Решение № 9808 от 29.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2525/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на БЕКИ-91 ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. К. Г., [жилищен адрес] представлявано от управителя М. Христова, чрез адв. Балкански, срещу решение 2 от 25.01.2021 г. по адм. дело 756/2020 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С757-0085390 от 02.11.2020 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности - София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на дружеството, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект: магазин за бельо Secret, находящ се в гр. Перник, ул. Б. Г., [жилищен адрес] стопанисван от БЕКИ-91 ЕООД, ЕИК[ЕИК] и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения по чл. 209, т.3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отново се поддържат твърденията заявени и пред първоинстанционният съд за липса на конкретни мотиви, които да обосновават продължителността на срока. В представено писмено становищe касаторът твърди, че за нарушението е издадено наказателно постановление (НП) и посочената в него имуществена санкция е изцяло заплатена, което налага преустановяване и отмяна на ПАМ. Иска решението да бъде отменено изцяло. Ответникът - Началник отдел Оперативни дейности гр. София в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писменно становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основния, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е била ЗПАМ ФК-С757-0085390 от 02.11.2020 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности - София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на дружеството, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект: магазин за бельо Secret, находящ се в гр. Перник, ул. Б. Г., [жилищен адрес] стопанисван от БЕКИ-91 ЕООД, ЕИК[ЕИК] и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. По делото е установено, че при извършена на 21.10.2020 г. в 15:10 часа проверка в търговски обект: магазин за бельо, находящ се в гр. Перник, ул. Б. Г., [жилищен адрес] стопанисван от БЕКИ-91 ЕООД, е осъществена контролна покупка от проверяващия екип на 1 бр. чорапи на стойност 10 лв., заплатена в брой. За извършеното плащане не е издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството, против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 от ЗДДС израз до 30 дни. Обосновано и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Необосновани са оплакванията в касационната жалба, че в конкретния случай продължителността на наложената ПАМ е прекомерна, тъй като било констатирано само едно нарушение. Констатираната разлика в касовата наличност в размер на 90 лв. в Протокола за извършена проверка на обект от 21.10.2020 г. говори по-скоро за системност на този вид нарушения и до извод, че дружеството е организирало отчетността си по начин, че да способства извършването на нарушения от установения вид. Органите по приходите са мотивирали продължителността на наложената ПАМ, както с вида и тежестта на констатираното нарушение, така и с необходимия срок на търговеца, за да вземе мерки за подобряване на организацията на отчетността си, така че да не създава предпоставки за извършване на други такива нарушения. Обосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ е мотивирана за налагане на срок, различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Правилно съдът е преценил като пропорционална наложената мярка от гледна точка на установеното неотчитане на продажби. При определяне на срока, приходните органи са взели в предвид и установената положителна касова разлика в размер на 90 лв. В същото време, не е наложен максималният срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Настоящият състав намира, че производствата по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. Поради изложеното в случая е без значение обстоятелството, че посочената в НП имуществена санкция е изцяло заплатена. Плащането н тази санкция не налага преустановяване и отмяна на ПАМ. Настоящият състав намира, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Национална агенция за приходите гр. София се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение