Решение № 1697 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14413/2014 г.

Решение № 1697 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14413/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Южен централен район, чрез юрк. Боснева като процесуален представител, срещу решение № 2002 от 25.09.2014 г., постановено по адм. дело № 728/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № ДК-02-ЮЦР-08/16.01.2012 г. същия административен орган. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Никола Атанасов Ангелов, чрез адв. Горанска като процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Никола Атанасов Ангелов срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-08/16.01.2012 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която му е наредено да премахне на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ незаконен строеж "допълваща застройка, означена като МС в действащия план от 1989 г. и като ПЖ с навес по обезсиления план от 1956 г.", намиращ се в УПИ VI - 737, кв. 44 по плана на гр. Перущица, като построен без строителни книжа. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 226 АПК след връщане на делото за ново разглеждане, Административен съд - Пловдив е отменил обжалваната заповед, като е приел, че е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Обосновал е извод за приложимост на разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и позовавайки се на заключението на съдебно - техническата експертиза е направил заключение, че строежът е търпим, поради което не подлежи на премахване. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав не споделя извода на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в съобщаване на констативния акт по реда на § 4, ал. 1, предл. 2 и сл. ДР на ЗУТ. Установено е по делото, че констативните актове, предхождащи оспорената заповед, са съобщени на адресата Никола Ангелов по посочения ред. Същият не е отсъстващо лице по смисъла на § 4, ал. 1, предл. 2 ДР на ЗУТ и съобщаването на констативните актове е следвало да стане по реда на АПК. Това нарушение не е съществено, тъй като в случая не е довело до ограничаване на правото му на защита. Жалбата срещу заповедта е подадена в срок и е приета за допустима, обсъдени са направените доводи и възражения, както и представените доказателства. Визираното нарушение на административнопроизводствените правила е несъществено и не може да обоснове извод за незаконосъобразност на издадената въз основа на констативните актове заповед само на това основание. Посочването на Ангелов като извършител на строежа, вместо като негов собственик също не препятства съдебния контрол и не рефлектира върху правото на защита на адресата на акта, както неправилно приема съдът. Установено е, че строежът е изграден от неговия наследодател. В качеството си на собственик на строежа законосъобразно същият е посочен като адресат на заповедта със задължение за премахване, независимо че извършителят му е друго лице. Съгласно § 3 от ДР от Наредба № 13/2001 г. за принудително премахване на незаконни строежи или части от тях от ДНСК адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Поради това Никола Ангелов може да бъде адресат на заповедта като собственик на изградения от неговия праводател незаконен строеж и посочването му като извършител на същия не се отразява на законосъобразността на оспорения административен акт. Непосочването от административния орган на времевия период, през който е извършено строителството и отговаря ли той на изискванията за търпимост също не води в случая до съществено нарушение във формата на заповедта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Тези обстоятелства са изследвани в хода на съдебното производство. Установено е по делото, че строежът е изпълнен след построяване на жилищната сграда, без посочване на конкретен времеви период, но преди 1987 г. без строителни книжа и като такъв е незаконен. Правилен и в съответствие със събраните доказателства е изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, определящи го като търпим строеж. В оспорената заповед е посочено, че строежът е извършен в съсобствен имот, без изискващите се строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В касационната жалба е направено възражение, че строежът не е търпим поради изграждането му в съсобствен имот без изричното съгласие на другия съсобственик в нарушение на чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Този касационен довод е неоснователен. Предвид данните по делото строежът е изпълнен в имот, придобит от наследодателя на адресата на акта при условията на съпружеска имуществена общност, а не в имот, който е съсобствен с Гълъб Ангелов, за да е необходимо неговото съгласие. Въпреки това следва да се отбележи, че посоченото изискване за изрично съгласие на другия съсобственик касае узаконяването на строежа, а не неговата търпимост. При узаконяване строежът става законен, а в хипотезата на търпимост строежът продължава да е незаконен, но не подлежи на премахване. Ето защо неспазването на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.), респ. на чл. 183 ЗУТ не се отразява на търпимостта на строежа, а това обстоятелство е от значение за неговата законност. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежът е търпим, когато е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно Закона за устройство на територията. Установено е по делото, че в случая се касае за постройка от допълващото застрояване (навес и ПЖ), свързана функционално с жилищната сграда, с обособени две помещения - стая и кухня. Видно от основното и допълнително заключения на съдебно - техническата експертиза, неоспорени от страните, е била допустима по правилата и нормативите, действали при изграждането й съгласно ЗПИНМ. По сега действащия застроителен и регулационен план от 1996 г. е предвидено ново свързано застрояване за УПИ VI и съседния УПИ V в кв. 44, а съществуващите навес и паянтово жилище е предвидено да бъдат премахнати. Процесният строеж може да бъде запазен до реализиране на това устройствено предвиждане на ЗРП. Липсата на съгласие от съсобственика на урегулирания поземлен имот, в който е изграден, не представлява елемент от допустимостта съгласно правилата и нормативите за извършване на строителство. Поради това строежът отговаря на условията за търпимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Като е приел приложимост на посочената разпоредба, установяваща забрана за премахване на търпими строежи, административният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за тази инстанция в размер на 600 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да ги заплати. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение