Решение № 422 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2015 г.

ВКСIV гражданско отделение22.12.2015 г.докладчик Албена Бонева

Диспозитив

ОТМЕНЯ въззивно решение № 233/9.02.2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. № 2833/2014 г., в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 3000 лв. и е присъдена лихва върху главница над 3000 лв., считано от 07.12.2011 г. и вместо това ПОСТАНОВИ ОТХВЪРЛЯ иска на В. Г. С. против П. . по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 3000 лв. до 5000 лв., ведно със законната лихва. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 7.12.2011 г. до окончателното издължаване. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 422 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от П. ., чрез прокурор М. Д. от Софийска апелативна прокуратура, срещу въззивно решение № 233/9.02.2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. № 2833/2014 г., в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен в размер на 5000 лв. Касационното обжалване е допуснато с определение № 879/8.07.2015 г. по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, както и всички обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и множество съдебни решения на състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, включително посочените от касатора - решение № 115/5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г. о., решение № 9/7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г. о. о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г. о. на ВКС, справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, при база - икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, при съобразяване на обстоятелството, че осъждането на деликвента съдържа признание за противоправното му поведение и за увреждането на пострадалия, като в този смисъл, само по себе си, също има ефект на репарация за неимуществените вреди. Съдът дължи обсъждането и преценка на всички обстоятелства, които, в конкретния случай, носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи, която е израз за общоприетата оценка за обезвреда на неимуществените вреди и е ориентир за възприетото в обществото разбиране за справедливост в сходни хипотези. Анализът на всички обстоятелства, имащи отношение към справедливото овъзмездяване, е от значение и поради забраната размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия, а също и с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ - трябва да се вземат предвид от съда надлежно въведените и установени по делото обстоятелства, обуславящи извод за съпричиняване. По касационните оплаквания: В касационната жалба се излагат съображения за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с чл. 52 ЗЗД. Касаторът моли въззивното решение, в обжалваната му част, да бъде частично отменено, като бъде намален размера на присъденото обезщетение по справедливост. Счита, че то е завишено, като съдът не е обсъдил всички доказателства, не е преценил всички относими обстоятелства. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от прокурор С. от Върховна касационна прокуратура. Ответникът по касация не е изразил становище. Въззивната инстанция, като е изменила решението на първостепенния съд, е осъдила П. .. да заплати 5 000 лв. на В. С. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение. Съдът установил, че с постановление от 23.12.2008 г. С. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр.

Цитирани разпоредби

1