Решение № 10194 от 5.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6859/2014 г.

Решение № 10194 от 5.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6859/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СА "Д. А. Ценов" - гр. Свищов представлявана от проф. д-р Величко Йонов - ректор, чрез процесуалния му представител адв. Пецов и касационна жалба от проф. д-р Величко Йонов - ректор на СА "Д. А. Ценов" - гр. Свищов, чрез процесуалния му представител адв. Пецов, срещу решение № 151 от 18.02.2014 г., постановено по адм. дело № 996/2013 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменено решение № 176/16.07.2012 г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) по преписка № 18 по описа на Комисията за 2011 г. и делото е върнато като преписка на КЗД за ново произнасяне по жалбата на "Сдружение за Европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството", представлявано от председателя на Управителния съвет Калин Костов, Бисер Йорданов Кръстев, Мариана Георгиева Асенова-Великова, Радосвета Йорданова Кръстева-Христова и Георги Петров Георгиев. Касационните жалбоподатели оспорват решението, като неправилно и необосновано, по подробно изложени в жалбите доводи. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендират се направените по делото разноски. Ответните страни - "Сдружение за Европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството" град Свищов, представлявано от председателя на УС Калин Костов, Бисер Йорданов Кръстев, Радосвета Йорданова Кръстева-Христова, Георги Петров Георгиев, Мариана Георгиева Асенова, всички чрез процесуалния им представител адвокат Костов - оспорват жалбите, като неоснователни. Считат, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация - не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд състав на седмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни. С оспореното решение АССО е отменил решение № 176/16.07.2012 г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) по преписка № 18/2011 г. с което е установено, че през процесния период Величко Адамов, като ректор на СА "Д. А. Ценов" - гр. Свищов и в лично качество не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр) във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр, при упражняване правото на труд по признак "лично положение" по отношение на членския състав на сдружение с нестопанска цел "Сдружение за Европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството", както и по отношение на жалбоподателите Калин Костов, Радосвета Кръстева-Христова, Мариана Асенова-Великова, Бисер Кръстев и Георги Георгиев и делото е върнато на КЗД за ново произнасяне. Производството пред КЗД е започнало по жалба на "Сдружение за Европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството", представлявано от председателя на Управителния съвет (УС) Калин Костов с оплаквания за тормоз и дискриминация на членовете на сдружението при упражняване правото на труд по признак "лично положение" от страна на Величко Адамов - ректор на СА "Д. А. Ценов" - гр. Свищов. За да постанови оспорения съдебен акт, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, но в нарушение на административно-производствените правила, както и в нарушение на изискването за форма при липса на фактически съображения (мотиви). С оглед установената фактическа обстановка, съдът е счел извода на Комисията за липса на осъществен от работодателя тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр спрямо членовете на сдружението за немотивиран, формиран при липса на доказателства и в нарушение на установената в чл. 9 ЗЗДискр доказателствена тежест за страните в административното производство. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е направил извод, че при проведеното производството пред КЗД са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Изложени са доводи, че не е дадена възможност на новоконституираните страни да постигнат споразумение, както и че страните на са имали възможност да участват в производството и по-конкретно не им е дадена възможност да изразят становища по събраните доказателства в определен срок, да правят писмени искания и възражения. На следващо място съдът е направил извод, че КЗД е следвало да установи има ли тенденциозно отношение от страна на представителя на работодателя - Величко Адамов при упражняване на трудовите права на жалбоподателите и свързано ли е то с членството им в академичното сдружение. Констатирал е, че не е направено и задължителното сравнение по какъв начин Адамов се е отнасял, като представител на работодателя спрямо членовете на сдружението и спрямо другите членове на академичния състав. Първоинстанционният съдът е счел, че КЗД не е проверила твърденията на жалбоподателите, за наличието на дискриминация при упражняване правото на труд. Изложени са съображения, че административният орган единствено е констатирал наличието на трудови правоотношения и спорове между страните, но не е установил дали зад уволненията и дисциплинарните наказания на членовете на сдружението стои злоупотреба с право, имаща дискриминационен характер. Съдът е посочил, е че при новото разглеждане на делото КЗД следва да се произнесе за всеки жалбоподател поотделно и по всеки един признак налице ли е дискриминация, както и да се изложат съображения, нарушени ли са разпоредбите на чл. 15, чл. 16 и чл. 20 от ЗЗДискр. С оглед изложеното първоинстанционният съдът е приел, че постановеното от КЗД решение е неправилно, като постановено в нарушение на административно производствените правила и изискването за форма, поради което го е отменил и е върнал делото, като преписка на КЗД за ново произнасяне в съответствие с дадените указания. Решението е неправилно. Съдът неправилно е приел, че при постановяване на решението на КЗД са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и решението не е мотивирано. Видно от представената по делото административна преписка се установява, че при провеждане на първото заседание пред КЗД са конституирани нови жалбоподатели и нов ответник, като им е дадена възможност да вземат отношение и да изразят становище. От друга страна, всички страни са били представлявани от пълномощници, поради, което неправилно е прието, че е нарушено правото им на защита. Изложените доводи, че на новоконституираните страни не е дадена възможност за помирение също са неоснователни, тъй като във всяка една фаза на производството страните биха могли да поискат да сключат споразумение, предвид което непровеждането на помирително производство по чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо да незаконосъобразност на постановеното решение. Видно от цитираната разпоредбата, такова се провежда, при изразено съгласие от страните, каквото в случая не е било налице. Неправилен е и изводът на съда за липса на мотиви в решението на КЗД. Настоящата инстанция счита, че в постановеното от административния орган решение е изложена фактическата и правна обстановка, коментирани са представените по преписката доказателства и становищата на страните, анализирани са поотделно и в тяхната съвкупност, като са изложени конкретни факти и въз основана тях са изведени и съответните правни изводи. Предвид което и в контекста на приложимата правна уредба настоящият състав намира за правилна преценката на административния орган за липса на упражнена спрямо жалбоподателите дискриминация. Установените фактически обстоятелства не дават основание да се приеме, че са третирани по-неблагоприятно въз основа на някой от защитените от закона признаци при упражняване правото им на труд, нито че са тормозени от работодателя. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че като дискриминационна проява може да бъде квалифицирана само тази, при която нежеланото поведение е провокирано от характеристика на дискриминираното лице/лица от категорията на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, като целта е поставянето му в по неблагоприятно положение спрямо сходна категория лица. Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест, установени с чл. 9 от ЗЗДискр, административният орган правилно е приел, че при недоказване на определени факти от страна на жалбоподателите, не е налице дискриминация под формата на тормоз и неблагоприятно третиране. Наведените оплаквания от всеки един от членовете на сдружението са обсъдени и съпоставени с представените по делото доказателства, предвид което административния орган е постановил решението си, като е изложил фактическите и правни основания за постановяването му. Аргументирано е и заключението на КЗД, че установените по делото действия и актове на работодателя от вида на посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр като налагане на дисциплинарно наказание и др., предприети спрямо някои членове на сдружението, не представляват тормоз, нито неравно третиране, тъй като липсват доказателства тези действия да са мотивирани от качеството им на участници в сдружението. Създадената организация на работа на академията и решенията във връзка с протичане на трудовия процес или с дисциплинарните мерки предприети от ректора на висшето учебно заведение не са достатъчни сами по себе си за да обосноват дискриминация, след като негативният ефект не е предизвикан и не се основава на някой от предвидените в закона признаци. Следва само да бъде отбелязано, че наличието на конфликти на работното място между работодателя и жалбоподателите не във всички случаи съставлява форма на дискриминация и изводите на КЗД в този смисъл се споделят напълно от настоящата инстанция. В контекста на изложеното, правилно административният орган е приел, че въпросът за прекратяване на служебното правоотношение на Калин Костов е неотносим към спора. За да е съставомерно деянието по чл. 4 от ЗЗДискр, неравното третиране или тормозът следва да са обусловени от защитен от закона признак. В този смисъл освен различно третиране е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някой от признаците, посочени в чл. 4 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. При провеждане на производството страната която твърди, че е жертва на дискриминация следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Ето защо доказателствената тежест в този случай е на страна, която твърди, че е жертва на дискриминация и следва да представи доказателства за факти въз основа на които да се направи обоснован извод за наличие на дискриминация или дискриминационно отношение. На следващо място неправилен е и извода на първоинстанционният съд, че не са обсъдени за всеки жалбоподател по отделно и по всеки един признак налице ли е дискриминация, както и да се изложат съображения нарушени ли са разпоредбите на чл. 15, чл. 16 и чл. 20 от ЗЗДискр. От решението на КЗД е видно, че са обсъдени конкретните оплаквания на жалбоподателите, за дискриминация при упражняване на правото им на труд, предвид което и с оглед представените доказателства са изложени и мотиви, че не са налице признаците за осъществена дискриминация. При така установените факти, изводът на първоинстанционния съд, че КЗД е постановила неправилно решение, тъй като не са изложени мотиви по основния въпрос - осъществена ли е дискриминация по признака "лично положение" по отношение на членовете на академичното сдружение при упражняване правото им на труд е неправилен. Настоящата инстанция при извършването на цялостна проверка на издадения административен акт установи, че същия е издаден от сезирания компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и след обстоен, точен, коректен анализ на всички събрани по преписката доказателства. Направените фактически и правни изводи са обосновани и в съответствие с материалния закон и целта му. Предвид изложеното, жалбата на "Сдружение за Европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството", представлявано от председателя на УС Калин Костов, Бисер Йорданов Кръстев, Радосвета Йорданова Кръстева-Христова, Георги Петров Георгиев, Мариана Георгиева Асенова е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед така установеното настоящата инстанция счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено. Разноски по делото в полза на касаторите не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за действително направени такива. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение