Решение № 8513 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2009 г.

Решение № 8513 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2009 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Янко Христов Минчев от гр. Пазарджик срещу решение № 31 от 30.05.2009 г. по адм. д. № 5541/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, II отделение, 24 състав. От цялостното съдържание на цитираната се извличат оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като заявените в нея съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона не представляват касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, а такива по оспорване на индивидуални административни актове по чл. 146 от АПК. Ответникът Национална експертна лекарска комисия не е взел отношение по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 31 от 30.05.2009 г. по адм. д. № 5541/2008 г., Административен съд - София-град, II отделение, 24 състав е отхвърлил жалбата на Янко Христов Минчев от гр. Пазарджик срещу Експертно решение № 0404 от 28.03.2008 г. на Националната експертна лекарска комисия. Така постановеният съдебен акт не страда от посочените по- горе отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не е вярно, че с Експертно решение № 0404 от 28.03.2008 г. на Националната експертна лекарска комисия се влошава положението на обжалващия. Предходното Експертно решение № 0802 от 13.06.2006 г. на НЕЛК, с което е отменено Експертно решение № 0240 от 24.01.2006 г. на ТЕЛК гр. Пловдив, е за 0 % трайно намалена работоспособност, а с обжалваното експертно решение е призната 10% трайно намалена работоспособност за професионално заболяване, което очевидно е в полза на касатора в настоящето производство и жалбоподател по първоначалното дело. Административният орган е изложил мотиви защо не признава наличието на белодробно заболяване. Констатациите са за наличие на ХОББ с поддържаща терапия, но без клинични и функционални данни за дихателна недостатъчност. Що се касае до датата на инвалидизиране тя и в Експертно решение № 0240 от 24.01.2006 г. на ТЕЛК гр. Пловдив е 17.07.2000 г., а в Експертно решение № 0802 от 13.06.2006 г. на НЕЛК няма такава дата, тъй като е призната 0 % трайно намалена работоспособност. Датата 17.07.2000 г., като такава на инвалидизиране, е вписана и в предходните експертни решения. По отношение на процента на трайно намалена работоспособност, ако лицето е считало, че той е по-висок от този, който е признат от административния орган, то същото е следвало да докаже това пред първоинстанционния съд. Последният е назначил в тази връзка медицинска експертиза, но поради неплащането на депозит, този съд е отменил определението за назначаването й. Ако Минчев не е имал средства за заплащането й той е трябвало да направи искане за заплащане на тези разноски от бюджета на съда, като представи молба по чл. 83, ал. 2 ГПК. Това не е било сторено. Въпросите по действителното здравословно състояние на оспорващия не са от компетентността на съда, тъй като изискват специални знания в областта на медицината и съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК в такива случаи се назначава вещо лице. В тази връзка оплакването на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се споделя. Съгласно чл. 58, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността от 2005 г., която е била приложима за спорните правоотношения, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка, съгласно приложение 1. Данни по първоначалното дело за наличие на други заболявания, извън признатите от НЕЛК липсват, поради което извода на съда за материална законосъобразност на обжалвания административен акт е правилен. Дори административния орган да бе изцяло възприел заключението на медицинската експертиза по адм. д. № 145/2007 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 8 състав, то отново не би се стигнало до минимално изискващата се от чл. 72 КСО 50 % трайно намалена работоспособност. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваният съдебен акт се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,