Решение № 9079 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2019 г.

Решение № 9079 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Е. и М. И., подадена чрез упълномощен адв. Н. И., против решение № 314 от 28.06.2019 г., постановено от Административен съд – В. Т., пети състав, по адм. д. № 317/2019 г. С жалбата и с писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според касаторите в случая след подаденото от тях заявление по реда на чл. 45 ж ППЗСПЗЗ, във връзка с § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ вместо да изготви необходимото предложение, административният орган е бездействал. Касационните жалбоподатели развиват тезата, че съдът неправилно е възприел съдържанието на подаденото заявление и заявяват, че не е следвало да представят скица-проект и протокол, тъй като в случая процесните имоти попадат в жилищните територии на населените места и за тях предвиденият ред е този по реда на чл. 13 ППЗСПЗЗ. Считат, че и за двата имота има влезли в сила съдебни решения за признато право на собственост и решения на административния орган, с което са изпълнени изискванията на § 27, ал. 2, т. 2 и 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Молят Върховният административен съд да отмени обжалвано решение и да постанови ново, с което да задължи Началника на ОСЗ – В. Т. да изпълни задължението си по чл. 45 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Претендират присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началника на Общинска служба "Земеделие" /ОС3/ – В. Т. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото първоинстанционният съд е направил подробен анализ на правото на обезщетение на наследниците за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи и мотивирано е приел, че в случая няма установено бездействие на административния орган и не е налице хипотезата на чл. 45 ж ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, тъй като за ОСЗ – В. Търново не е било налице задължение да извърши поисканото правно действие. Според участващия по делото прокурор липсва съдебно решение, с което да е признато право на собственост върху земеделски имот - по една от водените административни преписки има решение за отказ, а по другата е налице неприключила процедура за връщане на получено обезщетение от поименни компенсационни бонове. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на С. Е. и М. И. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 314 от 28.06.2019 г. е отхвърлена жалбата на С. Е., лично и като пълномощник на М. И., против неизвършването на фактически действия от страна на началника на ОСЗ – В. Т., изразяващи се в неизпращане на предложение, чрез кмета на община В. Т. до Общински съвет/ОбС/ - В. Т. за предоставяне на обезщетение по реда на чл. 45 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, във връзка с § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административният съд - В. Т. е приел, че е надлежно сезиран от лице с активна процесуална легитимация, твърдящо засегнат свой интерес от бездействието на административен орган, в рамките на срока по чл. 256 АПК. Първоинстанционният съд е преценил, че оспорването е допустимо, но неоснователно. Констатирал е, че в т. II на последния постановен от ОСЗ- В. Т. акт, а именно Решение № 1820 В-1/30.05.2019 г. е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нивите от 1. 300 дка и 2. 800 дка, находящи се в местността "Дълга лъка" в землището на гр. В. Търново с мотиви, че представените скици и удостоверения по реда на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ не отговарят на изискванията на заповедта на МРРБ, както не е отменено или обезсилено Решение № 1820/28.09.2000 г., с което е определено обезщетение с ПКБ на стойност 3362 лв., което наследниците на М. Е. реално са получили - УПКБ серия № 0191175801.11.2000 г. и са се разпоредили с него в полза на "Булимекс" ЕООД. Съдът е приел, че с издаването на Решение № 1820 В-1/30.05.2019 г, постановено след подаденото от настоящите касатори заявление от 04.04.2019 г. не може да бъде обосновано наличието на фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 АПК - да бъде изпратено искане/предложение да кмета на община В. Т. и съответно той да направи мотивирано предложение до ОбС - В. Т. Според първостепенния съд на етапа, на който се намира производството, все още не са били налице основания за прилагане на нормата на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.) и не е съществувало задължение за извършване на фактическото действие от страна на ОСЗ- В. Т. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Касационният съдебен състав счита, че не се отразява на законосъобразността на оспорения съдебен акт допуснатата от първостепенния съд очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно вписване на стр. 1 от обжалваното решение на номера и годината на адм. дело - № 375/2018 г., вместо верния номер и година на административното дело - № 317/2019 г., защото посочената фактическа грешка в изписването следва да бъде поправена от първоинстанционния съд по реда на чл. 175 АПК и същата не представлява основание за отмяна на атакуваното съдебно решение. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане становищата на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по силата на § 27, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници - решение по чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на Общинската служба по земеделие или съдебно решение със скица- проект на имота, издадена от Общинската служба по земеделие или от Службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в Общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В настоящия случай със заявление вх. № РД-05-07/04.04.2019 г., подадено до Общинска служба земеделие - гр. В. Търново, С. Е., лично и като пълномощник на М. И. е изискала изготвянето на мотивирано предложение чрез кмета на община В. Т. до ОбС - В. Т. по реда на. 45 ж ППЗСПЗЗ и § 27, ал. 2, т. 2 и 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. На това заявление е ОСЗ е отговорила с волеизявление, обективирано в писмо с изх. № РД-05-7-4/03.05.2019 г., връчено на 09.05.2019 г., с което е обяснено на заявителя, че с искането се претендира повторно възстановяване на право на собственост, като от представените договори за покупко-продажба на наследствени права С. Е. не може да се легитимира като правоприемник на собственика на имота, чието възстановяване се иска. Това писмо на ОСЗ от 03.05.2019 г. (на л. 198 от първоинстанционното дело) представлява административен акт на органа, поради което не може да се приеме, че е налице бездействие на административния орган. Неоснователно е възражението, релевирано в касационната жалба, че и за двата процесни имота има влезли в сила съдебни решения за признато право на собственост и решения на административния орган, с което са изпълнени изискванията на § 27, ал. 2, т. 2 и 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Както е посочено от самия касатор със заявление № РД-04-1098 от 11.04.2019 г., подадено след като е сезиран ответника на 04.04.2019 г., С. Е. е поискала да възстанови получените ПКБ, като с писмо РД-04-1098-1 от 16.04.2019 г. ОСЗ- В. Т. е започнала процедура и се е обърнала към Агенция за приватизация "Централен регистър на компенсаторни инструменти", гр. С. с искане за откриване на сметка за възстановяване на стойността на ПКБ по УПКБ серия А № 0191187, за което обстоятелство Енева е била надлежно уведомена. Настоящият съдебен състав счита, че в случая не може да се претендира бездействие на административния орган да изпълни фактическо действие, при положение, че е налице висяща процедура по заявление № РД-04-1098 от 11.04.2019 г. за възстановяване на получените ПКБ. Следователно към датата на подаване на заявлението на 04.04.2019 г. не са били налице условията за представяне от ОСЗ на мотивирано искане, въз основа на което Общинският съвет- В. Търтово да се произнесе с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). От съществено значение е обстоятелството, че по депозираното искане от страна на С. Е. за възстановяване в стари реални граници по две отделни преписки - № 276 П за землището на с. П. и № 1820 В за землището на гр. ВеликоТърново е постановен отказ по първата преписка, а по втората преписка е е налице висящо производство по връщане на изплатеното обезщетение. При тези данни първоинстанционният съд правилно е приел, че в настоящия случай за ОСЗ - В. Т. не е съществувало задължение да извърши фактическото действие – изготвяне на мотивирано искане по чл. 45 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и изпращане на същото на кмета на Община В. Т.. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касаторите за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,