Решение № 16463 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4927/2012 г.

Решение № 16463 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4927/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 на ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 413/21.02.2012 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, IV състав, постановено по адм. д. № 2163 по описа за 2011 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № 181005493/21.02.2011 г., издаден от орган приходите при ТД гр. Варна на НАП, потвърден с Решение № 219/19.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при "ЦУ" на НАП, с който по отношение на "Актиния-3" ЕООД са установени задължения за ДДС за периода м. 12.2008 г. в размер на 25 540,96 лв. и лихви в размер на 140,93 лв. и м. 01.2009 г. в размер на 21 242,18 лв., на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът - "Актиния 3" ЕООД, чрез адв. Дюлгерова, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на АС - Варна. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил РА № 181005493/21.02.2011 г., издаден от орган приходите при ТД гр. Варна на НАП, потвърден с Решение № 219/19.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при "ЦУ" на НАП, с който по отношение на "Актиния-3" ЕООД са установени задължения за ДДС за периода м. 12. 2008 г. в размер на 25 540,96 лв. и лихви в размер на 140,93 лв. и м. 01.2009 г. в размер на 21 242,18 лв., на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК.

За да постанови този резултат, съдът е установил следното от фактическа страна:

1. Относно доставките извършени от жалбоподателя по фактури № 307/20.12.2008 г. и № 319/13.01.2009 г. с предмет "бутилирано олио" и "транспортни услуги" с получател "Sam Master Food" SRL Румъния - органът по приходите е приел, че същите не са осъществени, т.к. не е доказано транспортирането на стоката - румънският контрагент не е подпечатал клетка 24 от ЧМР, както и не са представени доказателства, че стоката е получена.

Съдът е приел, че в случая ДЗЛ е доказало осъществяването на ВОД, а именно ревизираното лице доставчик разполага с документ за доставката - фактура, в която като получател е посочено дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка със съответния идентификационен номер и писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо получаването на стоката на територията на друга държава членка, т.е. налице са изискванията на чл. 45, т. 1, б. "а" и т. 2, б. "а" ППЗДДС в хипотезата на извършен превоз от трето лице за сметка на доставчика или получателя. Товарителницата /л. 129 - 130 от делото/ е подписана от представители на изпращача, на превозвача и на получателя и съдържат печати на съответните търговци. Подписът и печатът на румънската фирма - получател в кл. 24 удостоверява получаването на стоката. По тези съображения РА в тази част е отменен като незаконосъобразен.

1. Доставките по издадените от жалбоподателя фактури № 301/15.12.2008 г., № 313/30.12.2008 г., № 314/5.01.2009 г. и № 322/20.01.2009 г., с получател "Mugur Frukt" SRL Румъния с предмет "бутилирано олио" и "транспортна услуга" не са осъществени, т.к. жалбоподателят не е разполагал с продадените количества, поради разминаване на датите на доставяне на стоките от "Олива" АД и "Роса" АД, както и не са представени категорични доказателства за транспортиране на стоката. Съдът е установил, че получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка. Представени са международни товарителници /л. 96 - 110 от делото/, подписани от представители на изпращача, на превозвача и на получателя и съдържат печати на съответните търговци, поради което е приел, че са налице ВОД.

1. Относно доставките по фактури № 3429/13.01.2009 г. и ДКИ № 3480/22.01.2009 г., издадени от "Спринк" ЕООД гр. Велико Търново с предмет "амониев нитрат", органът по приходите е приел, че същите не са реално осъществени.

Съдът е обсъдил събраните доказателства, в това число ССчЕ и издадения РА на доставчика "Спринк" ЕООД, приемайки за доказано, че спорните фактури отразяват реални облагаеми доставки, по които законосъобразно ревизираното лице е упражнило възникналото в негова полза право на данъчен кредит, който незаконосъобразно му е отказан с РА.

Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че ревизираното дружество е осъществило ВОД с получатели "Sam Master Food" SRL Румъния и "Mugur Frukt" SRL Румъния.

В случая безспорно се установява, че дружеството е представило необходимите документи доказващи наличието на ВОД. Правилно съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, регламентираща ВОД, както и нормата на чл. 45 и съгласно т. 2, б. "а" и "б" ППЗДДС, регламентираща документирането на ВОД. В последната норма законодателят е предвидил алтернативно или транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоката, че тя е достигнала до него, когато транспортът е извършен от получателя или за негова сметка или транспортен, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В процесния случай по доставките до "Sam Master Food" SRL Румъния и "Mugur Frukt" SRL Румъния са налични CMR товарителници, които са подписани от изпращача - доставчика, който е ревизираното дружество, и от превозвача. С полагането на подпис и печат от получателя, което не е задължително съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според които подписът на получателя не лишава частния документ от доказателствена сила, когато са изпълнени всички останали изисквания на конвенцията, а те са: товарителницата да е изготвена в три оригинални екземпляра и да е подписана от изпращача и от превозвача. Конвенцията не изисква и отбелязването в кл. 24 на имената на лицето полагащо подпис при получаването на стоките, нито какво е неговото качество. В случая органите по приходите не са ангажирали доказателства, които да опровергават представените от жалбоподателя и превозвача транспортни документи (ЧМР и пътен лист), респ. доказателства оборващи доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл. 9 от Конвенцията и по специално - получаването на стоките от румънските дружества. Основанието на органите по приходите, за да не признаят извършените ВОД се извеждат от събраните в хода на извършения обмен с Румъния доказателства, че получателят "Sam Master Food" SRL Румъния не е открит на декларирания адрес, както и не е установено лице за контакт. Такова основание няма нормативна опора, като ненамирането на получателя, съответно и неизпълнението от негова страна да декларира ВОП, не са регламентирани предпоставки, за да не бъде призната декларирана ВОД. В разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС се акцентира на наличието на документ, който да доказва "изпращането или транспортирането на стоките до територията на другата държава - членка". Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането и транспортирането на стоките до територията на другата държава - членка, което означава фактическото напускане на стоката на границите на страната и преминаването й на другата територия. Конкретното място и адрес, където е потребена стоката на територията на другата държава - членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване /деклариране на ВОП/ преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката. От тази гледна точка, за определянето на една доставка като вътреобщностна не следва да има значение дали получателят й не може да бъде намерен от данъчните власти на държавата-членка, където той е установен и дали се явява на проверка пред тях. Защото това са все обстоятелства, на които доставчикът не може да влияе, нито да контролира. Той е в състояние да провери дали към датата на възникване на данъчното събитие клиентът му има валиден ДДС идентификационен номер, под който е извършил покупката. И ако това е така, за него е реално съществуващ търговец, който осъществява независима икономическа дейност на територията на съответната държава-членка. Относно доставките по фактури № 3429/13.01.2009 г. и ДКИ № 3480/22.01.2009 г., издадени от "Спринк" ЕООД с предмет "амониев нитрат", законосъобразно административният съд е приел, че е налице реално осъществена доставка, като този извод се подкрепя от събраните по делото доказателства, в това число ССЕ и издадения РА на доставчика "Спринк" ЕООД. Със заключението на експертизата е представено и приложение за транспортните средства. Заключението следва да бъде кредитирано в хипотезата на чл. 202 ГПК, тъй като се подкрепя от представените писмени доказателства, включително относно транспортните средства.

Решението е правилно и касационната инстанция го оставя в сила.

В касационното производство не са доказани разноски, поради което съдът не присъжда такива на дружеството.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение