Решение № 11160 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 373/2020 г.

Решение № 11160 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 373/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 589 от 25.11.2019 г. по адм. дело № 464/2019 г. на Административен съд – М.. С обжалваното решение Административен съд – М. е отменил уведомително писмо изх. № 01-6500/9267 от 25.07.2019 г. за прекратяване на екологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 21 от Регламент /ЕС/65 на Комисията от 27.11.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /Е0/ 1698/2005 г., на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" на Л. С.. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че агроекологичният ангажимент незаконосъобразно е прекратен на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. във връзка със задължението на земеделските стопани по чл. 7, ал. 2 от наредбата да подаде заявление за плащане за кампания 2016 г., а е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 6 - поради наличие на форсмажорни обстоятелства. Твърди, че противно на приетото от съда по отношение на жалбоподателката (сега ответник по касация) такива обстоятелства не са били налице и органът правилно е подвел фактическите обстоятелства към хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 4 от наредбата – неизпълнение на агроекологичните задължения от земеделския стопанин по чл. 7, ал. 2 от същата. Намира, че съдът при решаване на спора неправилно се е позовал на разпоредбите на чл. 45, т. 4 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 и чл. 47, т. 3 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013 по отношение на незаявените парцели с размери от 7, 84 ха поради отсъствие на фактически основания за прилагането им. Сочи, че след като по делото е безспорно установено, че жалбоподателката не е подала заявление за плащане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2016 г., съгласно чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. законосъобразно е изключена от подпомагане по мярката и е прекратен агроекологичният ангажимент. При тези подробно развити съображения в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба – Л. С., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Съдът е установил от фактическа страна, че Л. С. е регистриран земеделски производител по реда на Наредба № 3/1999 г. в поддържаната от ДФ "Земеделие" интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) с УРН: 633963. За Л. С. е одобрено прехвърляне от П. Вътов на заявление за подпомагане с УИН 12.01.0714/65338 по заявление за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (ВПС-1), въз основа на което е поела изпълнението на агроекологичните дейности за срок от поне 5 години от годината на кандидатстването срещу предоставянето на съответните плащания от ДФ "Земеделие", съгласно декларация за прехвърляне на стопанство и приложения от 19.02.2015 г. Видно от декларацията за прехвърляне на стопанство, за стопанството е поет ангажимент в сила от началото на 2013 г. и прехвърлителят П. Вътов е подпомаган по реда на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г. Поетите задължения по приетия агроекологичен ангажимент по мярка 214 са изпълнявани надлежно и своевременно от прехвърлителя, съответно приобретателя, като са подавали заявления за подпомагане за предходни кампании и са получавали следващите се суми до кампания 2016 година. Не е спорно, че за кампания 2016 г. Л. С. не е подала заявление за плащане. Страната поддържа, че не е подала заявление за плащане за кампания 2016 г. поради обективни обстоятелства, настъпили в резултат на изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСП33/. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИДЗСПЗЗ), обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г., са променени условията за предоставяне под наем и/или под аренда на земи от държавния и/или от общинския поземлен фонд, като е предвидено принудително предсрочно прекратяване на договорите с наематели/арендатори, които не отговарят на новите нормативни изисквания. На директорите на областните дирекции "Земеделие", респективно на кметовете на общини със закона е предоставено нарочно правомощие за прекратяване на договорните правоотношения със земеделските стопани в тази връзка. В обсъждания казус, в изпълнение на нормативните разпоредби, считано от 01.02.2016 г. по силата на допълнително споразумение от 31.05.2016 г. договорът за наем на земеделска земя – частна общинска собственост № 53/15.05.2013. г., сключен между община Вършец и прехвърлителя П. Вътов, е прекратен в едната си част на основание заповед № 181/25.04.2016 г. на кмета на община Вършец, а в останалата част е прекратен по взаимно съгласие поради отпадане на правния интерес. С. прекратяване на договора за наем на земеделска земя – частна общинска собственост № 53/15.03.2013 г., с молба вх. № 02-121-6500/112 от 20.06.2016 г. Л. С. е поискала да бъде прекратена процедурата по заявление за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2016 г., поради обективни и независещи от заявителя причини. Поради това, в заявлението за подпомагане 2016 от 14.05.2016 г., тя не е заявила плащане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2016 година. С писмо изх. № 01-6500/9267/28.10.2016 г., получено на 07.11.2016 г., Л. С. е уведомена за условията и реда за прилагане на мярка 214, съгласно действащите разпоредби на чл. 7 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., както и че предвид измененията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и в съответствие с разпоредбата на чл. 59 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. следва да представи доказателства в 15-дневен срок за прекратяване на договор за общински/държавен поземлен фонд, издаден от съответните институции. Предупредена е, че при неизпълнение на указанията Д. фонд "Земеделие" ще прекрати агроекологичния ангажимент, съгласно чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 година. Л. С. е изпратила молба-уточнение вх. № 02-121-6500/445/16.11.2016 г., в което посочила, че едностранното прекратяване на договора за наем е довело обективно до правна невъзможност да изпълни поетите агроекологични задължения, като е приложила доказателства в подкрепа на заявеното становище. С оспореното уведомително писмо изх. № 01-6500/9267 от 25.07.2019 г. заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", в резултат на извършени административни проверки за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент, е констатирал, че лицето не е подало заявление за плащане по мярка 214 "Агроекологични плащания" с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС -1/" през кампания 2016 г. и е приел за доказано, предвид представените доказателства, че по отношение на част от площите, за които е бил поет ангажимент, в резултат на изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, лицето е било в обективна невъзможност. За тези площи органът е приел, че са налице форсмажорни обстоятелства, поради които лицето не може да изпълни поетите агроекологични ангажименти. Приел е също, че не е доказана невъзможност поради форсмажорни обстоятелства да продължи изпълнението на поетия ангажимент за площ в размер на 7,84 ха. В уведомително писмо е посочена референтната площ, която не е заявена за подпомагане през кампания 2016 г. и за която не са налице обективни обстоятелства да не се спази поетият ангажимент на посочените нормативни основания. Референтната площ се пресича с описаните в табличен вид кадастрални имоти, за които заявителката не е представила документи за прекратяване на правото на ползване и не е заявила за подпомагане за кампания 2016 година. Поради това и на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичният ангажимент по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". При тези фактически установявания, административният съд е приел, че оспореното уведомително писмо изх. № 01-6500/9267 от 25.07.2019 г. за прекратяване на екологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2016 г. е издадено от компетентния административен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че по отношение на обсъжданите земеделски площи от 7.84 ха следва да намери приложение правилото на чл. 45, т. 4 от Регламент /Е0/ № 1974/2006 на Комисията, релевантно при подаване на първоначалното заявление 2013 г., според което: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения поради преразпределяне на стопанството, или бъде включен в обществени мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните обществени органи, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да позволят задълженията да бъдат приспособени за новото положение на стопанството. Когато подобно приспособяване е невъзможно, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението". Съдът е посочил, че и разпоредбата на чл. 47, т. 3 от Регламент/ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, актуална през 2016 година, съдържа аналогично правило: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на част от него или поради включването му в публични мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните публични органи, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите към новото положение на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал. С оглед данните по делото съдът е приел, че по отношение на спорните 7.84 ха не може да се приеме, че е било възможно адаптиране на стопанството и е налице форсмажорно обстоятелство съобразно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 4, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009 г. за прекратяване на поетия от Л. С. агроекологичен ангажимент. Посочил е, че установената въз основа на събраните доказателства фактическата обстановка в правоотношението между ДФ "Земеделие" и приобретателя Л. С. изцяло съответства на описаното в чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. "отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението". Поради това съдът е посочил, че следва да намери приложение чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съобразно който не се прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила и административният орган е следвало да прекрати ангажимента на земеделския стопанин на основание чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В обобщение съдът е приел, че административният орган като не е прекратил поетия от земеделския стопанин ангажимент поради наличие на непреодолима сила, според дефиницията на чл. 2, § 2 от Регламент/ЕС/1306/2013 на ЕС и на Съвета от 17.12.2013 г. и при условията на чл. 77, § 2, б"а" от същия Регламент административният орган е издал административен акт в противоречие с приложимия материален закон. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства и след подробен и точен анализ на приложимите нормативни правила е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно съдът е приел, че за земеделския стопанин са настъпили форсмажорни обстоятелства, изразяващи се в отнемане на по-голямата част от стопанството му посредством прекратяване на договор за наем на земи от общинския поземлен фонд, за които земи е бил поет ангажимент по мярка 214, като прекратяването на наемния договор е извършено в изпълнение на промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, която нито жалбоподателят, нито административният орган би могъл да предвиди в деня на поемане на ангажимента. В тази връзка трябва да се посочи, че в таблицата на използваните парцели за 2013 година към заявлението за подпомагане за 2013 г. като основание за ползване на всички заявени имоти по мярка 214, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" е посочено – договор за наем. По делото е приложен договорът за наем на земеделска земя, частна общинска собственост, сключен през 2013 г. между кмета на община Вършец и прехвърлителя П. В. за срок от пет години, прекратен по силата на нормативните изисквания на 31.05.2016 г., като видно от същия е, че част от земеделските имоти са с трайно предназначение "нива". В допълнителното споразумение за прекратяване по взаимно съгласие на договора за наем са описани земеделските имоти с начин на трайно ползване "ливада", за които се отнася изискването по § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. За останалите имоти, които не са изрично изброени и индивидуализирани, страните са постигнали съгласие в чл. 2 от допълнителното споразумение договорът да се прекрати поради отпаднал правен интерес. П. делото не се е твърдяло и не са представени други договори, извън обсъдения, по силата на който жалбоподателката е ползвала земеделските имоти, заявени по мярка 214. На първо място не са представени точни данни какъв е характерът на тези земи, т. к. ако имат характеристики на нива, каквито индиции се извличат от прекратения договор и допълнителното споразумение, те са извън обхвата на мярка 214 "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" и е неотносимо към спора постигнатото взаимно съгласие от страните за прекратяване на ползването им. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че предмет на договора за наем № 53/15.05.2013 г. са и имоти с начин на трайно ползване "нива" в подкрепа на тезата, че земеделският стопанин е имал възможност да продължи да изпълнява агроекологичния ангажимент. Основна изискване за дейността "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" е подпомаганите лица да спазват условията по чл. 41, ал. 1, т. 1-3, в т. ч. да не разорават затревените площи, което не кореспондира с начина на трайно ползване на земеделския имот като нива. На следващо място, всички референтни площи, описани в обжалваното уведомително писмо са заявени в таблицата на използваните парцели за 2013 година с начин на трайно ползване "ливада", което е изцяло в съответствие с целите и изискванията за получаване на подпомагане по мярка 214, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". При положение, че същите са с начин на трайно ползване "ливада, пасище или мера", заявени са с правно основание за ползване договор за наем на земеделска земя, частна общинска собственост, и съгласно § 15 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ и чл. 37и, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ, след като земеделският стопанин не отговаря на законовите условия за ползването им договорът е прекратен, от уведомителното писмо не е ясно защо по отношение на посочените имоти с обща площ 7, 84 ха, административният орган е приел, че липсват основания за прекратяване на агроекологичния ангажимент при форсмажорни обстоятелства. Още повече, съгласно изричната разпоредба на § 15, ал. 6 ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 37м, ал. 5 ЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Ето защо, следва да се споделят мотивите на съда, че след настъпилите нормативни промени, които са поставили земеделският стопанин в ново фактическо и правно положение, неправилно и необосновано административният орган е приел, че земеделският стопанин е разполагал с правната възможност да продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент по отношение на земеделските имоти, за които е приложен фактическият състав на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. След като земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява агроекологичния ангажимент поради отчуждаване на стопанството му в резултат на изменение на нормативната уредба, е налице форсмажор по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11 от 06.04.2009 година. Поради това съдът правилно е приел, че в противоречие с релевантните фактически и правни обстоятелства по казуса административният орган е прекратил агроекологичния ангажимент в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. поради неизпълнение на агроекологичния ангажимент мярка 214 от земеделския стопанин без да отчете настъпилите форсмажорни обстоятелства и изложи мотиви по посочените по-горе релевантни факти. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора ДФ "Земеделие" – юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на акта, следва да заплати на касационния ответник Л. С. сумата 1000 лв., представляваща разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение не е мотивирано, като съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора няма основание за намаляването му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховият административен съд, пето отделение,