Решение № 8079 от 24.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от П. Велчева от гр. София, [жк], [адрес]; Н. Соколова от гр. Драгоман, [улица]; С. Стефанов от гр. София, [улица], и П. Петров от гр. София, [жк], [адрес], срещу Вътрешни правила за организацията на работата в Министерство на вътрешните работи (МВР) по заявителки материали и престъпления от общ характер, одобрени със Заповед 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, изменени и допълнени със Заповед 8121з/20.03.2015 и Заповед 1073/04.09.2018 г. (Вътрешните правила).

С Определение 1596 от 21.02.2022 г. на Върховен административен съд (ВАС), седмо отделение, тричленен състав, по административно дело 789/2022 г. жалбата е оставена без разглеждане като подадена срещу неподлежащ на оспорване административен акт, а производството по делото е прекратено.

С Определение 8030/26.09.2022 г. на ВАС, петчленен състав, по адм. дело 3258/2022 г. е отменено Определение 1596 от 21.02.2022 г. на ВАС, тричленен състав, седмо отделение, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на С. Стефанов, от гр. София, срещу Вътрешните правила и делото е върнато на настоящия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивът на съда е, че оспорените Вътрешни правила са вътрешно служебен акт, по силата на които МВР събира, обработва и съхранява лични данни на лица, които са пострадали от престъпление или които са уличени в извършването на престъпление от общ характер във връзка с регистрирани заявителски материали, а тъй като за частния жалбоподател е попълнена карта СУИП, то негови лични данни също са събирани, обработвани и съхранявани в регистрите на МВР. Дали това е в рамките на закона, пропорционална ли е на преследваната от закона цел и т.н, са все въпроси по съществото на спора, на които отговор следва да даде съдът при разглеждане на делото.

Съгласно чл. 224 АПК така дадените указания на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съдd, който разглежда делото, поради което настоящият състав приема за разрешен въпросът с характера на административния акт и правния интерес на жалбоподателя С. Стефанов да го оспорва по съдебен ред, поради което жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В останалата си част, по отношение на жалбоподателите П. Велчева, Н. Соколова и П. Петров, като необжалвано Определение 1596 от 21.02.2022 г. на ВАС, тричленен състав, е влязло в сила.

Жалбоподателят счита, че Вътрешните правила засягат правата и законните му интереси, най-вече свързани с незаконосъобразната обработка на личните му данни, събирани въз основа на оспорваните Вътрешни правила. Изложените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са свързани с твърдението, че оспорените Вътрешни правила имат нормативен характер. Жалбоподателят счита, че Вътрешните правила са издадени при лиса на законова делегация и от некомпетентен орган, не е спазена изискуемата от закона форма, не са посочените целите, за които се събират личните данни на лицата, поради което не е възможна преценката за законосъобразното обработване на тези данни. Като се позовава на приложените към жалбата доказателства, съгласно които спрямо Стефанов вследствие прекратено досъдебно производство (ДП) ЗМ 2255/2011 г. по описа на 09 РРПУ-СДВР е заличена полицейската му регистрация, сочи, че независимо от този факт, МВР продължава да обработва личните му данни, като поддържа информация, че той е извършител на деянието и е освобождаван от наказателна отговорност , които данни се попълват в т.нар. Съобщение за установен извършител на престъпление (СУИП) , чието изготвяне е уредено в оспорените Вътрешни правила (и допълнително в Методически указания). Счита, че чрез оспорването на правилата ще се отстрани привидността, че е съществувало и съществува правно основание данните на Стефанов да се обработват в продължение на години от органите на МВР, без оглед действащо наказателно производство. Намира, че Вътрешните правила са онова правно основание в изпълнение на което, освен полицейска регистрация, за Стефанов е съставено отделно и СУИП, а така получената информация, съдържаща лични данни, МВР продължава да обработва в информационните си фондове. Сочи, че в нарушение на чл. 51 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) от МВР се събират данни за етническа принадлежност, които се отразяват в СУИП, по принцип, а не като изключение, когато това е предвидено в законодателството и е абсолютно необходимо при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни. Оспорените вътрешни правила са несъответни и на законовата цел, доколкото не е ясно кой закон се прилага, като не се постига висока степен на защита на личните данни на субекта на данни, каквото е изискването на правото на ЕС. Намира още, че с правилата се нарушават чл. 7, чл. 8 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 16, пар. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), както и Конвенция 108 на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, която има действието съгласно чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България.

По изложените съображения се иска обявяване нищожността на Вътрешните правила, алтернативно същите да бъдат отменени като незаконосъобразни с обратна сила и действие. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно несъвместимостта на чл. 195 АПК с чл. 54 от Директива (ЕС) 2016/680 и чл. 47 от Хартата за основните права на ЕС. Претендира се присъждането на разноски, по представен списък с приложени доказателства. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В постъпила по делото допълнителна молба се иска даване ход на делото по същество, като се поддържа жалбата и се иска нейното уважаване по изложените включително пред петчленния състав на ВАС съображения. Жалбоподателят се представлява от адв. Ю. Дацев, САК.

Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Табакова, оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание и допълнително представени писмени бележки.

Встъпилият в делото на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК представител на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване са Вътрешни правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени от министъра на вътрешните работи със Заповед 8121з-780/24.10.2014 г.

Със Заповед 8121з-306/20.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи Вътрешните правила са изменени в частта по чл. 3, т. 1 и чл. 32, ал. 1, като изразът Главна дирекция Криминална полиция (ГДКП) се заменя с Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) , и допълнени с чл. 3, т. 1а, като към структурите на МВР за работа със заявителски материали (ЗМ) се добавя и Главна дирекция Борба с организираната престъпност (ГДБОП).

Със Заповед 8121з-1073/04.09.2019 г. на министъра на вътрешните работи Вътрешните правила са изменени в частта по т. 3 (замяна на абревиатурата ГДКП с ГДНП, ГДБОП ), създаден е чл. 3а със следното съдържание: Директорите на ОДМВР може със заповед да определят отделите/секторите Пътна полиция към ОДМВР, които при работа със ЗМ да поддържат съответен регистър, при наличие на обособени отделни деловодства . Измененията в чл. 4, чл. 5, ал. 2, чл. 7, чл. 22, ал. 1 и чл. 32 от Вътрешните правила са свързани с допълнението по чл. 3а. Изменението в чл. 34 е свързано с промяна в наименованието на дирекция Координация и административно обслужване .

Видно от приетите по делото доказателства, в информационните фондове на МВР се обработват данни за С. Стефанов, свързани с провеждани наказателни производства и проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, като е извършена и полицейска регистрация 7350/12.04.2012 г. За последната е отказано снемането й със Заповед 3286з-4188/17.10.2018 г., необжалвана. С Решение 328605-64/28.02.2019 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция в производство по искане за достъп до лични данни по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД и искане за заличаване на лични данни по реда на чл. 28а, ал. 1 ЗЗЛД във вр. чл. 25, ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 11, ал. 5 от Инструкция 8121з-1122/12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в МВР, по заявление на С. Стефанов, е отказано заличаване на личните данни на същия във връзка със ЗМ 2255/2011 г. по описа на 09 РПУ-СДВР, и свързаното с него наказателно производство по НОХД 2174/2015 г. по описа на СГС. Със Заповед 3286ц-1671/15.05.2017 г. на директора на Главна дирекция Национална полициия от информационните фондове на МВР е снета полицейска регистрация 6822/04.08.2011 г., извършена в 09 РПУ-СДВР на С. Стефанов, по досъдебно производство 2255/2011 г. на основание чл. 68, ал. 6, т. 2 ЗМВР.

При така установеното от фактическа страна и като взе предвид доводите на страните, Върховният административен съд, седмо отделение обосновава следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на жалбата на С. Стефанов срещу Вътрешните правила е решен с Определение 8030/26.09.2022 г. на ВАС, петчленен състав по адм. дело 3258/2022 г.

Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 АПК, съдът приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на уредба в оспорените Вътрешни правила е организацията на работата на структурите на МВР по приемане, регистриране, докладване, движение и контрол по заявителски материали за престъпления от общ характер, както и отразяване на съответнитие данни в информационните фондове на МВР. Структурата на Вътрешните правила е организирана в шест раздела, както следва:

• Раздел І Общи положения, в който се уреждат въпросите относно същността на заявителския материал (ЗМ), структурите за работа със ЗМ, завеждането на ЗМ в деловодни регистри на съответната структура и вида на данните в тях, включително относно движението на ЗМ и обвързването му с единен номер на престъпление в Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСППП), кои материали не се считат за ЗМ;

• Раздел ІІ Ред за приемане, докладване и регистриране на заявителски материали, който урежда дейността по приемане на съобщения за извършено престъпление, докладването и регистрирането им като ЗМ, определяне на отговорен служител, който да извърши проверката по ЗМ, препращане на съобщението за извършено престъпление на компетентната структура на МВР. Изрично е уредена забрана за разгласяване на данни за ЗМ, освен в предвидените в закона случаи;

• Раздел ІІІ Особености при регистрацията според източниците на заявителския материал и органите на МВР, които го приемат, в който се уреждат действията по регистриране на ЗМ в зависимост от източника на съобщението (като например чрез Единния европейски номер 112 или при непосредствено установяване от служител на МВР на признаци за извършено престъпление), задължението за уведомление на лице, съобщило за извършено престъпление, за номера на заявителския материал и определеният да извърши проверка по него служител на МВР;

• Раздел ІV Работа по заявителски материал и отразяването й в информационните носители на Интегрирана регионална полицейска система (ИРПС), който урежда действията по извършване на проверка по ЗМ, отразяване на движението по ЗМ в регистъра, наличието на образувано досъдебно производство, отразяване на информацията от материалите по ЗМ (включително когато е образувано ДПЧ в информационни носители, като карта Съобщение за извършено престъпление (СИП), както и карта Съобщение за установен извършител на престъпление (СУИП), в случаите когато е образувано досъдебно производство и има привлечен обвиняем; въвеждане на информацията в ИРПС;

• Раздел V Информационни фондове, свързани с обработка на данни от заявителските материали, който урежда съхраняването на данните за регистрацията и движението по ЗМ, освен в регистъра за ЗМ, и в автоматизирани информационни фондове, като ИРПС, автоматизирана информационна система (АИС) Централен полицейски регистър , АИС Централна полицейска статистика и автоматизирани системи за деловодна дейност, както и целите, за които се ползват данните от ЗМ, обработвани чрез информационните фондове и структурите, които поддържат регистри за ЗМ и ИРПС, и ползват информацията от автоматизираните информационни фондове;

• Раздел VІ Контрол и специфични задължения, който урежда контрола по организацията на работата по заявителски материали от ръководителите на структурите на МВР, на които е възложена тя, възлагане методическото ръководство по правилното отразяване на информацията по ЗМ в информационните фондове, определяне на структурата, която осигурява поддръжка на общосистемната информация, необходима за работата на информационните фондове, и провеждането на обучения за работа със специализираните софтуерни продукти;

• в Допълнителни разпоредби е посочено, че по смисъла на правилата проверка по ЗМ е извънпроцесуална, оперативно-издирвателна дейност, която се осъществява с цел установяване наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, както и че образците на информационните носители (като карти СИП и СУИП) са утвърдени като приложения към Методическите указания за събиране на данни и автоматизирана обработка на полицейската статистика във връзка с регистрирането на ЗМ за извършени престъпления от общ характер, утвърдени със Заповед Із-2845/29.09.2010 г.

Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед датата на издаване на Заповед 8121з-780/24.10.2014 г., с която са утвърдени Вътрешните правила, приложим е действащият Закон за Министерство на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 53/27.06.2014 г., в първоначалната му редакция.

Съгласно чл. 3 ЗМВР дейността на МВР се осъществява при спазване на прогласените в чл. 3, ал. 1 ЗМВР принципи, сред които: т. 6 защита на информацията и източниците за нейното придобиване. В чл. 6 от с.з. са изброени основните дейности, извършвани от МВР, сред които оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления и информационна. Последователно в разделите на глава втора, озаглавена Дейности на Министерство на вътрешните работи , е дадена основна уредба на горепосочените дейности на МВР. Раздел VІ Информационна дейност регламентира осъществяваната от МВР информационна дейност, която според дадената в чл. 18, ал. 1 дефиниция, е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация на потребители от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и 2 ЗМВР информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР, както и на информация, изготвена и предоставена от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.

Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМВР в министерството се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за министъра на вътрешните работи, заместник-министрите, главния секретар на МВР и структурите на МВР, а съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 - и информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация, при съответните структури на МВР, съобразно функционалната им компетентност.

Чл. 25 ЗМВР регламентира правото на органите на МВР да обработват лични данни.

Във връзка с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР при обработването на лични данни могат да не искат съгласието на физическото лице, и да не го информират преди и по време на обработването на личните му данни, както и да съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни (чл. 26, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗМВР).

Подобно на действащата към момента разпоредба на чл. 25а ЗМВР, с разпоредбата на чл. 22 ЗМВР в приложимата редакция, се забранява събирането на информация за физическите лица единствено по расов признак или по етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот.

ЗМВР определя министъра на вътрешните работи за администратор на лични данни, като обработването на лични данни същият може да възлага на определени от него длъжностни лица (чл. 29, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 2 на чл. 29, редът за обработване на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи, каквато е Инструкция 8121з-1122 от 12 септември 2015 г. за реда за обработка на лични данни в Министерството на вътрешните работи (отм. с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Инструкция 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 87 от 19 октомври 2021 г., в сила от 23.10.2021 г.).

Анализът на посочените разпоредби в контекста на предметния обхват на оспорените Вътрешни правила и посочената в § 1 от ДР на същите цел на проверката по ЗМ разкрива, че дейностите, чиято организация е регламентирана в правилата, се изпълняват при осъществяване на основни дейности на МВР, като разследването на престъпления и неразривно свързаната с нея информационна дейност. Разследването на престъпления е дейност (процес), която се осъществява от служителите от оперативно-издирвателните структури на МВР в границите на компетентността им с цел откриване на признаците и установяване на обстоятелствата на извършените престъпления, издирване на извършителите и прилагане спрямо тях на предвидените в закона мерки.

Несъмнено е, че тази дейност не може да се осъществи без събирането на информация (данни), която съдържа сведения за събитието на престъплението, евентуално лицето, което го е извършило, за пострадалия. Несъмнено е също така, че тази информация съдържа лични данни. Първичната правна уредба, обаче, видно от посоченото по-горе, на категориите лични данни, които могат да бъдат събирани и обработвани при осъществяване на основни дейности на МВР, като гореспоменатата, се съдържа в закона, а не в оспорените Вътрешни правила, а вторична такава в горепосочената инструкция. В тази връзка и твърдението на жалбоподателя за самоцелно събиране и обработване на данни относно етническата му принадлежност се явява неоснователно, тъй като принципно е допустимо събирането им във връзка с други данни на засегнатото физическо лице. От друга страна, свързаното с това твърдение за неправилно транспониране на Директива (ЕС) 2016/680, е несъстоятелно, не само защото оспорените Вътрешни правила нямат нормативен характер, но и защото същата е приета впоследствие - 27 април 2016 година. Въпреки това, тук е мястото да се отбележи, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, обн. ДВ бр. 17/2019 г., не само е осигурено ефективното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните и изпълнение на задълженията на Република България като държава членка на ЕС, но и в националното законодателство е въведен именно посочения законодателен акт на ЕС - Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, с който са определени особените правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение обработването на личните данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, като в глава втора, раздел VІ на ЗМВР са внесени съществени изменения с цел гаранция за спазването им (за справка: законопроект 802-01-27/18.07.2018 г.)

Неоснователно е и оплакването на Стефанов, че доколкото данните за регистрацията и движението на ЗМ се съхраняват и в автоматизирани информационни фондове, на практика се стига до положение, при което личните данни продължават да се съхраняват дори и след заличаване на полицейската регистрация на субектите на данни. Както бе посочено и по-горе, ЗМВР дава първична правна уредба на елемента от информационната дейност на МВР по изграждане на информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация, съдържаща включително лични данни. С оспорените Вътрешни правила не се дава уредба по отношение изграждането, експлоатирането, контролирането и закриването на посочените информационни фондове, което съгласно чл. 24, ал. 3 ЗМВР в приложимата редакция, се извършва при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи. Регламентация на посочените дейности е дадена в горепосочената Инструкция 8121З-1122/12.09.2015 г., като съгласно чл. 2 от нея, личните данни се обработват в регистрирани по ЗЗЛД информационни фондове, а всеки информационен фонд функционира съобразно утвърдени организационно-технологични правила. Дори да се приеме, че чрез попълването на посочените във Вътрешните правила информационни карти, образците на които не са утвърдени със същите, а с друг акт Заповед Із-2845/29.09.2010 г. (без посочен издател), събираната и обработвана от органите на МВР информация по заявителски материали, включително лични данни, служи за попълване на информационните фондове на МВР, то Вътрешните правила касаят само организацията на работа на дейността, но не и самата дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване и използване на информация, включително съдържаща лични данни. Още повече, чрез посочените автоматизирани информационни системи се интегрира и предоставя оперативна, издирвателна и обобщена управленска информация, с цел подпомагане работата на органите на МВР и пряката им дейност по разследване на престъпленията.

От изложеното следва, че принципно отразяваната в посочените във Вътрешните правила информационни карти, сред които СУИП, информация, включваща и лични данни, се събира, обработва и съхранява при осъществяване на легитимни цели. Несъстоятелен е аргументът на жалбоподателя, че тъй като във Вътрешните правила не са посочени целите, за които се събират лични данни, то е невъзможна преценката за приложимия акт на ЕС, Регламента или Директивата. От една страна, това е така, тъй като правилата не регламентират реда за обработване на лични данни, а от друга по изложените по-горе доводи за момента на утвърждаването им. Не съществува пречка, с оглед дадените на министъра на вътрешните работи правомощия по чл. 33, т. 2 и т. 9 ЗМВР (в първоначалната редакция на разпоредбите), същият да утвърди със заповед вътрешни правила, които да организират работата на служителите на МВР при осъществяване на оперативно-издирвателната им дейност и разследването на престъпления, които са неразривно свързани с осъществяваната от МВР информационна дейност, тъй като, от една страна, чрез нея се обезпечава дейността на всички структури на МВР, а от друга е обусловена от резултатите от изпълнението на основните дейности на МВР.

С оглед гореизложеното, не може да бъде споделено и твърдението на Стефанов, че оспорените Вътрешни правила съставляват правното основание за събиране и съхранение на негови лични данни, свързани с водени срещу него наказателни производства, като чрез съхраняването на данни, че той е извършител на деяние по чл. 354а от Наказателния кодекс и е освобождаван от наказателна отговорност се нарушават чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), прокламиращи презумпцията за невиновност. Посочените разпоредби уреждат правото на справедлив съдебен процес, а презумпцията за невиновност е установена в чл. 5, пар. 2 ЕКПЧ, респективно чл. 48 ХОПЕС. Лишено от правна и житейска логика би било приемането, че съхранявана в информационните фондове на МВР информация във връзка с водени и прекратени наказателни производства, би могла да представлява единственото основание за бъдещо ангажиране на наказателната отговорност на лицето на друго основание. Нещо повече, евентуалната отмяна на оспорените Вътрешни правила, именно защото същите не представляват основание за събиране и обработване на информация от органите на МВР, включително съдържаща лични данни, не би могла да доведе до търсения от жалбоподателя ефект от една страна, преустановяване на обработването на личните му данни, а от друга откриване на възможност за търсене на обезщетение за вреди вследствие продължителното обработване по незаконосъобразен начин на същите тези данни. Както неведнъж бе посочено, редът за обработване на лични данни във връзка с осъществяваните от МВР основни дейности, е предмет на уредба чрез инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи, а доколкото оспорените Вътрешни правила не представляват такава, не следва и да уреждат срока за съхранение на лични данни, обработвани от МВР.

Доколкото оспорените Вътрешните правила касаят само организацията на работа по дейността във връзка със събиране, обработване, систематизиране, съхраняване и използване на информация, а самото обработване на лични данни е предмет на друг акт на министъра, то въпросът относно приложението на чл.195 АПК и съвместимостта му с чл. 54 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета е неотносим към предмета на настоящия спор, поради което и особеното искане на Стефанов за неприлагането на чл. 195 АПК, както и свързаното с него искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 ДФЕС, се явява безпредметно, и като такива следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че жалбата на С. Стефанов е неоснователна. Издаденият от министъра на вътрешните работи административен акт Заповед 8121з-780/24.10.2014 г., неразделна част от който са Вътрешни правила за организацията на работа в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер, е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, с оглед своевременно отправеното от процесуалния представител на ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 144 АПК, в полза на Министерство на вътрешните работи следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 200 (двеста) лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, Върховният административен съд, седмо отделение