Решение № 8 от 1.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1204/2012 г.

Решение № 8 от 1.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1204/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 31.08.2012 г. на Е. А. К. на влязлото в сила решение от 09.05.2012 г. по гр. д. № 418/2012. на Районен съд Добрич, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът Д. К. И. в писмено становище поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното решение на основание чл. 127, ал. 2 СК е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Н., [дата на раждане], на бащата и е определен режим на лични отношения с майката, която е осъдена да му заплаща по 120 лева месечна издръжка. Молителката поддържа, че при разглеждане на делото е нарушено правото й на участие в процеса като не е била надлежно призована. - основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържа, че за времето от 01.02.2012 г. до 07.07.2012 г. е била извън страната, поради което делото е разгледано без тя да е била надлежно призована и представлявана по делото. С оглед данните по делото се установява, че в исковата молба по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 143 СК като адрес на молителката е посочен [населено място], [улица], вх. "", ап.. На 13.01.2012 г. от този адрес призовката се е върнала с отбелязване, че лицето не живее на този адрес. С писмо от 24.01.2012 г. [община], Дирекция Г. е удостоверила, че постоянния адрес на Е. А. е посочения в исковата молба. При тези данни на основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът е назначил на молителката особен представител- адв. К. Н. от АС-Добрич и производството по делото е продължило с нейно участие до постановяване на атакуваното решение. Молителката представя в подкрепа на твърдението си служебна бележка от [фирма], че на 07.07.2012 г. е пътувала по направление С. София с еднопосочен билет, нотариална покана от 02.02.2011 г., от която е видно, че адресът й по лична карта, издадена на 18.04.2007 г. от МВР-Д. е същия, който е посочен в исковата молба и копие от билет за пътуване с [фирма] по направление Д. -В./Г./ за дата 01.02.2012 г. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна на соченото основание - чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото, не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. Общото между основанията е обстоятелството, че страната не е могла лично или чрез представител да участвува в разглеждането на делото. В случая молителката поддържа, че не е бил призован нито лично нито чрез пълномощника си за участие в съдебно заседание пред районния съд, където делото е решено по същество. Защитата е осъществена чрез особен представител, който е участвувал в разглеждането на делото до постановяване на решението по съществото на спора. С оглед данните по делото и представените писмени доказателства към молбата не може да се приеме, че вследствие нарушения на съответните правила молителката не е могла да участвува в производството пред съда и да осъществи защита на правата си, поради което молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, която създава възможност за отмяна на влязъл в сила съдебен акт за страната, лишена от възможност да участва в делото, при определени предпоставки, каквито не са възникнали за молителя, е неоснователна. Нормата на чл. 47, ал. 6 ГПК е правилно приложена, така че неучастието на страната по делото не се дължи на нередовното й призоваване, в който случай вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила би се стигнало до лишаване на страна от възможността да участва в делото. От приложената по делото призовка се установява, че на посоченият постоянен и настоящ адрес молителката не е намерена от връчителя. Връчването е извършено съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК и са били налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на призовката и съответно назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което призоваването е редовно. Предвид изложените съображения, съдът