Решение № 986 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 232/2017 г.

Решение № 986 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 232/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "С. пропърти груп" ЕООД със седалище и адрес на управление С. е подало касационна жалба срещу решението от 16.11.2016 г. по адм. дело № 8572/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № СОА16-РД-40-71/28.07.2016 г. на кмета на Столична община. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи отхвърли жалбата и се присъдят направените разноски. Кметът на Столична община е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заповед № РД-40-25/29.04.2008 г. на кмета на Столична община, издадена на основание чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 21 и чл. 23 от Закона за общинската собственост, е отчуждена реална част от 394 кв м от поземлен имот пл. № 521, кв. 80 по плана на С., попадаща в обхвата на обект "Улица от западната граница на ПИ № 399 с о. т. 277-327 и о. т. 338, между кв. № № 58, 80, 82а, 82б, 83 и 101", местността "Манастирски ливади - Изток", и е определено парично обезщетение за собственика на имота "С. пропърти груп" ЕООД, възлизащо на 110 735 лева. Заповедта била обжалвана от "С. пропърти груп" ЕООД в частта относно определеното обезщетение. С решение № 1035/20.11.2008 г. по адм. дело № 4421/2008 г. Административният съд-С. отменил заповед № РД-40-25/29.04.2008 г. на кмета на Столична община в частта относно обезщетението и определил нов размер на обезщетението от 298 652 лева. Определеното със съдебното решение обезщетение не било заплатено на собственика на имота. Със заповед № СО-РД -40-57/10.06.2013 г. кметът на Столична община повторно отчуждил реална част от 394 кв м от поземлен имот с пл. № 521, кв. 64 и кв. 80 по плана на С., попадаща в обхвата на обект "Улица от западната граница на ПИ № 399 с о. т. 277-327 и о. т. 338, между кв. № № 58,80, 82а, 82б, 83 и 101", местността "Манастирски ливади - Изток", и определил обезщетение за отчуждената част в размер на 65 676 лева. С решение № 357/19.01.2016 г. по адм. дело № 9718/2013 г. по описа на Административния съд - С. град заповедта била обявена за нищожна. Със заповед № СОА16-РД-40-71/28.07.2016 г., подписана при условията на заместване, заместник-кметът на Столична община обявил за обезсилена издадената по-рано заповед № РД -40-25/29.04.2008 г., като се мотивирал с наличието на предпоставките по чл. 29, ал. 8 ЗОбС във връзка с § 23, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост - шестмесечният срок по чл. 29, ал. 7 ЗОбС изтекъл на 21.08.2011 г. и в този срок дължимото на собственика на отчуждения имот обезщетение не му било преведено. Административният съд приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Осъществени били законовите предпоставки на чл. 29, ал. 8 ЗОбС, според който заповедта за отчуждаване се обезсилва, ако в срока по ал. 7 не бъде направено искане от собственика на имота за отмяна на заповедта за отчуждаване и в този срок дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено. Съдът отбелязал, че двете кумулативни предпоставки се преценяват към момента на обезсилване на заповедта, с оглед на което не възприел възражението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 29, ал. 8 ЗОбС не намира приложение, тъй като. заповедта за отчуждаване е издадена преди влизането в сила на изменението й (ДВ, бр. 15 от 2011 г.). С тези мотиви административният съд отхвърлил подадената от "С. пропърти груп" ЕООД жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Според касационният жалбоподател, първоистанционният съд не обсъдил доводите му за нищожност на заповедта поради противоречието й с влязлото в сила решение № 1035/20.11.2008 г. по адм. дело № 4421/2008 г., както и поради липса на материална компетентност, тъй като чл. 29, ал. 8 ЗОбС не посочвал компетентния да обезсили заповедта за отчуждаване орган. Действително, тези доводи на жалбоподателя, не са били обсъдени в мотивите на обжалваното решение, но нарушението би било съществено, само ако именно необсъденият довод се отнася до въпрос, който има определящо значение за изхода на спора. Доводът на жалбоподателя, основан на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, няма отношение към формиране на преценката по съществото на делото, тъй като оспореният административен акт има предмет, различен от предмета на произнасяне в производството по адм. дело № 4421/2008 г. по описа на Административния съд - С. град. В. за обезсилване на заповедта за отчуждаване във всички случаи възниква след приключване на споровете относно нейната законосъобразност и предполага друго развитие на отношенията между страните в производството. Затова не може да се изведе нищожност на заповедта на кмета на Столична община поради противоречие със съдебното решение, в което съдът се е произнесъл относно размера на определеното със заповедта по чл. 25, ал. 2 ЗОбС парично обезщетение. Производството по чл. 29, ал. 8 ЗОбС е различно от това по чл. 99 и сл. АПК, което касационният жалбоподател счита за относимо в случаите на обезсилване на заповедта по чл. 25, ал. 2 ЗОбС. П. по чл. 99 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс се развива по отношение на влезли в сила административни актове. То е насочено към отмяната им и издаването на нови административни актове поради наличието на обстоятелства, които сочат на възможност за различна от вече направената от административните органи преценка по подадените до тях молби за съдействие. Производството по чл. 29, ал. 8 ЗОбС има за предмет обезсилването на невлезли в сила административни актове за отчуждаването на имоти, собственост на физически или юридически лица. Както гласи чл. 29, ал. 3 ЗОбС, имотът се смята отчужден след превеждането на предвиденото в заповедта за отчуждаване парично обезщетение по сметката на правоимащите. Заповедта за отчуждаване влиза в сила едва след изпълнение на посоченото условие, поради което е допустимо да бъде обезсилена, ако обезщетението на правоимащите не бъде преведено в определения от закона срок. След изменението на чл. 29 от Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 15 от 18 февруари 2011 г.) обезсилването на невлезлия в сила акт може да бъде поискано не само от собственика на отчуждения имот. Невлезлият в сила акт може да се оттегли и по инициатива на административния орган, който е извършил отчуждаването. Макар чл. 29, ал. 8 ЗОбС да не посочва издателя на заповедта за обезсилване на заповедта по чл. 25, ал. 2 ЗОбС, от характера на производството и по аналогия с чл. 29, ал. 6 ЗОбС се извежда компетентност на кмета на общината. Касационният жалбоподател неточно се позовава на § 23, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на закона, за да обоснове липсата на основание по чл. 29, ал. 8 ЗОбС за обезсилване на заповедта за отчуждаване на имота. Предписанието по § 23, ал. 1 за довършване на отчуждителното производство по досегашния ред се отнася за случаите, в които дължимото обезщетение се изплаща на собствениците и имотът преминава в собственост на общината. С обезсилването на заповедта по чл. 25, ал. 2 ЗОбС не се довършва отчуждителното производство - напротив, заличават се всички, извършени до този момент, административно-процесуални действия. От това следва, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон, като е издал оспорения административен акт на основание чл. 29, ал. 8 ЗОбС. Неудачно е и позоваването на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, който не урежда принципът на правна сигурност, а правото на справедлив съдебен процес. Щ. се отнася до споменатия в жалбата принцип на правната сигурност, който се прилага в отношенията, регулирани от правото на Европейския съюз, той почива на разбирането, че правните субекти трябва да познават правните норми, за да могат да съобразят действията си с тях, както и че те не могат да бъдат поставени в положение на несигурност поради неизвестност или промяна на последиците на правните норми. Отношенията, които се разглеждат по делото, се регулират от националното право, но дори и преценката им да се извърши от гледна точка на принципа за правна сигурност, не може да се изведе допуснато нарушение. Още през 2008 г. нормата на чл. 29, ал. 6 ЗОбС е предвиждала възможността за обезсилване на заповедта за отчуждаване по искане на собственика, ако определеното обезщетение не му бъде заплатено в 6-месечен срок. През 2011 г. нормативно е уредена възможността за обезсилване на заповедта в случай, че заинтересованият собственик не е направил такова искане. Обжалваната заповед е издадена през 2016 г., което води до заключение, че жалбоподателят не е бил поставен в положение на неизвестност относно възможните последици при неизплащане на определеното парично обезщетение. При отсъствието на поддържаните касационни основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд