Решение № 1652 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11608/2016 г.

Решение № 1652 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11608/2016 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Миксфльор" ЕООД, гр. С., подадена чрез процесуален представител, против решение № 5767 от 31.08.2016 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 10268 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22220314001278-091-001/28.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., поправен с РА за поправка на РА № П -22220315097926-003-001/03.06.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 1416/15.09.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - град С. при ЦУ на НАП, през процесуален представител, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд са били определените задължения за довнасяне на ДДС в размер на 18 440,38 лв. и такива за корпоративен данък - 7 098,82 лв. лихви в общ размер - 8 067,09 лв. или обща сума по всички задължения 34007,09 лв. Процесните задължения по ЗДДС произтичат от извършени корекции на декларираните от жалбоподателя резултати. На основание чл. 86, ал. 2 вр. с чл. 9, ал 3, т. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 17 225,76 лв. за безвъзмездно предоставени под наем части от помещение, за целия ревизиран период, на свързани с дружеството лица ("Ц. Д." ЕООД и "Миксфльор 2000" ЕООД, управител, на които включително и на ревизирания субект е едно и също лице - Р. М.). На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС органа по приходите е определил задължения в общ размер на 1 162,99 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2009 г., м. 01 и м. 10.2010 г., м. 01.2011 г. и м. 05.2012 г. по фактури издадени от "Е. Е. Д." ЕООД, "Флорекстрейд" ЕООД, "Д. Т. К." ЕООД и "С. Л." ЕООД. Ревизиращите органи са извършили корекции на декларирания от дружеството финансов резултат, довели до намаляване на данъчната загуба за 2009 г. и 2011 г. и до определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък за 2010 г., 2012 г. и 2013 г. общо в размер на 7 604,26 лв. На основание чл. 16, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат на "Миксфльор" ЕООД за ревизираните периоди с неотчетените приходи от отдаване под наем на част от помещение на посочените по-горе свързани с дружеството лица. На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати за данъчни цели отчетените от дружеството разходи за горива и смазочни материали за притежаваните моторни превозни средства. Не са признати и разходите за брак на стоки за 2012 г. и 2013 г. на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, в резултат на което е увеличен финансовият резултат с разходите за данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Във връзка с допусната счетоводна грешка при отразяване на данъчната амортизируема стойност на дълготраен материален актив - М. П., е установен по-малък размер на признатите данъчни амортизации, съответно е коригирана сумата, с която дружеството е намалило финансовия резултат за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Видно от депозираните в хода на ревизионното и съдебното производство, жалбоподателят претендира цялостна отмяна на РА, респективно решенията, но излага доводи единствено досежно определените задължения за ДДС и корпоративен данък във връзка с наемните отношения между ревизирания субект и свързаните с него лица - "Ц. Д." ЕООД и "Миксфльор 2000" ЕООД. За да отхвърли жалбата, съдът е приел изводите на органа по приходите за правилни. Съдът е счел, че е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗКПО, поради безвъзмездно предоставяне за ползване на магазинно помещение от страна на ревизираното лице "Миксфльор" ЕООД за извършване основната дейност на дружествата "Ц. Д." ЕООД и "Миксфльор 2000" ЕООД, без да е определено възнаграждение или друго финансово обезпечаване. Посочил е, че от ревизирания субект не се оспорва наличието на безвъзмездно предоставяне на материални блага, а размерът на предоставените за ползване площи от търговски обект. Констатирано е, че в представените договори за съвместна дейност не е уговорено в какво съотношение ще се ползва имотът от трите свързани дружества, поради което е счел за правилно тълкуването на ревизиращите за ползването на помещението по равно (по 1/3 всяко). Предвид установеното и на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 9, ал 3, т. 2 от с. з. е начислен ДДС в общ размер на 17 225,76 лв. за безвъзмездно предоставени под наем части от помещение на свързани с дружеството лица за целия ревизиран период, а на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО е извършено преобразуване на декларирания от "Миксфльор" ЕООД счетоводен финансов резултат за ревизираните данъчни периоди в посока увеличение с 2/3 от отчетените разходи за наем към "Балкантур" АД - наемодател. Първоинстанционният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства, в това число съдебно-счетоводните експертизи (ССЕ) - основана и допълнителна и е приел, че изводите на приходната администрация не са опровергани. Съдът е намерил, че заключенията по ССЕ представляват математически изчисления в хипотезата на безвъзмездно отдаване на различна от 2/3 част, а именно общо 20 кв. м. на свързаните лица (по 10 кв. м. за всяко, каквато е претенцията на ревизираното лице). Съдът е изложил мотиви и досежно останалите извършени от органа по приходите, корекции на счетоводния финансов резултат на дружеството и определените му задължения по ЗДДС и е намерил същите за правилни и законосъобразни. По отношение на последните съдът е обсъдил, че не са изложени никакви възражения в жалбата, нито са приложени доказателства оборващи констатациите в РА. Решението е правилно. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните за спора факти. При постановяването му са формирани, кореспондиращи с ангажираните доказателства, обосновани фактически констатации, въз основа на които са изведени съответстващи на материалния закон правни изводи. Съдът правилно е посочил, като безспорно, че видно от представените договори за "съвместна дейност", ревизираното лице "Миксфльор" ЕООД е предоставило за ползване, наетото от него магазинно помещение, находящо се на бул. "А. С." .№... на свързаните с него дружества "Ц. Д." ЕООД и "Миксфльор 2000" ЕООД. Установено, е че между страните не е уговорено каква част от площта ще използва всяко от дружествата, не е определен дължим наем към "Миксфльор" ЕООД в какъвто и да било размер, включително не е уговорено префактуриране на част от дължимия наем, не е договорено по какъв начин ще бъдат обособени частите на всяко от дружества. Между ревизираното лице и наемодателя "Балкантур" АД са сключени анекси към договора за наем, в които са упоменати 10 кв. м. за преотдаване на всяко едно от дружествата, но предвид липсата на каквито и да било уговорки между РЛ и свързаните му дружества, следва да се приеме, че помещението се е ползвало едновременно от трите дружества, без разпределение и разграничаване по квадратура и каквито и да било други показатели (проценти, дробни части или др.). Установено е, че в счетоводството на ревизираното дружество не са отчетени приходи, респ. резултат от извършвана съвместна дейност с другите дружества. В случая, съдът е подробно е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително заключенията на експерта по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност те не оборват констатацията на органа по приходите. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в случая е провел успешно насрещно доказване само с наличието на данни за подписани анекси между РЛ и "Балкантур" АД, от които е видно, че разрешеното му от наемодателя преотдаване е до размера на 10 кв. м. от помещението. Изводите на органа по приходите не се опровергават и от заключението на вещото лице по проведената ССЕ, тъй като то е отговорило на конкретно зададените въпроси, които са ограничени единствено до математическо изчисление. Предвид горното и разпоредбата на чл. 9. ал. 3, т, 2 от ЗДДС правилно е прието, че ревизираното дружество е извършвало безвъзмездни, приравнени на възмездни доставки на услуги към посочените лица и е обосновано наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. В резултат от последното правилно е увеличен и финансовият резултат за ревизираните периоди на основание чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО с 2/3 от отчетените разходи за наем към "Балкантур" АД. Касаторът не излага доводи досежно останалите установени задължения по ЗДДС и ЗКПО, поради което инстанционният контрол се осъществява в обема по чл. 218, ал. 2 АПК и настоящата инстанция напълно споделя мотивите на съда и намира решението за постановено в съответствие с материалния закон, с изложени мотиви, съдържащи изследване на всички предпоставки за установяване на задълженията и обсъждане на всички възражения на ревизирания субект срещу РА. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касацията се дължат разноски в размер на 1551,83 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,