Решение № 6113 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6535/2016 г.

Решение № 6113 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6535/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Д. Р. от с. В., област Д., чрез процесуален представител адвокат А. Ж. срещу решение № 103 от 18.04.2016 г. на Административен съд Д. по адм. дело № 40/2016 г. С него се отхвърля оспорването на Р. Р. срещу решение № 31/14.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Д. с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 7011068о47 от 09.11.2015 г. на ръководителя на "Пенсионен отдел" при ТП на НОИ гр. Д. Поддържат се доводи зе неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до това, че от правна съдът неправилно приема, че се възобновява пенсията, а не че се отпуска нова пенсия. При тези неправилни констатации се допуска получаване на пенсия с много по късна дата по чл. 97 КСО, вместо в хипотезата на чл. 94, ал. 4 КСО, считано от датата на подаването на заявлението до ТЕЛК. Ответникът, директорът на ТП на НОИ гр. Д. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Д. е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. По същество се оспорва правното основание за издаване на разпореждането по чл. 97, ал. 2 КСО. Възраженията са били, че такъв извод противоречи на фактическата обстановка, която е, че жалбоподателят е имал отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, прекратена поради излекуване в известна степен и определена ТНР под 50%. След това в резултат на друго ново тежко заболяване му е определена ТНР 68% с оглед на което е придобито право на пенсия в хипотезата на чл. 94 КСО с дата, считано от дата на подаване на заявлението пред ТЕЛК 11.07.2011 г., а не от датата на решението на ТЕЛК 19.05.2015 г. Съдът е установил от доказателствата по делото, че на Р. Д. Р. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.02.2009 г. С разпореждане № 7011068047/29.03.2010 г. е прекратена пенсията, считано от 02.02.2010 г. тъй като с ЕР на ТЕЛК е определена под 50 % ТНР. От доказателствата по делото съдът е приел, че не е налице ново заболяване, служещо като основание за отпускане на нова пенсия за инвалидност, а всички заболявания са били налице още при определената начална дата на инвалидността. При приетото от фактическа и правна страна съдът е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. Спорът е относно началната дата на отпускане/възобновяване/ на пенсията за инвалидност, като в хипотезата на чл. 97, ал. 2 КСО, пенсията се възобновява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й. В случая това основание е решението на ТЕЛК от 19.03.2015 г. когато се приема ТНР 68%. Видно от решението на ТЕЛК в него е посочена водеща диагноза инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения. Състояние след стволов инсулт, като в предишното решение на ТЕЛК водещата диагноза е последици от мозъчносъдова болест. С решение на НЕЛК от 25.09.2015 г. е поправено решението на ТЕЛК в частта с началната дата на инвалидизиране - 02.02.2009 г. тъй като в медицинските документи състоящите на лицето не се обхваща от нито една от точка на чл. 71 от Наредбата за медицинската експертиза и датата на инвалидизирането правилно е приета в предходните решения на ТЕЛК. При тези записвания в решението на НЕЛК няма основание да се приеме, че е налице ново заболяване без връзка с предходните заболявания, за да се приеме, че е налице ново основание за отпускане на пенсия за инвалидност и да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 94, ал. 3 КСО. Видно от решението на ТЕЛК в него т. 6 е посочена вид на експертиза - Пълна - преосвидетелстване. В случаите на преосвидетелстване разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО може да намери приложение като началната дата на отпускане на пенсията следва да се приеме, че е датата на издаване на решението на ТЕЛК. Това е така защото в самото решение на ТЕЛК не се сочи по ранен момент на изменение на ТНР и тя се счита определена занапред. Или, в настоящият случай жалбоподателят не може да постигне по благоприятни правни последици по чл. 94, ал. 3 КСО ако се преценява като отпускане на нова на възобновената пенсия за инвалидност. В случая на преосвидетелстване от ТЕЛК при наличие на предходна експертиза е било необходимо определяне на момента на изменение на процента на ТНР, ако е налице такъм момент преди последното решение на ТЕЛК, в противен случай момента на изменение на процента на ТРН е от датата на издаване на решението на ТЕЛК. При първоначалното освидетелстване от ТЕЛК датата на подаване на заявлението до ТЕЛК може да съвпада с датата на инвалидизиране, ако е подадено заявление за освидетелстване от ТЕЛК веднага, но в повечето случаи е по късна дата, но в този период до датата на издаване на решението увреждането е било налице и затова от тази дата е налице основание за получаване на пенсия - чл. 94, ал. 3 КСО. В случаите на преосвидетелстване момента от подаване на заявлението до ТЕЛК до издаването на решението на ТЕЛК не е предмет на обсъждане от ТЕЛК, както е и в настоящето решение, освен в случаите ако няма изрично искане за това или е обжалвано решението на ТЕЛК в тази част, за което в делото няма данни. Ето защо, дори да се приеме, че следва да намери приложение чл. 94, ал. 3 КСО резултатът няма да бъде по благоприятен за жалбоподателя. При това положение решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение