Решение № 9146 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2017 г.

Решение № 9146 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - П. (ОДМВР), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. П., против решение № 22 от 27.01.2017 г., постановено по адм. дело № 864/2016 г. на Административен съд - П. - Втори състав, с което е отменена негова заповед № УРИ 316з-2780 от 10.10.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от седем месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че заповедта не съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдена оспорената заповед, както и да бъдат присъдени направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - М. П. Н. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - П. е заповед № УРИ 316з-2780 от 10.10.2016 г., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на М. П. Н. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от седем месеца. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които подробно е обсъдил и вярно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" (ПП) при ОДМВР - П.. Дисциплинарното производство е образувано по сигнал на директора на "Вътрешна сигурност", съдържащ данни, че при преглед на видеофайлове, относно изпълнение на Организационно-техническите правила за работа с АИС "видеозаснемане на пътен контрол" е установено нарушение на служебните задължения на полицейския служител, намиращ се на предна дясна седалка на лек автомобил с рег. № ЕН 5420 ВК. Със заповед № 316з-1478 от 01.06.2016 г. Директорът на ОДМВР е назначил комисия за извършване на проверка, резултатите от работата на която са обективиране в писмена справка рег. № 316з-20411 от 26.07.2016 г. След анализ на събраните доказателствата, в това число и сведение от жалбоподателя, в справката е прието, че Неделчев на 23.04.2016 г. е бил наряд с позивна "23", заедно с полицейския служител Бойдев, със служебен автомобил "О. А.", с рег. № ЕН 5420 ВК, оборудван с видеосистема за заснемане на пътен контрол. От прегледа на видеофайловете е установено, че в 4.27 часа на посочената дата, Неделчев слиза от предната дясна седалка на автомобила и се премества на задната седалка, като върху предната седалка е наметната дреха, която закрива видимостта към намиращия се на задната седалка служител. До 6.38 часа Неделчев е на задната седалка, като в посочения час излиза от автомобила, който е пристигнал и се намира в двора на сектор ПП - П., до който момент е патрулирал в определения по график район. В справката е посочено, че не може да се направи категоричен извод, че служителят е спал, но в посочените повече от два часа не е и изпълнявал служебните си задължения за контрол на пътното движение, установяване на нарушения на Закона за движение по пътищата, вменени с Инструкция № 8121з-749/2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкцията). Не се спори, че служителят е запознат с Инструкцията. Д. Н. е отправена показа от дисциплинарнонаказващия орган за представяне на писмени обяснения, посочване на доказателства, която му е връчена на 29.09.2016 г. В отговор на поканата същият е подал писмено сведение на 30.09.2016 г., с което административният орган се е запознал, видно от поставената резолюцията му от 06.10.2016 г. В резултат е издадена оспорената заповед, в която са възприети фактическите установявания на дисциплинарноразследващия орган и предложението за налагане на дисциплинарно наказание. В рамките на съдебното дирене, съдът е извършил оглед на представените веществени доказателства - видеофайлове, както и е разпитал като свидетел другия чл. на наряда - Н. Б., който както и жалбоподателя и в рамките на дисциплинарното производство и при разпита пред съда е отрекъл от него или от жалбоподателя да са извършвани нарушения на служебните задължения. При така установените данни, съдът от правна страна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 206 от ЗМВР относно изслушване на държавния служител преди налагане на дисциплинарното наказание, при спазване на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като в тази връзка е отчел и времето, през което служителят е бил в отпуск за временна нетрудоспособност. Съдът е приел, че заповедта е в изискуемата писмена форма, но при издаването й е допуснато нарушение, тъй като същата не съдържа посочване на фактически и прави основания за издаването й. В процесната заповед не са посочени конкретни нарушения на конкретни служебни задължения на служителя, съгласно Инструкцията, като се сочи само общо "неизпълнение на служебните задължения", но не и в какво се състоят същите, както и кои конкретни разпоредби са нарушени. Приел е за основателно оплакването на жалбоподателя, че не му е ясно за какво е наказан. В решението е посочено, че едва в подадената писмена защита на процесуалния представител на наказващия орган е конкретизирано, че с деянието си служителят е нарушил чл. 39, ал. 1, т. 1 от Инструкцията, тъй като е заел в патрулиращия автомобил положение, което не му позволява да осъществява визуален контрол, наблюдение на движението, но посоченото не може да санира порока на заповедта. По тези съображения съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на чл. 210, ал. 1, тъй като в заповедта не е посочено в какво се изразява нарушението, кои норми са нарушени, съответно правното основание за налагане на наказанието. Изводът на съда е съобразен с данните по делото и с приложимия закон, тъй като както в заповедта, също така и в обобщаваща справка или друг документ от преписката липсва точно и ясно посочване на това кои служебни задължения на наказания държавен служител са нарушени. Обосновано съдът е приел, че нарушението е конкретизирано едва в писмената защита на процесуалния представител на ответника, но посоченото не може да санира пропуска в заповедта. Заповедта не е мотивирана, не са посочени точно фактическите и правните основания за издаването й, което я прави незаконосъобразна, като нарушението е съществено, тъй като се отразява както на възможността за осъществяване на правото на защита на жалбоподателя, така и на възможността за контрол от съда. Възраженията в тази насока в касационната жалба са неоснователни. В касационната жалба отново се прави опит да бъде мотивиран актът, като се твърди, че в заповедта се съдържа описание на деянието, съответно, че чрез него не са изпълнявани служебни задължения от страна на жалбоподателя в качеството му на автоконтрольор, съгласно Инструкцията, както и съгласно длъжностната му характеристика, съгласно която има задължение да познава и изпълнява нормативните документи, свързани с контрола на автомобилния транспорт и безопасност на движението. Този нормативен акт е Инструкцията, с която е запознат срещу подпис. Никъде в дисциплинарното производство, в справката и в заповедта не е посочено подобно нарушение, свързано с непознаване на нормативните документи. И от самия цитат от заповедта, посочен в касационната жалба е видно, че не става ясно кои конкретни свои задължения е нарушил служителят, както и не е посочено кои норми от Инструкцията са нарушени, съответно липсва правно основание. В касационната жалба също е посочено, че служителят, чрез деянието си е нарушил "всички свои изискващи активно поведение задължения, разписани в Инструкцията", които не могат да бъдат описани в заповедта, а това не е и необходимо тъй като Неделчев следва да познава нормативния акт. Неизпълнението на което и да е от цитирания нормативен акт задължение води до нарушение на служебната дисциплина и е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Посоченото е недопустим начин да се дописва заповедта, а и не може да обоснове законосъобразност на същата, тъй като подобно общо посочване на всички задължения по един нормативен акт не съответства на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. По изложените съображения касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответника по касация. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,