Решение № 5229 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 918/2010 г.

Решение № 5229 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 918/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Транс Телеков " АД гр. София е обжалвал решението от 24.11.2009 г., постановено по адм. д. № 715/2009 г. на Административен съд гр. Велико Търново, VI състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ДК - 10- 14/07.09.2009 г. на началника на РДНСК гр. Велико Търново като неоснователна. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК. Ответниците не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания за отмяна във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Решението е правилно. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията за приложимост на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Съгласно сочената норма във всички случаи, когато се засяга обща част на сградата - етажна собственост се изисква предварително съгласие на всички съсобственици с нотариална заверка на подписите им. След като в случая покрива е обща част на сградата - чл. 38, ал. 1 ЗС, където се мотивира съображението е било необходимо съгласието на всички съсобственици дадено по съответния ред. Нормата е свързана с основния принцип въведен в чл. 31, ал. 1 ЗС за необходимостта от съгласие на всички съсобственици при използване на общата вещ, съобразно нейното предназначение. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ има императивен характер и нейното нарушение води до отказ за одобряване за одобряване на инвестиционния проект от главния архитект, както правилно е прието от административния орган и от съда. Във тази връзка не следва да се обсъжда доводът за приложимост на ЗУЕС, както и разпоредбите, на които се позовава касатора по ЗУЕС, тъй като те не съдържат разпоредби, които да изключват приложението на специалния закон - ЗУТ - чл. 185, ал. 2 от същия. При възприетата фактическа обстановка решението е постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение