Решение № 4881 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14677/2019 г.
ВАСV отделение27.04.2020 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5830 от 09.10.2019 г. по административно дело № 2308/2019 г. на Административен съд С.-град. ОСЪЖДА Г. Годинов, с ЕГН [ЕГН] да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството деловодни разноски в размер на 100 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4881 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14677/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Годинов срещу решение № 5830 от 09.10.2019 г. по административно дело № 2308/2019 г. на Административен съд С.-град в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за разликата от присъдения размер от 4596 лв. до пълният предявен размер от 10674 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният от него иск бъде уважен в пълен размер, като претендира и присъждане на разноски в касационната инстанция и до пълния размер на направените такива в първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба – Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка – отмяна на незаконосъобразно уволнение, възстановяване на служителя на работа въз основа на влязло в сила съдебно решение с определен размер на месечното възнаграждение в размер на 1149 лева и заплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в размер на две месечни заплати съдът правилно е присъдил на жалбодателя обезщетение в размер на 4596 лв., ведно с мораторната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащането му в пълен размер. Няма спор по делото по така установените факти. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Правилно в случая съдът приема, че към релевантния момент – отмяната на незаконосъобразното му уволнение основната заплата на жалбодателя, при възстановяването му на длъжност е определена в размер на 1149 лв. Въпросът дали същата е справедливо и недискриминационно определена от органа по назначението е ирелевантен към предмета на съдебното производство, развило се пред първоинстанционния съд, което е с предмет присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. При това определеното обезщетение в размер на шест месечни заплати в размер на 1149 лв. е определен в съответствие с цитираната законова разпоредба. Правилен е и изводът на съда, че от размера на обезщетението, дължимо на Годинов от МРРБ следва да бъде приспаднат размера на изплатеното му такова по реда на чл. 106, ал. 2 ЗДСл, което както безспорно е установено от доказателствата е в размер на две месечни заплати. И двете обезщетения са дължими в случаите на прекратяване на служебното правоотношение, като обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл е предвидено в конкретно определени хипотези на прекратяването му. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, какъвто е и настоящия случай законодателят е определил максималния размер на това обезщетение в чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на шест месечни заплати, при което доколкото обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл обезщетява вреди, настъпили по повод прекратяване на служебното правоотношение правилно същите са приспаднати от дължимия максимален законово определен размер. Предвид така установеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на МРРБ юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 106, ал. 2