Решение № 3402 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2017 г.

Решение № 3402 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Р. К., гражданин на Украйна, представляван от адв. А. Г., против решение № 5455/25.09.2017 г. по адм. дело № 8886/2017 г. на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 13751/11.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ). В касационната жалба и в хода на делото по същество, касаторът поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съществото си възражения за неправилност на решението касаят неизследването в пълнота на възможността за вътрешно разселване на чужденеца на територията на Украйна при липса на мотиви за наличието на вътрешен въоръжен конфликт в страната, обхващащ региона на произход на чужденеца, както и при отчитане на етническата му принадлежност като руснак. Поддържа се, че съдът противно на данните по делото е извел извод, че административният орган правилно е установил липса на потенциална възможност от преследване в държавата на произход на чужденеца при неговото завръщане с оглед качеството му цивилно лице, напуснало Украйна преди повече от 10 години, непритежаващо украински документ за самоличност, етнически руснак, произхождащ от район, попадащ под контрола на руски сепаратисти, достъпът до който район неминуемо предполага преминаване през контролирани от официалните украински власти територии. Ответната страна - председателя на ДАБ, действащ чрез юрк. П., в хода на делото по същество оспорва касационната жалба. Поддържа, че процесната молба за закрила е последваща по см. на ЗУБ и административният акт е постановен при липса на нововъзникнали обстоятелства от съществено значение относно правото на международна закрила. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество поддържа подробно заключение за неоснователност на касационните оплаквания, респ. за правилност на обжалваното решение на АССГ. Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационната жалба за допустима, като редовно подадена в срок от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на К. Р. против решение № 13751/11.07.2017 г. на председателя на ДАБ, с което в производство по подадена последваща по см. на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ молба за закрила от 22.02.2017 г., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ, е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразно издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдебният контрол върху акта е проведен въз основа на въведените от молителя нови обстоятелства относно бежанската му история и в частност относно провеждането на сражения (наличие на въоръжен конфликт) в Луганска област и в близост до родния му град К. Луч и свързаната с този въоръжен конфликт опасност за него от преследване като етнически руснак по см. на чл. 8 ЗУБ и реална опасност от тежки посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдът е приел, че относно военните действия в Украйна и принадлежността на молителя към руския етнос е налице преклузия на фактите от бежанската му история. Преклудирането на тези факти съдът е мотивирал с обсъждането им в предходните четири административни производства за закрила, респ. чрез осъществения съдебен контрол за законосъобразността на постановените административни актове по съществото на исканията за закрила и на тяхната допустимост. Отделно от това, съдът е разгледал подробно и е кредитирал изводите на ДАБ, че общата обстановка в Украйна сама по себе си не дава основание за страх от преследване по см. Женевската конвенция от 1951 г. Позовавайки се на представената по делото справка за актуалното положение в Украйна и от представените от жалбоподателя писмени доказателства - разпечатани материали от интернет, съдът е приел като краен извод, че макар в отделни райони на Украйна да има спорадични сблъсъци между руските сепаратисти и украинската армия, в страната не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е установил, че липсват данни за съществуването на сериозни и потвърдени основания, въз основа на които да се смята, че връщането на чужденеца като цивилно лице в държавата му на произход, поради самия факт на присъствие ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства. Съдът не е установил и наличието на данни за сериозни нарушения на човешките права на върнати в Украйна цивилни лица. Установено е намаляване на напрежението в района на Донецк и стабилизиране на обстановката в района на Луганск. Съдът е направил заключение за неоснователност на последващата молба, тъй като конфликтът в източна Украйна е локален и засяга пряко само жителите в близост до линията на конфликта, както и че по аргумент от чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 ЗУБ, във всички останали части на страната чужденецът не би бил поставен в опасност от преследване или риск от посегателство. Решението е правилно. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да възпрепятстват осъществяването на ефективен касационен контрол спрямо изводите на съда за законосъобразността на въведения за съдебен контрол административен акт. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е извел обосновани и съответстващи на приложимия закон изводи за законосъобразност на решение № 13751/11.07.2017 г. на председателя на ДАБ. Настоящата инстанция напълно споделя изложените в решението на АССГ изводи за липса на основания по чл. 146 АПК по отношение законосъобразността на оспорвания административен акт. В тази връзка, съдът намира за неоснователни касационните възражения против правилността на първоинстанционното решение. Не може да бъде подкрепено оплакването, че съдът не е отчел нарушение на чл. 35 АПК при издаването на административния акт, което се изразява в необсъждане на етническата принадлежност на молителя, момента на напускане на държавата на произход и опасностите, пред които са изложени лицата, имащи сходно на молителя положение, като резултат от продължаващия въоръжен конфликт в И. У.. Касационната инстанция намира, че това възражение е издържано при незачитане на факта, че решение № 13751/11.07.2017 г. на председателя на ДАБ е във връзка с разглеждането на подадена последваща по см. на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ молба за закрила. В рамките на това производство на обсъждане и изследване подлежат само новите доказателства, въз основа на които се претендира промяна във фактическата обстановка, въз основа на която в предходното/ите производства е отказано предоставянето на закрила. Следва да се посочи, че при зачитане на влязлото в сила решение № 700/06.02.2017 г. по адм. дело № 10194/2016 г. по описа на АССГ, респ. на дадените с него указания до председателя на ДАБ, предмет на разглеждане по последващата молба на К. Р. са представените доказателства за промяната в обстановката в Украйна, от гледна точка на военните действия в Донбас и новосъздадените Донецка и Луганска автономни области. При това положение е достатъчно да се посочи, че въпросът за етническата принадлежност на молителя като руснак е извън обхвата на основания на разглежданата последваща молба от 22.02.2017 г. Административният съд правилно е приел, че въпросът за етническата принадлежност на К. Р. е преклудиран в предходните производства. Без изрично да се сочи, но очевидно от общия смисъл на съображенията на съда по този въпрос, контролът за законосъобразност на административния акт е проведен при зачитане и възприемане на молителя като украинец както по гражданство, така и по етнос. В., че К. Р. е потенциално застрашен от преследване по см. на чл. 8 ЗУБ в държавата си на произход като етнически руснак е извън пределите на самата последваща молба за закрила. Видно от регистрационния лист под л. 30 по делото на АССГ, самият молител се е определил като украинец по етническа принадлежност. Неоснователно е възражението за необоснованост на изводите на съда спрямо данните по делото, че в хода на последващото производство не е доказано наличието на предпоставки за уважаване на искането за закрила на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото е безспорно, че конфликт в И. У. има. Настоящата инстанция не споделя изводите на съда, че сблъсъците между руските сепаратисти и украинската армия, макар и "по линията на контакт" не могат да се определят като вътрешен въоръжен конфликт. Напротив, както правилно е посочено от касатора, такъв е налице съгласно тълкуването на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 28.04.2004 г., дадено в решението на СЕС по дело С-285/12 г. Както от данните по преписката, така и в хода на съдебното производство, се установява, че редовните въоръжени сили на Украйна се сблъскват с повече от една въоръжени групи в териториалните граници на Украйна. Тези сблъсъци не могат да се възприемат по друг начин освен като вътрешен въоръжен конфликт. В случая обаче, предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ правилно е прието, че не са налице, тъй като по делото няма данни, въз основа на които да се приеме, че интензитетът на въоръжените сблъсъци, респ. мястото им на провеждане, могат да обосноват извод за такава степен на насилие, която да предполага тежка заплаха срещу живота или личността на молителя само поради факта на присъствието му в зоната на конфликта. Съдът правилно е кредитирал изводите на административния орган, че конфликтът поради ниската си интензивност, спорадичност на сблъсъците и локализирането му по линията на контакт засяга пряко жителите в близост до тази линия. По делото няма данни линията на конфликт да засяга родния град на молителя. Дори обаче да се приеме, че завръщането на чужденеца в източна Украйна би го поставило в реална опасност от тежки посегателства, то съдът правилно е приел, че в случая са установени данни за приложимост на изключващите закрилата клаузи за вътрешно преселване на основание чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 ЗУБ. По делото е установено, чрез представената справка за ситуацията в Украйна, че в останалата част от страната риск за сигурността на украинския гражданин няма. Доводите на касатора, че не разполага с украински паспорт и поради тази причина не може да пътува сигурно и законово в държавата си на произход, респ. да се ползва от възможността от вътрешно преселване, не могат да бъдат аргумент против правилността на съдебното решение. Загубата на национални документи за самоличност и личните опасения на молителя, свързани с трудности при снабдяването с нови такива или пътуването му със заместващи такива, не могат да бъдат довод спрямо извода на съда за приложимостта на клаузите по чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 ЗУБ. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от горното, Върховния административен съд, трето отделение,