Решение № 5053 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2013 г.

Решение № 5053 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Атанас Тодоров Бъчваров от гр. София против решение № 5388/12.10.12 г. по адм. д. № 1247/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Цветанка Стоянова Георгиева и Ангел Стоянов Георгиев, представлявани от адв. Горова, Радка Иванова Бонева, Невенка Стойкова Александрова и Николай Георгиев Александров, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Ответниците Тодор Атанасов Бъчваров, Петър Борисов Бонев, Татяна Георгиева Петрова, Владимир Георгиев Бонев, Станка Никифорова Лазарова, Димитър Георгиев Александров и Александра Евлогиева Аврамска не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по същество по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Отказ изх. № 94-29683-22-10-18327/7.12.11 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър София-град за изменение кадастралната карта и кадастралните регистри на кв. Суходол, одобрени със Заповед № РД-18-19/28.03.10 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София в частта на имоти с идентификатори 68134.4143.296 и 68134.4143.11, постановен по заявление на оспорващия Бъчваров. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно с мотиви, че административният акт е издаден при съблюдаване административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Установено е, че поземленият имот, притежаван от касационния жалбоподател по силата на приложен по делото нотариален акт не е отразен като самостоятелен обект на кадастъра по кадастралната карта и кадастрален регистър одобрени с влязлата в сила Заповед № РД-18-19/28.03.10 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София. Предвид това административният орган по повод заявлението на същия, е процедирал по реда на чл. 53 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ за отстраняване непълнотата в кадастъра. Съставен е императивно изискуемия се акт за непълноти и грешки, който, след уточняване кръга на заинтересуваните лица, е оформен при отказ да бъде подписан от тях. При тези данни процедурата е финализирана с постановяване на отказ съгласно чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е изяснил релевантните факти и правата на страните, при което е възприел обоснован и законосъобразен извод относно неоснователността на оспорването. Изследвал е качеството на лицата, призовани по административната преписка във връзка със съставения акт за непълноти и обосновано е приел, че същите са заинтересувани такива съгласно § 1, т. 13 ДРЗКИР. Отказът на тези лица да подпишат така съставения акт в съответствие с материалния закон е определен като индиция за спор за материално право и пречка за удовлетворяване на искането за изменение на кадастъра. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Притежаваният от касатора титул за собственост върху претендирания за нанасяне поземлен имот, владението върху имота и заплащането на данъчни задължения не обосновават претендираното изменение преди разрешаването на спора относно собствеността върху имота с лицата, вписани като собственици по действащата кадастрална карта и регистър. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, представляваща правно основание за установяване непълнотата на кадастъра по общия исков ред. Едва съдебното решение по успешно проведен срещу ответниците по касационната жалба на посоченото правно основание иск би представлявало основание за изменение на кадастралната карта и регистър. Следва решението като правилно да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение