Решение № 331 от 16.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 629/2012 г.

Решение № 331 от 16.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 629/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Ц. М. У. от [населено място] чрез адв. Г. Ю. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 12/24.01.2012 г., постановено по гр. д. № 1819/2010 г. на ВКС, 4-то г. о., с което е отменено решение № 319/5.07.2009 г. по гр. д. № 287/2010 г. на ОС [населено място] и са отхвърлени предявените от Ц. У. искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 214/20.07.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "начален учител" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3 900 лв. Молителката се позовава на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя извлечение от входящо-изходящ дневник в ответното училище, което според молителката установява поправки върху страница № 4 от дневника досежно датата на постъпилата жалба от Седефка К., името на кореспондента в графа 2 и в графа 3, където вместо жалба, описанието на вида документ е жалба-приложение, а в графа 6 е записано единствено възникнал инцидент като отново личи извършване на поправка. Позовава се на различие в съдържанието на стр. 4 от дневника в неговата "изходяща част" в сравнение с приетото по делото копие от тази страница в тази част. Позовава се и на копие на вярна заповедна книга, която е изискана, но не е представена по делото, от която е видно, че са приложени заповеди № 125 и 140 в ръкописните им варианти, които заповеди се различават от представените по делото № 125/25.02.2009 г. и № 140/18.03.2009 г. С оглед на това молителката счита, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение на изхода на делото. С оглед на това иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата, СОУ "Св. Св. К. и М." [населено място], [община], обл. Б. чрез директора В. С. К. изразява становище, че молбата за отмяна е основателна. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. счита, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съображенията за това са следните: Отмяна на влязло в сила решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая, с представянето на новите писмени доказателства молителката се домогва да установи, че представените по делото доказателства, сочещи на нейно дискриминационно поведение досежно ученика А. К. К. са неистински - че заповеди с № 125/25.02.2009 г. и № 140/18.03.2009 г. /с първата са поискани обяснения на молителката във връзка с инцидента с К., а с втората и е наложено дисциплинарно наказание "забележка"/, въобще не са били издадени във връзка с твърдения инцидент, съответно на посочените в тях дати, а са създадени впоследствие с оглед нуждите на процеса, че представените по делото Дневник за входяща-изходяща кореспонденция е подправен, че подправена е била и представената по делото заповедна книга, съдържаща двете заповеди. Основаването на решението на неистински документи обаче е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В този случай обаче отмяна се допуска, само когато неистинността на документа е установена по съответния съдебен ред. Тоест законът не предвижда възможност за отмяна на влязлото в сила решение когато с представянето на нови доказателства се внася само съмнение в истинността на документите, на които се основава решението. Тази неистинност следва да бъде установена по съответния съдебен ред - с присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 4 или 5 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че извън двете заповеди /№ 125/25.02.2009 г. и № 140/18.03.2009 г., Дневник за входяща и изходяща кореспонденция и заповедна книга/ по делото са събрани и други доказателства, които съдържат данни във връзка с инцидента /жалба от Седефка Й. К., свидетелски показания/, които сами по себе съдържат данни за неправомерно поведение на молителката. Следва да се посочи и това, че при извършената проверка относно законосъобразността на извършения подбор касационният съд е взел предвид не само данните за инцидента с детето от ромски произход, но и останалите данни във връзка с критериите по чл. 329 ГПК, макар в решението да не са коментирани подробно. Тоест, дори да се приеме, че представените с молбата доказателства имат характер на нови доказателства, които опровергават доказателствената сила на представените по делото доказателства във връзка с инцидента, те сами по себе си не са обусловили изхода на делото и с оглед на това не са от съществено значение за делото по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения, не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 1819/2010 г. и молбата за неговата отмяна следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд