Решение № 8114 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 364/2024 г.

ВАССедмо отделение28.06.2024 г.докладчик т Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 348 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело 278/2023 г. по описа на Административен съд Сливен.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Б. Й. К. от гр. Нова Загора, подадена чрез процесуалния му представител - адв. С. Славов, против Решение 348 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело 278/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късъцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, обективиран в Решение 306р-7873 от 12.05.2023 г. на началника на Районно управление (РУ) Нова Загора при ОД на МВР Сливен. Касационният жалбоподател Б. Й. К., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Анализира като неправилен и необоснован извода на съда, че не е налице основателна причина да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късъцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Твърди, че е достатъчно опасността да съществува потенциално, а не реално, както и че дейността, която упражнява касаторът е достатъчно рискова, за да се приеме, че е налице основателна причина по смисъла на чл.58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Ответникът - началникът на РУ Нова Загора при ОД на МВР - Сливен, счита касационната жалба за неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Представителят на Върховна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената пред него жалба административният съд е приел за установени следните факти: В служба КОС при РУ - Нова Загора е постъпило Заявление с вх. 306000-1089/30.01.2023 г. от Б. Й. К. - [ЕГН] от гр. Нова Загора, обл. Сливен, [улица], за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него с посочено причина: за самоохрана, като собственик и управител на три броя търговски дружества, управител на частна криминалистична лаборатория, вещо лице към Окръжен съд - Сливен, председател на клуб за исторически възстановки Единение" гр. Нова Загора и на стрелкови клуб Бляк паудър шутинг тийм" гр. Стара Загора. По повод извършената проверка по преписката на основание чл. 9, ал. 1 т. 9 предл. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, на К. на 27.03.2023 г. е връчено писмо с peг. 306000-2834/21.03.2023 г., с което е уведомен, че започва процедура по издаване на отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, като му е дадена възможност в седем дневен срок от връчването му, да депозира в писмен вид в деловодството на РУ - Нова Загора, допълнителни възражения, обяснения и/или доказателства, относно необходимостта от притежаването на огнестрелно оръжие. На 28.03.2023 г. К. е депозирал в деловодството на РУ - Нова Загора, писмено Възражение с вх. 306000-3063/28.03,2023 г., в което е заявил, че поддържа посочената от него в заявлението причина за издаване на разрешението, както и посочените мотиви към него, като допълва, че е оценител и консултант по оръжията към няколко музея, като и това, че ежедневно пътува в страната, като пренася със себе си ценни образци от извършените експертизи и крупни суми в лева и валута, които съхранява в дома си, заедно с личните средства на семейството му. Административният орган е извършил служебна проверка на основание чл. 83 ал. 4 ЗОБВВПИ. При тази проверка е представено уверение от Частна криминалистична лаборатория Премиум експерт , издадено от Б. К. като управител на сдружение Премиум експерт" със седалище: град Нова Загора, [улица], в което е посочено, че дейността на сдружението не включва съдебно-медицински експертизи" и ДНК съдебни експертизи". Всички други дейности не подлежали на допълнително лицензиране или вписване освен горепосочените. Представено е и писмо вх. 306000-2516 от 13.03.2023 г. на Частна криминалистична лаборатория Експерт , издадено от И. Савов, в което е посочено, че с К. са в добри неформални приятелски отношения от 2018 г., като предвид неговите лични качества и възможности, през зимата на 2019 г. срещу 2020 г. са взели решение К. да представлява Частна криминалистична лаборатория ЕКСПЕРТ", в области Сливен и Стара Загора. Това представителство включва посредническа дейност между него и потенциални частни клиенти от цитираните две области, както и между него като вещо лице и съответните районни и окръжни съдилища, и прокуратури, на база на надлежно издадено пълномощно. В ход е и създаването на бъдещ филиал на лабораторията му в гр. Нова Загора, за който К. е щял да отговаря, и да администрира. Изготвена е докладна записка рег. 306р-4840 от 20.03.23 г. от младши полицейски инсп. П. Манаилов, служител в сектор КОС РУ-, в която е предложил на Началника на РУ - да издаде исканото разрешение. На 12.05.2023 г. началникът на Районното управление Нова Загора към ОДМВР Сливен е постановил Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, per. 306р-7873, с който на основание чл. 83, ал. 5 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10, предложение първо ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. боеприпаси, на лицето Б. Й. К.. Административният орган е приел, че лицето не е доказало необходимостта от издаване на исканото разрешение. Посочил е, че мотивите на К., не биха могли да се приемат като абсолютна основателна причина и не обосновават необходимостта и нуждата от издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно нарезно огнестрелно оръжие, тъй като не са представени доказателства в писмен вид, относно съществуваща потенциална опасност за живота, здравето и имуществото, както на самия него, така и на членовете на семейството му. По делото е установено, че жалбоподателят е управител на сдружение Блек паудър шутинг тийм" гр. Стара Загора, както и има участия в Дани 18 ЕООД, Хелиос-06 АД, ЕТ Омега Б. К. . Б. Й. К. е вписан в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за съдебния район на Окръжния съд - Сливен, в раздел 1. Клас "Криминалистични експертизи", с професионална квалификация "Технолог по рибовъдство и аквакултура ; специалност "Рибовъдство и аквакултура"; "Организация и управление на туристическото обслужване"; "Инструктор по стрелба с късо нарезно оръжие"; 1.3. Съдебно-балистични експертизи. На К. е издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него 20200631535, валидно до 15.07.2025 г., относно неотразена в речника марка оръжие/ Pedersoli. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен. Изложил е подробно релевантната нормативна уредба и приел, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване на разрешението за придобиване, носене и съхранение на оръжие, а именно самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Приел е, че от жалбоподателя не са ангажирани доводи и представени доказателства, посредством които по безспорен и несъмнен начин да се обоснове необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие. Приел е, че с оглед разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя, именно на заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на въпросното разрешително. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. При всяко сезиране на органа с искане за издаване или продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. В подаденото заявление липсват заявени обстоятелства, сочещи на данни за конкретна необходимост, като е посочено единствено, че оръжието ще се използва за самоотбрана. Фактът, че касаторът работи като вещо лице към ОС Сливен и е оценител и консултант по оръжия към няколко музея и управител на частна криминалистична лаборатория, не би могъл да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението, като, както в хода на административното производство, така и в съдебното производство заявителят не е представил конкретни доказателства за отправени заплахи към него и/или неговото семейство. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато в случая не са изложени. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция. В случай на необходимост от носене на оръжие от касатора във връзка с работата му, която се сочи като друга причина за издаване на исканото разрешение, то същото следва да му бъде зачислено по друг ред, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2 ЗОБВВПИ. Като е достигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна, АС Сливен е постановил правилен съдебен акт, който следва бъде потвърден. Неоснователни са доводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е отговорил на всички доводи и възражения в жалбата, които са от значение за правния спор. Обсъдил е всички доказателства, тълкувал е правилно материалния закон и е достигнал до правилни правни изводи, които се подкрепят от настоящата съдебна инстанция. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение