Решение № 10968 от 6.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13005/2011 г.

Решение № 10968 от 6.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13005/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София при ЦУ на НАП, срещу решение № 3833/2.08.2011 г. по адм. дело № 1311/2011 г. на Административен съд - София - град, в частта, в която по жалба на "Даяна" ЕООД, със седалище гр. София, е отменен ревизионен акт (РА) № 20001001113/17.08.2010 г. на ТД на НАП, гр. София, потвърден с решение № 78/17.01.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, в частта му относно определените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2008 г. и м. 01.2010 г. в общ размер на 138 705,00 лв. и съответните лихви, както и в частта му относно извършеното увеличение на финансовия резултат и определения корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на 15 404,99 лв. и лихви в размер на 6 949,33 лв. В жалбата е изложено, че съдебното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване от касационната инстанция на решение по същество на спора, с което се отхвърли жалбата срещу РА в съответните му части. Ответникът - "Даяна" ЕООД, гр. София, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че с оспорения РА на жалбоподателя неправилно е начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, за данъчни периоди м. 12.2008 г. и м. 01.2010 г. Приел е, че предвид безспорно установения по делото факт на изтичане срока на годност на бракуваните стоки, в случая е налице изключението на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, изключващо извършването на корекции на приспаднатия данъчен кредит. Прието е, че бракуването на стоките е документирано с Протокол за бракуване на материални запаси от 30.12.2006 г., съставен от комисия, определена със Заповед № 001/27.12.2006 г., Протокол от 30.12.2008 г., подписан от комисия, определена със Заповед № 001/23.12.2008 г. и Протокол от 29.01.2010 г. С възражението против ревизионния доклад е представен и вътрешно - фирмен стандарт за съхранение, продажба и брак на безалкохолни напитки и бира. Съдът е приел, че законът не поставя други условия за приложението на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, освен надлежно документиране на брака на стоките на основание изтекъл срок на годност, което условие в случая е налице. Относно допълнително начисления корпоративен данък, в резултат увеличение на финансовия резултата на дружеството за 2006 г., съдът е приел, че същото е извършено в нарушение на материалния закон. Приел е, че в случая е налице изключението на чл. 23, ал. 2, т. 6, б. "в" ЗКПО (отм.), предвид обстоятелството, че ответникът не оспорва, че срокът на годност на бракуваните стоки е изтекъл, както и че в хода на ревизията (с възражението срещу РД) е представен фирмен стандарт, регламентиращ начина на съхранение и бракуване на безалкохолните напитки и бира. Изложил е, че приложимият материален закон за 2006 г. не поставя като условие за изключване разходите за брак от данъчно облагане, разходите да са в обичайните за дейността размери, както и че последното изискване е въведено с нормата на чл. 28, ал. 3, т. 3 ЗКПО, в сила от 1.01.2007 г., на която норма не е придадено обратно действие и е неприложима за процесната 2006 г. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло и частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. В чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС е уредено едно от изключенията от цитираната норма, съгласно което корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. В случая изтичането на срока на годност на процесните стоки - безалкохолни напитки, не се оспорва от страна на приходния орган, както и обстоятелството, че отразеният в протоколите срок на годност на стоките е действителният такъв. В този смисъл е налице изрично изявление от страна на процесуалния представител на ответника, направено в съдебно заседание от 2.05.2011 г. След като по делото е безспорно установено бракуване на процесните стоки поради изтичане срока им на годност, то за ревизираното лице е приложима хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, изключваща извършването на корекции на ползвания от него данъчен кредит. Изхождайки от фактите по делото и приложимия към тях материален закон, настоящата съдебна инстанция преценява за правилни изводите на административния съд, че с РА на данъчния субект незаконосъобразно са определени задължения за ДДС за процесните данъчни периоди. Неправилно с РА са начислени и задълженията за корпоративен данък за 2006 г., вследствие извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2006 г. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 6, б. "в" ЗКПО (отм.), финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите от липси на налични пари в брой и от липси и брак на стоково-материални запаси без начисления данък върху добавената стойност, с изключение на произтичащи от изтичане срока на годност съгласно нормативни актове и фирмени стандарти. Както вече се каза по-горе, изтичането срока на годност на процесните стоки не се оспорва от страна на приходния орган, както и обстоятелството, че отразеният в протоколите срок на годност на стоките е действителният такъв. В хода на ревизията (с възражението срещу РД) е представен и вътрешно-фирмен стандарт за съхранение, продажба и брак на стоките, с което ревизираното лице е доказало предпоставките за прилагане на чл. 23, ал. 2, т. 6, б. "в" ЗКПО (отм.). Следва да се отбележи, че настоящият състав на ВАС по принцип споделя изложеното в касационната жалба на приходния орган, че разходите за бракувани материални запаси следва да са в разумни граници, тоест да са определени така, че да не се допусне търговски риск, произтичащ от неточно планиране на обема на продажбите и др., да влияе върху размера на тези разходи и в крайна сметка на размера на финансовия резултат. Както обаче правилно е приел административният съд, приложимият материален закон за 2006 г. не поставя като условие за изключване разходите за брак от данъчно облагане, разходите да са в обичайните за дейността размери. Това изискване е въведено с нормата на чл. 28, ал. 3, т. 3 ЗКПО, в сила от 1.01.2007 г., на която не е придадено обратно действие, поради което същата не е действащо право към процесната 2006 г. Макар и да не е предмет на настоящото производство, за пълнота следва да се отбележи, че при преценяване законосъобразността на РА, в частта му относно начислен корпоративен данък за 2008 г., административният съд е съобразил именно критерият, въведен с нормата на чл. 28, ал. 3, т. 3 ЗКПО, в сила от 1.01.2007 г. - разходите да са в обичайните за дейността размери, като е приел, че именно тази предпоставка не е доказана от жалбоподателя и е отхвърлил жалбата срещу РА в тази му част. Предвид изложеното, решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото, на ответника не се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като такива не са претендирани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК