Решение № 7605 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1156/2017 г.

от 17.09.2016 г. на РИОСВ – Варна, управителят на [фирма] уведомява директора на инспекцията, че дружеството е собственик на имот с ид. [номер] по КККР на [населено място], [община], обл. Д. с начин на трайно ползване "нива", предназначение на територията "земеделска". На предходния собственик на посочения имот [фирма] е издадено Решение № ВН 18-ОС/2011 г. на директора на РИОСВ – Варна за преценяване на вероятна степен на отрицателно въздействие за съгласуване на инвестиционно предложение "Създаване и отглеждане на овощно насаждение от праскова, кайсия, ябълка и череша". С цитираната молба управителят на [фирма] декларира, че няма да променя инвестиционното намерение на предходния собственик. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за безспорно наличието на договор № 201618/18.04.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор за периода 2014 г. – 2018 г. между [фирма] - ползвател и ДФ "Земеделие". [фирма] е с различно инвестиционно намерение - засаждане на лозя в имот с ид. [номер] по КККР на [населено място], [община], обл. Д.. Със Заповед № РД-559/21.08.2009 г. на министъра на околната среда и водите е обявена ЗЗ "Калиакра", като в обхвата й попада имот с ид. [номер] по КККР на [населено място], [община], обл. Д., който към 21.08.2009 г. е бил с ид. 46. 406, това се установява от Скица за ПИ № [номер]/25.04.2016 г. на СГКК-Д. /л. 67/, в която е посочено, че имот с ид. [номер] е със стар ид. [номер]. С Решение № 802/04.12.2007 г. на Министерски съвет е приет списък на защитените зони по опазване, като ЗЗ "Калиакра" е защитена зона за опазване на дивите птици, а ЗЗ "Комплекс Калиакра" е защитена зона за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна, съобразно т. 1 и т. 2 от решението. Съотнасяйки релевантната правна уредба и по специално чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони към установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че след като имот с ид. [номер]/стар ид. [номер]/ попада в ЗЗ "Калиакра" трябва задължително да се направи оценка на съвместимостта поради това, че се прави изменение на инвестиционни предложения /от засаждане на овощни дървета, в засаждане на лозов масив/, попадащ изцяло или отчасти в границите на защитени зони и свързан с промяна начина на трайно ползване на имота от нива в лозов масив. Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, въвежда изискване за оценка за съвместимостта във всички защитени зони, поради това е без значение, че в случая ЗЗ "Калиакра" е за опазване на определени видове птици, а не за местообитания. Отделно от това е изведено, че в Решение № ВН18-ОС/2011 от 02.09.2011 г. на министъра на околната среда и водите е преценена вероятната степен на отрицателно въздействие на инвестиционно предложение "създаване и отглеждане на овощно насаждение от праскова, кайсия, ябълка и череша" в ПИ № [номер] – нива и № [номер] – нива. В решението е посочено, че инвестиционното предложение не попада в защитена територия, но е разположено в ЗЗ за опазване на дивите птици "Калиакра" и ЗЗ "Комплекс Калиакра". Изведено е, че жалбоподателят не оспорва фактите посочени в решението, напротив позовава се на него, за да извърши инвестиционното си намерение засаждане на лозя. Горното обуславя изводът на решаващия съд, за приемане от страна на жалбоподателя, че имота попада и в ЗЗ "Комплекс Калиакра". Предвид обстоятелството, че Решение № ВН18-ОС/2011 от 02.09.2011 г. е за овощни насаждения /праскова, кайсия, ябълка и череша/, първоинстанционният съд намира, че не може да се приеме, че обхваща и лозя. Отглеждането на лозя изисква и изграждане на подпорна конструкция, което изрично е посочено в Договор № 201618/18.04.2016 г. /л. 60/, поради това, не може да се приеме, че отглеждането на овощните насаждения и лозята се извършва при едни и същи условия, съответно при еднакво въздействие на защитената зона. В заключение, решаващият съд приема, че законосъобразно с оспорената заповед е спряно извършване на дейности, свързани със създаване на трайни насаждения – лозя /засаждане на лозов масив/ в границите на ПИ с ид. [номер] по КККР [населено място], поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба решаващият съд е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения акт. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти, които не се оспорват от страните и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение без необходимост да ги преповтаря. Околната среда е съществен фактор за качеството на живота и здравето на хората, поради което нейното опазване, разбирано като комплекс от дейности, насочени към предотвратяване на замърсяването, към нейното възстановяване, запазване и подобряване, е едно от основните конституционно установени задължения на българската държава (чл. 15 от Конституцията), която в изпълнение на това свое задължение изгражда и осигурява функционирането и съхраняването на система от защитени зони и защитени територии като част от регионалната и световната мрежи от такива зони и територии в съответствие с международните договори по опазване на околната среда и биологичното разнообразие, по които Република България е страна - чл. 3, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 3 от Закона за защитените територии. Опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа, са немислими без едно разумно, екологосъобразно използване на природните богатства и ресурсите на страната. Според чл. 31, ал. 1, 4 и 5 от Закона за биологичното разнообразие планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, която при планове, програми и инвестиционни предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда, а в останалите случаи - чрез процедура, определена в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Отчетено е, че процесното инвестиционно предложение подлежи на оценка за съвместимост по чл. 31 ЗБР. В постановения административен акт, изрично е установено, че реализацията на дейности без същите да са оценени в рамките на проведени процедури по реда на Глава шеста от ЗООС и чл. 31 ЗБР предполага непосредствена опасност за увреждане на околната среда и / или увреждане или унищожаване на защитени зони или части от тях. С Решение № 802/04.12.2007 г. на Министерски съвет е приет Списък на защитени зони за опазване на дивите птици и Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Видно от Заповед № РД – 559/21.08.2009 г. на министъра на околната среда и водите за обявяване на ЗЗ "Калиакра" в границите на защитената зона е включен и имот с идентификатор 46. 406. От същия имот е образуван процесния поземлен имот с идентификатор [номер] по КККР на [населено място], [община], обл. Д.. Дейността относно създаване на трайни насаждения "лозя", в имот с идентификатор [номер] по КККР на [населено място], [община], обл. Д. попада в обхвата на чл. 31, ал. 4 ЗБР (в случай, че има съпътстващи обекти и/или има връзка с планове, програми или инвестиционни предложения, попадащи в обхвата на Глава шеста от ЗООС) или чл. 31, ал. 5 ЗБР (в случай, че се предвижат само трайни насаждения "лозя"). Видно от представената извадка от цифровата информационна система за Натура 2000, стандартния формуляр, предмета и целите за опазване на ЗЗ"Комплекс Калиакра" по-голямата част от гореописания имот 1000 дка от обща площ 1141, 289 дка е заета от приоритетно за опазване природно местообитание *62 СО "Понто – Сарматски степи". С мотивирано становище от 21.06.2012 г. във връзка със стартирала наказателна процедура, Европейската комисия задължава Република България да не допуска допълнително влошаване на състоянието на зоната, включително на природно местообитание *62 СО "Понто – Сарматски степи". По отношение на Република България е осъществена наказателна процедура № 2008/4260 относно: Одобряване на проекти на територията на Орнитологично важно място (ОВМ) и специална защитена зона (СЗЗ) "Калиакра", в нарушение на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост и недостатъчност на зоната (след съдебна фаза). На 14.01.2016 г. Съдът на ЕС постанови Решение № С-141/14, с което България е осъдена за това, че е нарушила европейското законодателство при одобряването на проекти за вятърни генератори и голф игрище в района на Калиакра без да отчете кумулативния ефект. Предстои провеждане на обществено обсъждане с всички заинтересовани страни на проекта на Интегриран план за управление на трите защитени зони в района (ИПУТЗЗР) на Калиакра. Целта на ИПУТЗЗР е установяването на трайна регулация и дългосрочна устойчивост на развитието на района на Калиакра, като се осигури балансирано развитие на региона без увреждане на уникалните за целия ЕС видове и местообитания. Целта на процедурите по оценка за съвместимостта е дефинирана в чл. 6

