Решение № 5847 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14013/2015 г.

Решение № 5847 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14013/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мейриш Йозкълъч от Република Турция, против решение № 128 от 20.10.2015 г., постановено по адм. дело № 385/2015 г. на Административен съд Добрич. С него е отхвърлена жалбата на касатора, Гюнай Йозгур, Весиле Барлин, Виждан Йълмаз и Рустем Йозкан срещу отказа по искане с вх. № АР-16-666/27.03.2015 г., обективиран в писмо с изх. № АР-16-666/14.04.2015 г. на началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) гр. Генерал Тошево, с които е отказано регистриране на нотариален акт № 656/1994 г. и обединяване на имоти по него. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Добрич, като алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Общинска служба по земеделие гр. Генерал Тошево, с писмен отговор на касационната жалба, излага доводи за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Останалите ответници - Гюнай Йозгур, Весиле Барлин, Виждан Йълмаз и Рустем Йозкан, не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Мейриш Йозкълъч (настоящия касатор), Гюнай Йозгур, Весиле Барлин, Виждан Йълмаз и Рустем Йозкан срещу отказа по искане с вх. № АР-16-666/27.03.2015 г., обективиран в писмо с изх. № АР-16-666/14.04.2015 г. на началника на Общинска служба по земеделие гр. Генерал Тошево. С него които е отказано регистриране на нотариален акт № 656/1994 г. и обединяване на имоти по него. С оспорваното решение № 128 от 20.10.2015 г., постановено по адм. дело № 385/2015 г., Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на оспорващите срещу обжалвания административен акт. За да постанови този акт административният съд е приел, че законосъобразно административният орган е отказал да впише констативния нотариален акт № 656/1994 г. на жалбоподателите. Този извод е обоснован с доводи, че след съставянето на нотариалния акт от 1994 г. освен две делби /доброволна и съдебна/, които са обявени за нищожни, са били извършени и още две разпоредителни действия с имотите, предмет на нотариалния акт от 1994 г. Тези две сделки не отменени или обявени за нищожни. Затова те запазвали действието си, поради което нямало основание имотите да бъдат записани на жалбоподателите. Това щяло да наруши изискването на чл. 36 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост /Наредба № 49/ партидите на имотите да отразяват тяхното актуалното състояние. Първоинстанционният съд е приел също така, че правилно административният орган е отказал и обединяването на имотите. Този извод е обоснован с липсата на условието по чл. 26, ал. 3 от Наредба № 49 искането за обединяване на имотите да изхожда от всички собственици. А в случая съществували данни за други собственици и липсвала безспорност са собствеността на земите. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че касаторът и още четири лица (жалбоподатели в първоинстанционното производство) са поискали по реда на чл. 18 от Наредба № 49 промени в картата на възстановената собственост (КВС) и регистрите към нея. Това са вписване на нотариалния акт от 1994 г., с който те са легитимират за собственици на два имота с площ от 139,626 дка и 158,380 дка, и обединяване на съществуващи към него момент 12 имота в 2 нови. Установява се също така, че към момента, в който са поискали промените в КВС и регистрите към нея, правото им на собственост не е безспорно. Така освен тях като собственици на същите имоти е имало претенции от още четири лица, които също са били включени сред съделителите по гр. д. № 19/2005 г. на Районен съд Генерал Тошево. Освен това "Ефнак" ЕООД също е претендирал собственост, тъй като искателите в административното производство са му продали имотите, предмет на нотариалния акт от 1994 г., разделени между тях доброволно преди това. На последно място претенция за собственост има и от Тодор Попов, на когото пък останалите четирима съделители са продали получените при съдебна делба имоти. Независимо от обявяване нищожността на доброволната и съдебна делба, актовете за прехвърляне на собственост на "Ефнак" ЕООД и Тодор Попов не са отменени. Няма акт за изключване като собственици на имотите на другите четирима съделители, за които също има данни, че притежават право на собственост върху имотите, предмет на нотариалния акт от 1994 г. В крайна сметка няма съдебен акт, с които да е установени по отношение на всички упоменати вече лица (с претенции за собственост), че искателите в административното производство са собственици на спорните имоти. Именно такъв акт може да бъде вписан в КВК и регистрите към нея. При наличие на спор за собственост, този спор не може да бъде разрешен в административното производство. Съобразно това началникът на Общинска служба по земеделие гр. Генерал Тошево правилно е отказал извършване на исканите административни услуги с обжалваното пред административния съд писмо с изх. № АР-16-666/14.04.2015 г. Като е отхвърлил жалбата срещу него, административният съд е постановил законосъобразно решение. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,