Решение № 13160 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2010 г.

Решение № 13160 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Каважико" ЕООД - гр. София чрез процесуалния представител адв. Радомир Доросиев срещу решение от 03.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1200/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "г" състав в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № ДП-09-ДАР-161/21.03.2001 г., издаден от ръководител екип в ДП "Лозенец" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 912/15.08.2001 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди месеците октомври 1998 г. по фактура, издадена от ЕТ "Агсинг-Ф-Савов" с ДДС 61,48 лв., за месеци ноември 1999 г. по фактура, издадена от "Кей енд Кей" ЕООД с ДДС в размер на 386 лв. и за месец януари 2000 г. по фактури, издадени от "Астир-1" ЕООД и "Иван Трейд" ООД с ДДС общо в размер на 55 000 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни оплаквания, че ДРА е нищожен и неправилно съдът не я е обявил, както и неправилно е приел, че не са налице материалноправните разпоредби за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Доросиев, който е представил молба с характер на писмени бележки. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ДРА и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Петрова я оспорва, като излага доводи, че въпросът за материалната компетентност на органа, издал акта е е решен по адм. дело № 4036/2005 г. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението на съда е съобразено с указанията на ВАС, а по същество е обосновано е приел, че констатациите на ДРА не са опровергани съгласно чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли частично жалбата на "Каважико" ООД - гр. София срещу ДРА № ДП-09-ДАР-161/21.03.2001 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди месец октомври 1998 г. по фактура, издадена от ЕТ "Агсинг-Ф-Савов" с ДДС 61,48 лв., за месец ноември 1999 г. по фактура, издадена от "Кей енд Кей" ЕООД с ДДС в размер на 386 лв. и за месец януари 2000 г. по фактури, издадени от "Астир-1" ЕООД и "Иван Трейд" ООД с ДДС общо в размер на 55 000 лв., състав на Софийски градски съд е приел, че не са установени материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Относно фактурите, издадени от "Астир-1" ЕООД по договори за поръчки от 21.09.1999 г. и 28.09.1999 г. с предмет на първия договор проучване на възможностите за включване в системата Трейд пойнт, а вторият - проучване на възможностите за електронна търговия, съдът е обсъдил събраните при ревизията доказателства и е направил извод, че от тях не се установява реалността на посочените доставки. Доставчикът е посочил, че е действал с подизпълнител "Халаси-1" ЕООД, който обаче не е открит на данъчния си адрес и не са събрани доказателства за реалността но доставките. Относно доставките по фактури № 6/28.01.2000 г. и № 7/31.01.2000 г. с доставчик "Иван Трейд" ООД е установено, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС лице, а предмета на доставката е съгласно договор за поръчка за проучване предприемачеството и управлението на малкия бизнес. Съдът е обсъдил установеното от ревизията, че посочения подизпълнител по доставките "Нисайо" ЕООД не е открит и не е установена реалността на процесните доставки. За доставката по фактура № 326/08.11.1999 г. от "Кей енд Кей" ЕООД отново с предмет договор за поръчка, но за изследване на български и гръцки фирми относно дизайна и процеса на пакетиране и търговия на пресни и сушени плодове и зеленчуци и договорено възнаграждение 125 700 лв. без ДДС съдът също е приел, че не е доказана реалността на доставката, поради посочване от доставчика, че услугата е извършена чрез подизпълнител "Таргет дио" ЕООД, но той не е бил открит на данъчния му адрес. За доставката по фактура № 1176/11.10.1999 г. от ЕТ "Аксинг-Ф-Савов" съдът е е възприел констатациите на данъчния ревизионен акт, че за доставчика са събрани данни от съответната данъчна служба, че не подава справки-декларации, не се разчита с бюджета и не е открит на декларирания от него данъчен адрес. Относно всички доставчици съдът се е позовал и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в която вещото лице изрично е констатирало, че не е открил доставчиците на адресите им и не е установена реалността на доставките и начисляването на ДДС. Решението в обжалваната част е правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит следва да са налице материалноправните предпоставки по чл. 6, чл. 63 , чл. 64 във връзка с чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). На първо място за всички посочени по-горе доставки не е установена реалността им, а това е първото условие, за да се признае посоченото материално право. Относно сключените договори за поръчки, за всички се установява, че е налице превъзлагане на подизпълнители, а последните не са намерени от данъчните органи при извършени насрещни проверки. Доставчиците - преки и предходни не са били намерени на декларираните от тях данъчни адреси и от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. По делото не са ангажирани никакви доказателства относно материалната, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките по сключените договори за поръчки. Не са и представени в съдебното производство пред градския съд доказателства за осъществени реални доставки. Неустановяването на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и неустановяване по категоричен начин начисляването на ДДС от доставчиците като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) не може да обоснове извод за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като след съвкупна преценка на всички доказателства е направил обосновани и законосъобразни изводи за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит и правилно е кредитирал констатациите на данъчния ревизионен акт, които съгласно чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) е следвало да се опровергаят от ревизирания данъчен субект. Неоснователно е и оплакването на касатора, че съдът е следвало да обяви нищожността на ДРА № ДП-09-ДАР-161/21.03.2001 г., като излага подробни доводи в касационната жалба за некомпетентност на органа, издал акта. Делото за втори път се обжалва по касационен ред пред Върховния административен съд, I отделение. Първоначално с решение от 09.07.2003 г. по адм. дело № 2152/2001 г. състав на СГС е обявил за нищожен ДРА № ДП-09-ДАР-161/21.03.2001 г., тъй като Мура Бозаджиева е издала акта, но не е участвала в извършването на ревизията. С решение № 1926/21.02.2006 г. по адм. дело № 4036/2005 г. на ВАС, I отделение е отменил първоинстанционното решение на СГС и е върнал делото за ново разглеждане и постановяване решение по съществото на спора. Касационният съдебен състав е приел, че данъчният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, тъй като няма изискване органа, който да издаде акта да участва във всички действия, заедно с извършващия ревизията. Прието е в решението на ВАС, I отделение, че не са допуснати нарушения на чл. 68, ал. 3, т. 2 и 3 ДПК (отм.), тъй като ревизията е извършена от данъчен орган, на който е възложено с АВДР и ДРА е издаден също от данъчен орган, на който с АВДР е възложено да го издаде. С оглед на това неоснователно отново с настоящата касационна жалба се повдига оплакването за нищожност на ДРА, тъй като този въпрос е разрешен с решение на първата касационна инстанция и не може да бъде пререшаван. С оглед гореизложеното обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Петрова на ответника не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова вече е присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото съдебно производство, а не за всяка инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,