Решение № 6548 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4298/2009 г.

Решение № 6548 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4298/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието срещу Решение № 1421/03.02.2009 г., постановено по адм. дело № 9084/2008 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена Заповед № ЛС-03-748/30.06.2008 г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение с Надежда Георгиева Симеонова от гр. София на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Ответната страна, чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав е отменил Заповед № ЛС-03-748/30.06.2008 г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение с Надежда Георгиева Симеонова от гр. София на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон, тъй като не са налице предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. Изложени са съображения, че действително към момента на възникване на служебното правоотношение Надежда Симеонова не е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността и не са спазени условията на чл. 7 от ЗДСл., но към момента на издаване на заповедта, тя е отговаряла на всички изисквания за заемане на длъжността. Развити са подробни доводи във връзка с наличието на изискуемия професионален стаж. Прието е, че отпускът за раждане и отглеждане на дете следва да се включи в служебния стаж, тъй като понятието "минимален професионален опит" се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата, установяваща начина на доказване на професионалния опит, включващ както служебния, така и осигурителния стаж. По тези съображения към датата на прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателката е отговаряла на всички изисквания по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. - относно специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност, с оглед на което и оспорената заповед, като постановена при липсата на изискуемите материалноправни предпоставки е незаконосъобразна. Този извод е неправилен. Първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че отпускът за раждане и отглеждане на дете следва да се включи в служебния стаж. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, професионалния опит, необходим за заемане на длъжността включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Необходимият професионален опит не се приравнява на служебния или трудов стаж, независимо, че разпоредбата на чл. 2, ал. 3 на цитираната Наредба, допуска доказването му с официални документи за трудов, служебен или осигурителен стаж. Времето, през което държавният служител не работи, защото ползва платен или неплатен отпуск се зачита за трудов стаж, но не и за професионален опит съобразно наредбата, тъй като реално не се осъществява професионална дейност, свързана с функциите за конкретната длъжност. Надежда Симеонова е ползвала отпуск поради бременност, раждане и отглеждане на дете общо в размер на 24 месеца и 15 дни - от 19.06.2005 г. до 27.07.2007 г. с оглед на което и към датата на издаване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение не притежава изискуемия стаж от осем години. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата против Заповед № ЛС-03-748/30.06.2008 г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение с Надежда Георгиева Симеонова на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 , във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав