Решение № 15659 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9554/2011 г.

Решение № 15659 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9554/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на "Ники БТ" АД - Шумен против решение № 57/17.06.11 г. по адм. д. № 92/11 г. по описа на Административен съд - Шумен с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Североизточен район, представляван от юрк. Манолова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятно за страната решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение оспорването на касатора срещу Заповед № ДК-02-СИР-39/28.02.11 г. на началника на РДНСК Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ, е отхвърлено. Изложени са доводи за законосъобразност на административния акт с оглед установяванията относно правнорелевантните факти, а именно: предвиденият за премахване обект представлява строеж съгласно определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ, изграден е в държавен терен, извън регулация, без изискуемите строителни книжа, при липсата на условия за търпимост по § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост (чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК), е неоснователна. Касационният довод за незаконосъобразност на решението, мотивиран с неотчетена от съда незаконосъобразност на заповедта поради нарушение по чл. 36 АПК е неоснователен. Безспорно, както в хода на административната преписка, така и по делото е установено, че процесният строеж се намира в поземлен имот, идентифициран само с кадастрален номер (извън регулация) от 1963 г., когато е попаднал в отчуждени за изграждането на яз. "Тича" земи. В мотивната част на заповедта е цитирано заявлението (л. 27), подадено от собственика на строежа за издаване на удостоверение за търпимост, в което последният (а не административният орган) е посочил местонахождението на строежа в ПИ 333 по кадастрален и регулационен план. Установяването, въз основа на приетата по делото съдебно техническа експертиза, че строежът се намира извън водозаливаемата зона на яз. "Тича" не определя незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като от една страна този факт не е решаващ, а от друга, останалите условия за определянето на строежа като незаконен са безспорно установени. При извършването му не е ползвана възможността по чл. 108, ал. 1 и ал. 2 и чл. 122, ал. 3 ППЗТСУ (отм.) за снабдяване със застроително решение, липсват разрешение за строеж и одобрени проекти, изискуеми по чл. 56 ЗТСУ (отм.) и чл. 233 и сл. ППЗТСУ (отм.), действали в периода 85 - 96 г. Липсата на устройствена основа за строежа налага извода, че същият не може да бъде определен като търпим, тъй като допустимостта на незаконния строеж по действащия към момента на изграждането му подробен градоустройствен план е едната от кумулативно предвидените предпоставки за признаване статут на търпимост по § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Следва обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,