на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и съответно в чл. 31, ал. 1 от ЗБР. Визираните текстове в Директивата посочват важен аспект във връзка с този процес, а именно, че компетентните органи следва да пристъпят към одобряване на даден проект (план), само след като те са се убедили, че целостта на защитените зони няма да бъде увредена. Основен принцип при прилагането на тези процедури е принципа на предпазливостта, произтичащ както от текстовете на чл. 6

на Директива 92/43/ЕИО, така и от тълкуванията на Директивата от Съда на ЕС: "Следователно е очевидно, че даден план или проект може да бъде окончателно одобрен само при условие, че компетентните национални органи са убедени, че той не вреди на целостта на съответната територия. Така че, когато остава съмнение за неблагоприятни въздействия върху целостта на територията, свързани с плана или проекта се счита, че компетентният орган трябва да откаже разрешение. Критерият за разрешението, предвиден във второто изречение на чл. 6, § 3 на Директивата за местообитанията, която интегрира принципа на предпазливостта, прави възможно най-ефективно предотвратяване на неблагоприятните въздействия върху целостта на защитените територии, в резултат на прилагането на планове и проекти. По-малко строги критерии за разрешение от този, не могат да гарантират ефективно изпълнение на целта за защита на територията, предназначени съгласно тази разпоредба. " Компетентният орган провеждащ процедура по чл. 31 от ЗБР, при спазване на принципа на предпазливостта, независимо дали процедурата е съвместна по чл. 31, ал. 4 или самостоятелна по чл. 31, ал. 5, издава решение само ако е убеден в липсата на значително отрицателно въздействие на проекта върху предмет на опазване в защитена зона или зони. При липса на яснота относно степента на въздействие компетентният орган прекратява процедурата на основание чл. 31, ал. 13 от ЗБР. С издаването на процесната заповед, директорът на РИОСВ – Варна е спазил принципа на предпазливостта, според който в случай дори на минимално съмнение за наличието на опасност от увреждане или унищожаване на защитени зони, целите на "Натура 2000" имат превес. Според същия принцип реализацията на планове и проекти може да се разрешава само при абсолютна сигурност, че няма да бъде нарушена цялостта на защитената зона. Вероятността от значително увреждане/унищожаване дори на едно от опазваните в засегнатите защитени зони местообитания, още повече на приоритетно, е достатъчно основание за налагане на превантивни мерки, каквито са предвидени в националното екологично законодателство, респ. в ЗБР. Фактът, че местообитанието е приоритетно, задължава МОСВ, респ. РИОСВ да прилага мерки за опазване, по-стриктни от мерките за други местообитания. Унищожаване на приоритетно местообитание може да бъде допустимо само след доказване на наличие на следните условия за реализация на дадено ИП: наложителни причини от първостепенен обществен интерес, липса на друго алтернативно решение и получаване на положително становище от Европейската комисия. Във връзка с изложеното, първоинстанционният съд правилно и обосновано е преценил, че в случая са налице предпоставките на чл. 121, ал. 2 от ЗБР за налагане на ПАМ. С издадената заповед е ограничено временно (до провеждане на изискуемата процедура по оценка за съвместимост) правото на извършване на определени дейности в имота, собственост на жалбоподателя, като е предпочетен обществения интерес, свързан с правото на околна среда на населението. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.