея/. Съгласно разпоредбите на чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е одобрена на 19 февруари 2008 г. с решение № 755 на Европейската комисия. В съответствие с чл. 74, § 2 на Регламент /E0/ № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (отм.) е определена дирекция "Развитие на селските райони" да изпълнява ролята на Управляващ орган /У0/. В програмата обаче е посочено, че прилагането й ще се осъществява от УО и от РА, като УО ще бъде отговорен за прилагането на мерките по ос 4 Лидер и "Техническа помощ", а прилагането на другите мерки от програмата ще се делегира на РА. Анализът на посочените норми и записаното в одобрената ПРСР води до еднозначния извод, че компетентен да издаде оспореното решение за налагане на финансова корекция е именно изпълнителният директор на ДФЗ, който от своя страна, прилагайки разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е делегирал това си правомощие на директорите на областните дирекции на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност, съгласно заповед № 05-РД/286/01.02.2017 г. Самостоятелно място в изложените от съда мотиви, заема анализът за съответствие на договорните и нормативните задължения, които Атанасова не е изпълнила. Изложените в тази връзка мотиви от административния съд са подробни, обосновани и съответни на материалния закон, поради което настоящата съдебна инстанция, намира за уместно да приложи правилото на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и да препрати към мотивите на първоинстанционното решение. Те обосновават правилност на извода на съда за съответствие на оспореното решение за налагане на финансова корекция със съдържащите се в него самостоятелни правни основания за налагането й. Като я е приел за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поради това М. А. следва да бъде осъдена да заплати на ОД на ДФЗ-П. такова възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение