Решение № 4745 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1767/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Билла България ЕООД [ЕИК] със седалище гр. София срещу Решение 7905 от 18.12.2023 г. по адм. дело 5867/2023 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 471/27.04.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на Билла България ЕООД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че дружеството е осъществило нелоялна търговска практика, тъй като съдът не е отчел, че на етикета на рафта е обявена информация,предоставена от производителя. Сочи, че не е отчетено и обстоятелството, че във фактурата,с която е доставен продуктът е обозначен като Спиртна напитка Бренди Карнобат 0.7 ,а етикетът на рафта е посочвал същия като Бренди Карнобат ,поради причина,свързана с производителя.С оглед на изложеното смята,че отговорност за информацията и нейната точност следва да носи производителя,а не търговската верига,която я продава. Твърди, че ценовият етикет не е нито търговски етикет,нито търговско съобщение, поради което и информацията,която се съдържа в него не представлява заблуждаваща търговска практика. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП. Претендира разноски. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е установил, че производството пред КЗП е започнало във връзка с проверка на магазин 533 Билла,находящ се в гр.Поморие,удостоверена с протокол К-2737041/02.03.2023.В него е посочено,че в секцията за алкохолни напитки е изложена за продажба спиртна напитка Карнобат.Пред бутилката имало поставен търговски етикет,от който било видно,че спиртната напитка Карнобат се предлага като Бренди Карнобат 36% 700 мл.На гърба на бутилката имало трайно прикрепен етикет от производителя,на който имало следната информация спиртна напитка,произведена от 60 % винен дестилат,40% зърнен етилов алкохол. Въз основа на резултатите от извършената проверка и представените документи от търговеца председателят на КЗП издава процесната Заповед 471 от 27.04.2023 г., с която е забранено на дружеството да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: Търговецът да предоставя невярна информация която е подвеждаща,като предлага за продажба спиртна напитка Карнобат в магазин 533 Билла в гр. Поморие, [улица],която рекламира като Бренди Карнобат 36% 700 мл,чрез поставен търговски етикет ,със значителна разлика в характера,естеството и свойствата на напитката,както и нейното съдържание,качеството и суровината за производство между тези видове напитки, осъществявайки състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). След като е установил фактическата обстановка по делото, административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че са налице всички елементи на фактическия състав на посочената от органа нелоялна заблуждаваща търговска практика. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява използването на такива. Съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗПП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. По делото не е спорно, че на 02.03.2023 при проверка в магазин 533 Билла в гр.Поморие в секцията за алкохолни напитки е изложена за продажба спиртна напитка Карнобат.Пред бутилката имало поставен търговски етикет,от който било видно,че спиртната напитка Карнобат се предлага като Бренди Карнобат 36% 700 мл.На гърба на бутилката имало трайно прикрепен етикет от производителя,на който имало следната информация спиртна напитка,произведена от 60 % винен дестилат,40% зърнен етилов алкохол. Ирелевантни в случая са аргументите за това, че ценовият етикет не е нито търговски етикет,нито търговско съобщение, поради което и информацията,която се съдържа в него не представлява заблуждаваща търговска практика,както и че съдържанието на спиртната напитка следва да се отнесе към отговорността на производителя,а не на касатора.Поставянето на ценовия етикет на рафта преди/до стоката само по себе си предствлява съобщение до потребителя за стойността и вида на същата,която е в състояние да мотивира или не покупката на стоката. Фактите по спора опровергават доводите на касатора,доколкото поставените от самия него етикети на рафтовете в близост до/ пред стоката сочат,че предлаганата за продажба напитка е Бренди Карнобат, в нарушение на чл.4 вр. чл.5 ал.2 ЗЗП.Обстоятеството,че върху битулката е налице друг трайно прикрепен търговски етикет,поставен от производителя,върху който се сочи,че същата съдържа спиртна напитка,а не бренди, трудно би провокирало средностатистическия потребител да прочете информацията на гърба на всяка бутилка и така да вземе информирано решение за покупката на стоката.Тези действия на служителите на касатора представляват предоставяне на невярна информация, която въвежда потребителите в заблуждение и правилно е прието, че същата има или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което същият не би взел без нейното използване.По този начин се предоставя информация,която по естеството си се различава от действителната относно нейното съдържание,характер и естество на стоката,предлагана за продажба.Ако потребителят би следвало при избора си на покупка да прави сравнение между записаното на търговския етикет в магазина и прикрепения от производителя етикет,то би се стигнало до ситуация на предоставяне на информация в нейния най-достъпен вид,поради което и ценовите етикети представляват средство за комуникация с потребителите и по същество търговско съобщение по смисъла на § 13 т.23 ДР на ЗЗП. По изложените съображения съдът правилно е приел, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Налице са предвидените в чл. 68д, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. Трайна е съдебната практика, че е налице заблуждаваща практика,когато е налице разминаване между действителната същност,състав и съдържание на продукта и заявеното в ценовата табела,с който търговецът го предлага.Задължение на търговеца е не да се съобразява със записаното във фактурата досежно конкретната спиртна напитка,а да предостави вярна информация за продукта в съответствие с действителното му съдържание и характер. В тази насока очевидно е разминаването муежду съдържанието и характеристиката на брендито/ което е предлагано за продажба от касатора/ и спиртната напитка,която се е съдържала в процесните бутилки.Ето защо административният акт е съобразен с материалния закон и неговата цел. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение