Решение № 10 от 6.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1577/2014 г.

Решение № 10 от 6.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1577/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Г. Г. против решение № 92 от 29.08.2014 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 109/2014 г. В жалбата е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Подсъдимият счита, че наложеното наказание е явно несправедливо, поради което е направено искане за намаляване на наказанието с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК за всяко от двете престъпления или алтернативно - намаляване до минимума от три месеца на лишаването от свобода по чл. 39, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Ч.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 106 от 24.06.2014 г. по н. о. х. д. № 442/2014 г. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Д. Г. Г. за виновен в това, на 21.10.2013 г. в [населено място] да е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда - 1, 43 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложил наказание от четири месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година. Признал е подсъдимия за виновен и в това на 21.10.2013 г. в [населено място] да е дал облага - сумата от 280 лева на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение - полицейски органи, за да не извършат действие по служба, поради което и на основание чл. 304а от НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода и наказание глоба от хиляда лева. На основание чл. 307а НК съдът е отнел предмета на престъплението, а на основание чл. 23, ал. 1 НК е определил общо наказание за съвкупността от престъпления в размер на осем месеца лишаване от свобода, към което е присъединил наказанието - глоба и наказанието - лишаване от права. Определил е първоначалния режим и типа затворническо заведение. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 92 от 29.08.2014 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 109/2014 г. е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимия за това да е дал дар на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение и е преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 304а вр. чл. 18, ал. 1 НК, а наложеното наказание е намалил на шест месеца лишаване от свобода. Съдът е намалил и общото наказание по чл. 23, ал. 1 НК. В останалата част е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се подкрепя основно със съображенията, че въззивният съд неправилно е отказал да признае като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство самопризнанието на подсъдимия от досъдебното производство, с което е оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина. Твърди се, че посоченото обстоятелство, наред с останалите смекчаващи отговорността на подсъдимия - проявената критичност и данните за семейното му положение покриват възможността, предвидена от чл. 58а, ал. 4 НК за определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК. Искането за приложение на чл. 55 НК е било направено и пред Бургаския апелативен съд, който ефективно го е разгледал и подробно го е обсъдил, видно от мотивите на въззивното решение. За да определи наказание за всяко престъпление при условията на чл. 54 НК, което е редуцирал с една трета съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, съдът е отчел в достатъчна степен всички смекчаващи отговорността обстоятелства и не е игнорирал тези, които отново се изтъкват от жалбоподателя. Обърнал е нужното внимание и аналитично е преценявал самопризнанието на подсъдимия на досъдебното производство, чиято относителна тежест е изяснявал и през погледа на съдебната практика на Върховния касационен съд - Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК. След като е констатирал, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително, съдът законосъобразно ги е съпоставил с установените по делото отегчаващи отговорността обстоятелства, характеризиращи личността на подсъдимия (многобройни наказания по административен ред, предходни осъждания и кратък период от време между извършените престъпления и освобождаването на подсъдимия от затворническото заведение), за да определи за съответното престъпление справедливо по вид и размер наказание. Развитите доводи не оправдават касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Жалбата е неоснователна, поради което решението на Бургаския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК