Решение № 5074 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10086/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Миграция Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуалния представител главен юрисконсулт- В. Чорбаджийски, срещу Решение 6983/ 30.05.2024 г., постановено по адм. дело 329/ 2024г. на Административен съд - София- град (АССГ). В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че чужденецът е декларирал неверни данни, поради което по отношение на него не са налице законовите предпоставки за постановяване на отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България. Касационният жалбоподател иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се потвърди отказ 5364р-29716/ 21.11.2023г. на директора на Дирекция Миграция МВР, с който на И. Б., гражданин на Северна Македония е отказано правото на постоянно пребиваване в Република България. Ответникът И. Б. в представен писмен отговор, чрез упълномощения адвокат Р. Шулев от САК, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, и съответно да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, е отменен Отказ с рег. 5364р-29716/ 21.11.2023г. за предоставяне на постоянно пребиваване в Република България, издаден от Директора на Дирекция Миграция към МВР по жалба на И. Б., гражданин на Република Македония. Изпратена е преписката на Директора на Дирекция- Миграция към МВР за ново произнасяне по заявление 536500-2555/ 29.06.2023г., на ОД на МВР Благоевград, подадено от И. Б., гражданин на Република Македония, като се съобрази изложеното в мотивите на съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона, и се произнесе с изричен писмен акт в 14 дневен срок от съобщението за влизане в сила на съдебното решение. Съдът е приел от фактическа страна, че от директора на Дирекция Миграция, е разгледано Заявление с рег. 536500-2555/ 29.06.2023г. за предоставяне на постоянно пребиваване на чужденец в Република България, подадено лично от И. Б., на основание чл.25, ал.1, т.1 ЗЧРБ, по което е постановен отказ за предоставяне на постоянно пребиваване в Република България. Административният съд посочил, че при проверка по чл.30, ал.1, т.6 ЗМВР по местопребиваване на чужденците, било установено, че И. Б. извършил нарушение на ЗЧРБ. Проверката била извършена на 29.05.2023г. на адреса, което представлявало грешка, тъй като към тази дата не е подадено заявлението. Според съдът неправилен бил извода, за невъзможност да се престира труд по договора, тъй като той не съответствал на данните по справката от НАП за периода м. 06-11.2023г. Достигнал извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на принципа за служебното начало и на задължението на органа да издаде акта след като изясни служебно всички относими факти и обстоятелства, от значение за претендираното право. Съставът на АССГ е приел, не се доказали изводите на органа за декларирани неверни данни относно адрес на пребиваване (за жилище на адрес в град Разлог, [улица]), нито за формалния характер на трудовия договор, относими към чл.10, ал.1, т.23 ЗЧРБ материално- правното основание за отказа. Според адм. съд, изложеното сочело за незаконосъобразност на Отказ с рег. 5364р-29716/ 21.11.2023г. за предоставяне на постоянно пребиваване в Република България, издаден от Директора на Дирекция Миграция към МВР. Поради това съдът отменил акта, на основание чл.172, ал.2 АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Оспореният отказ, с който на чужденеца е отказано правото на постоянно пребиваване в Република България, е постановен на основание чл.26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), като конкретно е посочено, че И. Б. е декларирал неверни данни. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, предвиждащ отказ за издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същия закон, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход. Според чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ, когато чужденец от български произход, е влязъл законно на територията на Република България и не притежава виза за дългосрочно пребиваване, дирекция Миграция или отдел/сектори/групи Миграция при ОДМВР след предоставянето на писмено становище от ДАНС и след заплащането на такса за визата по Тарифа 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, могат да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства, доказани по надлежния ред със съответни документи, или след представяне на регистриран в НАП трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. Съобразно чл. 34, ал. 1, т. 3 ППЗЧРБ към заявлението за постоянно пребиваване се прилагат доказателства за осигурено жилище. Безспорно е по делото, че подаденото от македонския гражданин заявление е именно за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ - поради българския му произход, при условията на чл. 11, ал. 5, предл. посл. ППЗЧРБ- при наличието на регистриран в НАП, действащ трудов договор, сключен за минимум 6 месеца. Липсва и спор, че лицето е представило всички, посочени в чл. 34 ППЗЧРБ документи, включително и такива за адрес на пребиваване. Спорният по делото въпрос е дали тези документи отразяват неверни данни и по конкретно относно предоставения адрес на пребиваване и фактическото изпълнение на трудовия договор. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства относно предоставения адрес на пребиваване не са изяснени и са противоречиви. ЗЧРБ и ППЗЧРБ не съдържат изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, посочен в заявлението му, на който има осигурено жилище, но е необходимо да се установи, че към момента на получаване на разрешението има реалната възможност и годно правно основание да обитава жилището, за което представя доказателства. Налице ли е съответствие с посоченото от лицето и действителното фактическо положение. Споделят се изводите на съда, че в хода на административното производство не е извършена коректна проверка на жилищния имот на декларирания адрес по заявлението. Не са положени дължимите усилия за издирване на точния адрес и проверка в имот, собственост на семейство Б.. Съответно следва да се отчете, че не е невъзможно да се установи действителния адрес при проверката на място, включително при съдействие от дружеството, управляващо комплекса. Установените данни за посоченото жилище, предвид техните противоречия и неточности, не обосновават извода че лицето не пребивава на предоставения адрес, т.е. че е декларирал неверни данни. Такъв извод за липса на трудово правоотношение не може да се наложи и по отношение на сключения от него трудов договор, като настоящият състав споделя съображенията на първоинстанционния съд в тази част и препраща към тях с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Налице са данни за начислени възнаграждения и внесени осигуровки за всички осигурителни рискове, които са декларирани от трето лице дружеството осигурител. Тези обстоятелства не сочат за формален характер на трудовия договор, нито за неизпълнение на функциите на длъжността. Остава неясен въпрос дали и в какъв обем и характер е престиран труд по този договор. Административният орган, като не е установил по безспорен начин горните обстоятелства е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 35 и чл. 36 от АПК, които изискват процесуална активност на органа за събиране на необходимите доказателства и изясняване на всички значими обстоятелства преди издаването на акта. Предвид това са правилни изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореният отказ. В съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът е върнал преписката на административния орган. При новото произнасяне органът следва повторно да проведе процедурата, като установи спазена ли е разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 3, т.4 от ППЗЧРБ и дали чужденецът има осигурено ползвано от него жилище и валидно трудово правоотношение. По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при приложението на чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 228 от АПК, искането на ответника за присъждане на разноски пред касационната инстанция следва да бъде уважено. Същото е своевременно направено, а разноските са доказани в размер на 1500 лева, като липсва възражение от касатора за тяхната прекомерност. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение