Решение № 2841 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7201/2018 г.

Решение № 2841 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7201/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д., чрез нейната майка и законна представителка М. Д., от [населено място] против решение № 242/05.04.2018 г. по адм. дело № 1172/2017 г. на Административен съд – Х.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на доказателства и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Х. и ТД "Братя Пилеви" ООД, с. К. не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 242/05.04.2018 г. по адм. дело № 1172/2017 г. Административен съд – Х. е отхвърлил жалбата на К. Д., чрез нейната майка и законна представителка М. Д., от [населено място] срещу решение № 1012 – 26 – 252 – 2/17.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № ТЗ – 44 # 14/11.09.2017 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с които декларираната от осигурителя "Братя Пилеви" ООД, с. К. злополука с вх. № ТЗ – 44/23.09.2014 г. на ТП на НОИ – гр. Х., при която е починал В. Д. не е приета за трудова. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че към датата на смъртта – 19.09.2014 г., починалият наследодател на жалбоподателката – В. Д. е бил в трудови правоотношения с ТД "Братя Пилеви" ООД, с. К.. Същият е работил като шофьор по трудов договор за неопределен срок и на пълно работно време. На 18.09.2014 г. Делчев е отпътувал с товарен автомобил рег. [рег. номер на МПС] към [населено място] с товар, който разтоварил във фирма "Спекър Комс" ООД. На 19.09.2014 г. от с. К., област К. е натоварил пшеница за "Братя Пилеви" ООД и е потеглил за с. К.. След като е пристигнал на комплекс "Черната котка" на изхода на [населено място] е спрял за почивка и решил да се нахрани в бистро "Р. " (заведение, намиращо се след полицейския пункт, срещу комплекса). Сядайки на масата за хранене В. Д. е паднал в безсъзнание, а пристигналият минути по-късно екип на "Бърза помощ" е констатирал смъртта. Съгласно представените по делото съобщение за смърт № 681/20.09.2014 г. и съдебно-медицинска експертиза на труп № 681/2014 от 20.09.2014 г., изготвени от доц. д-р Н. С. от УМБАЛ "Александровска – КСМД", [населено място], причина за настъпилата смърт е "остра сърдечно-съдова недостатъчност" – "нетравматично увреждане". Това е потвърдено и от назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. Същата е дала заключение, че смъртта на В. Д. не е свързана с извършваната от него работа, а се касае за усложнение на хроничен болестен процес, засягащ сърдечния мускул, който процес е протичал в продължение на години и не е обвързан с трудовата му заетост. С последното от поредицата експертни решения на органите по медицинската експертиза, ЕР на ТЕЛК – Х. № 1490/18.08.2017 г. не е прието наличието на причинна връзка – трудова злополука. ЕР не е обжалвано и е породило правни последици. Обосновани са изводите на административния съд, след реализиран инцидентен контрол, че същото е валидно и следва да бъде ценено като преюдициален за административното производство по чл. 55 и сл. КСО административен акт. При тези съображения първоинстанционният съд процесуално законосъобразно не е допуснал назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза с участието на специалист по трудова медицина, с оглед поставените от жалбоподателката въпроси, касаещи унищожаемостта на този административен акт, тъй като същият е подлежал на самостоятелен контрол за законосъобразност, който страната не е реализирала. Инцидентният контрол на необжалван административен акт за участвалата в административното производство страна обхваща единствено неговата валидност (чл. 17 ГПК във връзка с чл. 144 АПК). Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Съгласно чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. В случая, смъртта на В. Д. е настъпила от едно от изброените заболявания, което обосновано е ценено от административния съд като изключващо изискуемото материалноправно основание от правната норма на чл. 55, ал. 1 КСО "внезапно увреждане на здравето". Отсъства и още един от конститутивните кумулативно изискуеми признаци на трудовата злополука, а именно – причинната връзка с изпълняваната работа. Отчитайки така установените факти, органите на ТП на НОИ и първоинстанционният съд са достигнали до обоснования и законосъобразен извод, че не е налице фактическия състав от нормата на чл. 55, ал. 1 КСО и злополуката станала на 19.09.2014 г. с В. Д. не може да бъде квалифицирана като трудова. Обосновани са изводите на съда, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение