Решение № 2433 от 7.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Гуглев против решение 1673 от 12.08.2021 г., постановено по адм. д. 917/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - И. Дяков и Н. Дяков, чрез назначения им особен представител, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Д. Гуглев, с искане за прогласяване на нищожност на заповед 15-ОА-3308/14.12.2015 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект на ПУП ПРЗ и план схеми-електрификация, ВИК и пътна за ПИ с идентификатор 56784.537.28 по КК на гр. Пловдив, район Западен, местност Терзиите, като урегулира ПИ с идентификатор 56784.537.28 и от него се образуват пет УПИ за жилищно застрояване с устройствени показатели за зона с преобладаващо малкоетажно застрояване. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като се позовава на нормата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, в редакцията й към датата на издаване на заповедта. Констатира, че заповедта е издадена в предвидената в закона писмена форма. Констатира, че липсата на изрично писмено съгласие за одобреното свързано ниско застрояване не е основание за нищожност на административния акт, а е относимо към неговата унищожаемост, поради което прави извод за липса на предпоставките за прогласяване на заповедта за нищожна. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд гр. Пловдив приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Административният акт е издаден на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 60 ЗУТ, като е одобрен проект за ПУП ПРЗ за ПИ с идентификатор 56784.537.28, с промяна на предназначението на имота от земеделска земя в за жилищно застрояване. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че за м. Терзиите, където се намира ПИ с идентификатор 56784.537.28 няма одобрен регулационен план, територията е земеделска, но е включена в ОУП на гр. Пловдив с предвиждане бъдеща част от урбанизираната територия на града. През годините са одобрявани подробни устройствени планове за отделни поземлени имоти с промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, какъвто е и ПУП ПРЗ, одобрен с оспорената заповед. Съобразно предвижданията на ОУП, процесния имот попада в територия с устройствена зона Жм1. Съгласно нормата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ ( редакция ДВ бр. 82/2012 г., действаща към момента на издаване на обжалвания административен акт) подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Съгласно чл. 105, т. 1 ЗУТ ОУП се изработва за териториите на община, като обхващат всички населени места в общината и техните землища. В случая се касае за поземлен имот земеделска територия и макар с предвиждане в ОУП, същият е извън границите на урбанизираната територия, поради което компетентен да одобри ПУП- ПРЗ е кметът на общината. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването й. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност на същия, и не са налице пороци, които да обосноват нищожност на заповедта поради противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът изцяло да е лишен от законово съдържание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем, но не и за прогласяването му за нищожен. Правилно съдът приема, че липсата на съгласие по чл. 21, ал. 5 ЗУТ за свързано застрояване е основание за унищожаемостта на административния акт и не обосновава неговата нищожност, като изложените съображения в тази насока на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция и не е нужно да се приповтарят. Ето защо като прави извод за неоснователност на искането за прогласяване на нищожността на оспорената заповед Административен съд гр. Пловдив постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,