Решение № 11488 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главен инспектор в главна дирекция Надзор на пазара, регионален отдел Надзор на пазара Югозападна България в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, гр. София, бул. Г. М. Димитров 52а срещу Решение 1028 от 18.02.2021 г. на Административен съд София град по административно дело 9943/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил негова Заповед ЮЗБ-0048 от 21.08.2020 г., с която на основание чл. 30в, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите на Микс 2000 М ЕООД е предписано да спре временно разпространението на термопомпа марка Geotok 10 AW.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - главен инспектор в главна дирекция Надзор на пазара, регионален отдел Надзор на пазара Югозападна България в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно и едностранчиво е разгледал фактите и е нарушил чл. 7, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 АПК. Излага подробно фактите по делото и мотивите на оспорения акт. Сочи, че след временното спиране е извършена допълнителна проверка като на 03.02.2021 г. адресатът на акта е уведомен, че заповедта е с преустановено действие. Поради това отменителното съдебно решение е срещу акт без правно действие.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от пълномощник Ф. Грънчев.

1. Ответникът по касационната жалба Микс 2000 М ЕООД, счита същата за неоснователна.

Излага подробно фактите, предхождащи издаването на оспорената заповед, както и тези, предмет на заповедта и прави подробен анализ на фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед.

За абсурден счита довода, че към 03.02.2021 г. оспорената заповед е с преустановено действие, защото констатацията на служителя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор установява към 27.01.2021 г. съответствието на процесния продукт с изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините (Наредбата), но констатациите в заповедта не са отменени и тя продължава да е индивидуален административен акт, който не е влязъл в сила.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Д. Кавалджиев, Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. На 23.07.2019 г. между Микс 2000 М ЕООД и Л. Георгиев е сключен договор за доставка и монтаж на изработено от изпълнителя оборудване на котелно помещение и бойлер; термопомпа марка Geotok 10 AW, монтажи, проби, настройки, пускане на системата.

1. На 14.09.2019 г. между Микс 200 М ЕООД и Л. Георгиев е подписан приемо-предавателен протокол, удостоверяващ нормалната работа на инсталацията, в т.ч. на термопомпа марка Geotok 10 AW.

1. На 14.08.2020 г. главен инспектор в главна дирекция Надзор на пазара, регионален отдел Надзор на пазара Югозападна България в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, извършва проверка в обект, собственост на Л. Георгиев, и установява, че продукт термопомпа марка Geotok 10 AW, е без маркировка СЕ съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата. Установеното е отразено в данни за проверен продукт и за проверката е съставен Констативен протокол 002805.

1. На 21.08.2020 г. със Заповед ЮЗБ-0048, издадена на основание чл. 30в, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), главен инспектор в главна дирекция Надзор на пазара, регионален отдел Надзор на пазара Югозападна България в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор разпорежда временно спиране на разпространението от Микс 200 М ЕООД на термопомпа марка Geotok 10 AW, до удостоверяване на съответствието със съществените изисквания на Наредбата.

1. На 25.01.2021 г. главен инспектор в главна дирекция Надзор на пазара, регионален отдел Надзор на пазара Югозападна България в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор уведомява Микс 2000 М ЕООД, че изискванията по Заповед ЮЗБ-0048 от 21.08.2020 г. са изпълнени с оглед на представените доказателства и извършените проверки.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелите Н. Денков, служител в Микс 2000 МЕООД, и Г. Цолов, управител на Геоток ЕООД.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед А-333 от 08.07.2020 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с която оправомощава издалия Заповед ЮЗБ-0048 да издава заповеди по чл. 30в, ал. 1 ЗТИП.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема за установено от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, но в хода на административното производство органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

С оглед на събраните в съдебното производство доказателства показанията на свидетелите Денков и Цолов, които установяват, че исканата маркировка се поставя на опаковката и в документацията, предоставяна на потребителя, както и че при посещение на място един месец след доставката на процесната термопомпа свидетелят Цолов установява, че етикетът й е частично откъснат, които доказателства кореспондират с останалите договора с потребителя, приемо-предавателния протокол, представения снимков материал, и при отчитане на факта, че проверката е извършена една година след монтирането на термопомпата, съдът приема, че актът е издаден в нарушение на чл. 35 АПК без преди това да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Допълнително доказателство в това отношение счита и уведомлението на органа от 27.01.2021 г.

Съдът приема, че органът като не е дал възможност на адресата на акта да изрази становище по жалбата, с която органът е сезиран, и по събраните доказателства, както и да представи такива с оглед на чл. 34, ал. 1 АПК е допуснал и още едно съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.

Доводите на касатора в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила са за нарушение на чл. 7, ал. 2 и чл. 168 АПК.

Член 7 АПК регламентира принципа на истинност в административното производство, провеждано от административния орган. За административния орган е задължението да преценява всички факти и обстоятелства от значение за случая. Този принцип е изрично установен като задължение на органа в разпоредбата и на чл. 35 АПК, който го задължава да постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите. Следователно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 АПК не е процесуално правило, което е относимо за съда.

Член 168, ал. 1 АПК регламентира правомощието на съда при проверка на оспорен индивидуален административен акт. Законът задължава съда да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК въз основа на представените от страните доказателства. Следователно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК не е процесуално правило, а материалноправна разпоредба, която определя обхвата на съдебния контрол.

За да е налице порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необходимо съдът да е допуснал нарушение на такова съществено съдопроизводствено правило, което законът предписва като гаранция за истинността на фактическите му констатации, поради което неговото нарушаване създава една обективно следваща от функцията на нормата вероятност, че засегнатата от нарушението фактическа констатация е неистинска. Такова нарушено правило касаторът не сочи, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за неговата необоснованост се изчерпват с възпроизвеждане на фактите по делото.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е направил изключително подробен, прецизен и точен анализ на установените по делото факти. Ценил ги е в тяхната съвкупност като е изложил мотиви защо кредитира показанията на разпитаните свидетели и е посочил конкретните факти, установени и от другите събрани по делото доказателства, които правят показанията им достоверни. Направената от първоинстанционния съд правилна преценка на фактите обосновава верността на фактическите му изводи.

Правилен и обоснован е и изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорения акт без органът да е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК. Събраните в хода на съдебното производство доказателства ясно показват, че ако органът бе изпълнил задължението си по необходимия начин той би установил и преди да издаде акта, че процесният продукт има изискуемата от чл. 6, ал. 1 от Наредбата маркировка.

Правилен е и изводът на съда за допуснато от органа нарушение на чл. 34, ал. 1 и 3 АПК. Непредоставянето на адресата на акта на възможност да се запознае с доказателствата по преписката и да изрази становище, от една страна, обективно е нарушило правото му на защита, а от друга е допринесло за постановяването на акта, без да са събрани и обсъдени всички факти и обстоятелства, относими за случая. Впрочем, това е най-ярко видно от уведомлението, което самият орган прави на 27.01.2021 г. до адресата на акта с признанието, че процесният продукт отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата.

Няма какво да се добави към мотивите на първоинстанционния съд, защото установяването на нарушенията на чл. 34 и 35 АПК сами по себе си са достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен.

Поради изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. С оглед на това като правилно решението му следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Държавната агенция за метрологичен и технически надзор юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие 279 от 17.05.2021 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд