Решение № 9916 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. А. И. гражданин на Сирия, чрез адв. Д. Попов, срещу решение 4919 от 13.05.2025г., постановено по адм. дело 967/2025г. на Административен съд Хасконо, с което е отхвърлена жалбата му, против решение 2753 от 27.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неолоснованост касационни основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяна на съдебното решение. Представена е писмена молба. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юрк. Хичовски взима становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението като правилно и законосъобразно, в тази връзка предлага за бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. А. И., против решение 2753 от 27.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанци при Министерски съвет. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Административния съд е приел, че в конкретния случай чужденеца не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не е констатирано, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил и политически ангажиран, не е бил осъждан или задържан, въз основа на което съдът е счел, че не може да се обоснове извода, че по отношение на чуждия гражданин е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход, както правилно е приел в решението си и административния орган. На следващо място първоинстанционния съд е установил, че липсват данни, за настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Дори нещо повече, напуснал е Сирия заради военния конфликти и най-вече поради лошите икономически условия и битови такива, като въпреки това, видно от изявлението му и от приложението към регистрационния лист голяма част от семейството му, а именно братя и сестри са останали да живее в страната му на произход, а съпругата и децата му са останали в Турция, като той сам е преминал в България. Прието е, че напускането на Сирия, в впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Административния съд е приел, че не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Въз основа на установеното административния съд е обосновал извода, че правилно административния орган е отхвърлил искането за предоставяне на международна закрила на чужденеца. На следващо място съдът е приел за недоказана реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца като тези изброените в чл.9, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. И е установено, че към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ относно провинция Дейр Ал зор. Чуждия гражданин не навел твърдения да е имал проблеми и да е правен опит да бъде въвлечен във военни действия в района където живеел, а и липсват доказателства, от които да се установи, че такива са се осъществили безспорно. Вземайки предвид възможността лицето да получи закрила, достъп до друга част на държавата, като сигурно и законно пътува, то се формира извод, че оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. Съдът е установил, че в случая в действителност са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за него като личност не представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Съдът е приел, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то той не е повсеместен и не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Административния съд е извършил подробен анализ на актуaлната обстановка на държавата по произход и е приел, че въпреки обстоятелството, че административният орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, но с оглед обстановката в Сирия и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, правилно административния орган е отхвърлил искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/. На следващо място съдът е приел, че липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, тъй като не се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение. Административния съд е приел, че в случая по отношение на чужденеца не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Неопровергано е останало твърдението, че Турция през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието трета сигурна страна по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. А отделно е установено, че чужденецът доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. При постановяването на съдебния акт не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервю на 02.12.2024 г., първоинстанционният съд правилно приема, че Р.И. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с войната, лошото икономическо положение и липсата на сигурност в страната му на произход. Пред интервюиращия орган чужденецът не е направил твърдения да е лично заплашван в страната си на произход. Спрямо него не е упражнявано насилие, не е бил арестуван или осъждан. Недоказани спрямо чужденеца са твърденията за отвличания, рекет, грабежи, страх от поддръжници на мюсюлманите и ДАЕШ и др. Ето защо касационната инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че правилно административния орган е приел, че е налице липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Несъстоятелно касатора твърди, че при провеждане на интервюто не са задавани допълнителни въпроси с цел да се изясни страха от преследване и опасения от живота му. Видно от интервюто на зададения въпрос дали са изложени всички причини, поради които е напуснал страната си на произход, чужденецът е отговорил с положителен отговор. Следователно ако същия е преценил, че е има още основания мотивирали го да напусне страната си на произход е имало възможността да ги представи. Неоснователно касационния жалбоподател твърди, че административния съд неправилно и необосновано е приел, че по делото липсват материалноправните предпоскавки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Настоящата инстанция намира, че въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца правилно е прието, че не попада в приложното поле на чл. 9 от ЗУБ. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход. Правилен е извода на административния съд, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В случая лицето не е бил принудено да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито би било застрашено от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до обосновано заключение, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че дори да е налице въоръжен конфликт в Сирия, същият не е повсеместен и не е насочен пряко към мирните граждани. В случая общата обстановка относно сигурността е сравнително стабилна. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в производство пред настоящата инстанция два броя справки. На следващо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Затова, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Значението на понятието "въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено, ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07. Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни и не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Още повече, че видно от бежанската история чужденецът е напуснал Сирия поради липса на сигурност и лоши икономически условия. Същия твърди, че не е бил арестуван, осъждан, не е имал проблеми в Сирия заради изповядваната религия, не е имал проблеми с официалните власти в страната, не е членувал в политическа партия или организация, както и че не е бил член на въоръжена групировка. Никога не е имало заплахи спрямо него. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. На следващо място несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател за наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Анализът на релевираните обстоятелства показва, че сочените мотиви не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесният административен акт за законосъобразно, и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение