Решение № 12182 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8858/2015 г.

Решение № 12182 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8858/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. К. Т., в качеството му на процесуален представител на "димар НТ" ООД, срещу решение № 3355/14.05.2015 г. по адм. дело № 11399 по описа за 2012 г. на административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2141109512 от 10.01.2012 г., издаден от П. Т. П. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1873 от 02.08.2012 г., издадено от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна политика" - гр. С. при Централно управление на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона и необоснованост, което представлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора с присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна политика" - гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Атанасова. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - С. град е бил сезиран с жалба от "Никмар НТ" ООД срещу ревизионен акт (РА) № 2141109512 от 10.01.2012 г., издаден от П. Т. П. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1873 от 02.08.2012 г., издадено от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна политика" - С. при ЦУ на НАП, с който са установени са установени задължения за довнасяне в размер общо на 412 819,89 лева и лихвите за просрочия към тях в размер общо на 124 372,46 лева, както следва за данък върху добавената стойност - 261 934,89 лева и лихва - 87 679,19 лева и корпоративен данък - 150 885,00 лева и лихва - 36 693,27 лева. Допълнително определените с акта задължения за данък върху добавената стойност произтичат от извършени на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, корекции на правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 275 419,42 лв. по фактури, издадени от следните четири дружества - преки доставчици: "Вафа транс" ООД, "Гама трейд БГ' ЕООД, "П. И. груп" ООД и "Транс прогрес 43" ЕООД. Във връзка с описаните по ЗДДС установени факти и обстоятелства за изброените четири доставчика, по отношение на определянето на преките корпоративни данъчни задължения за отчетените от дружеството разходи по издадените фактури от "Вафа транс" ООД, "Гама трейд БГ" ЕООД, "Пивот интернешънъл груп" ООД и "Транс прогрес 43" ЕООД, ревизиращият екип е приел, че е налице хипотезата на чл. 16 от ЗКПО. Предвид горепосочените мотиви, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, в вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, ревизиращият екип е увеличил счетоводния финансов резултат, съответно за отчетната 2008 г., със стойността отчетените по спорните фактури разходи общо в размер на 650 775,24 лв. и за отчетната 2009 г. със сумата в размер на 726 321,86 лв. Освен посочените корекции при определяне на данъчния финансов резултат за 2008 г. е извършено увеличение по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО със сумата в размер на 52 629,85 лв. Същата представлява установен отчетен по счетоводна сметка 691 извънреден разход във връзка с отписан актив Ч откраднат нов товарен автомобил Ч комбиниран багер. Гореописаните корекции са отразени при определяне на данъчните финансови резултати и корпоративни задължения за двете ревизирани години, като е определен дължим за довнасяне корпоративен данък за 2008 г. в размер на 70 340,51 лв. Изчислени са лихви за просрочие в размер на 21 499,01 лв., а за 2009 г. - корпоративен данък за довнасяне за 2009 г. в размер на 80 544,49 лв. и лихви 15 194,26 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приложимите правни норми, обсъдил е приетите по делото ССЕ - основно и допълнително, приложените РА на доставчиците "В. Т." ООД, "Г. Т. БГ" ЕООД и "Т. П. 43" ЕООД. Приел е, че фактурите, по които е отказан данъчен кредит не обективират реално възникнали данъчни събития. Според решаващия съд липсват подписани между изпълнителя и възложителя актове и протоколи за възложена, извършена и приета работа. Няма доказателства за квалификацията на лицата, извършили работата. Не е доказана техническа, кадрова и материална обезпеченост. С оглед изводите в частта по ЗДДС за недоказаност на доставките, съдът е приел за законосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. в размер на 650 775,24 лв. и за 2009 г. 726321,86 лв. с разходите по тези фактури. За неоснователна е приета и жалбата в частта относно извършеното увеличение на ФР за 2008 г. по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО със сумата в размер на 52 629,85 лв. - установен отчетен по счетоводна сметка 691 извънреден разход във връзка с отписан актив Ч откраднат нов товарен автомобил Ч комбиниран багер. Решението е правилно относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Вафа транс" ООД, "Гама трейд БГ" ЕООД, "Пивот интернешънъл груп" ООД и "Транс прогрес 43" ЕООД, както и относно извършеното увеличение на ФР за 2008 г. и 2009 г. на дружеството с разходите по тези доставки. Съобразно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на данъчнозадълженото лице с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на приетото от СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. Определена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /в този смисъл е т. 35 от решение по дело С-78/12/. Съобразявайки изложеното по-горе и представените по делото доказателства, настоящата касационна инстанция намира за законосъобразен отказът на данъчен кредит в общ в размер на 146 654,06 лв. по подробно описани в ревизионния доклад фактури, издадени от "Вафа транс" ООД с предмет "гориво и изкоп и извозване на земни маси". По делото са приложени три рамкови договора от 06.10.2008 г. за доставка на горива, рамков договор за услуги с механизация № 2 от 05.03.2008 г. и № 3 от 20.05.2008 г., подписани от представители на страните. Към фактурите за продажба на дизелово гориво са приложени приемо-предавателни протоколи, както и касов бон към тях и пътни листове за изразходваното гориво. Относно извършените СМР освен фактури и фискални бонове са съставяни двустранно подписани приемателни протоколи. Правилно съдът е обосновал изводите си за законосъобразност на акта досежно отказа на правото на приспадане на данъчен кредит предвид непредставянето от "Вафа транс" ООД, а и на останалите доставчици - "Гама трейд БГ" ЕООД, "Пивот интернешънъл груп" ООД и "Транс прогрес 43" ЕООД на исканите от тях документи и преди всичко от факта на ненамиране на преките доставчици и от експерта по съдебно-счетоводната експертиза. Същият посочва в съдебно заседание, че всички документи, включително и на ревизирания субект - жалбоподател са представени от физическо лице, упълномощено от него. Дружеството - жалбоподател е било обслужвано от счетоводна фирма, но експертът не я е посещавал. Не са прегледани и счетоводствата на доставчиците. Отсъствието им от адреса за кореспонденция не винаги обуславя непризнаване на правото на приспадане. В случаите на ангажиране на годни и убедителни доказателства за действителното осъществяване на доставките, този факт не се преценява във вреда на ревизирания субект. Също така обстоятелството, че тези документи са частни не ги дисквалифицира като доказателства в съдебния процес, още повече, че издаването на частни свидетелстващи документи е практика и нормален начин за документиране на дейностите в търговския оборот. В случая представените от ревизираното дружество документи са надлежно оспорени като частни документи и тяхната доказателствена сила се преценява според останалите данни по делото. При така установените факти и обстоятелства по спора, след преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият касационен състав счита за обосновани мотивите на първоинстанционния съд за невъзникнали данъчни събития по фактурите, издадени от "Вафа транс" ООД. Следователно правото на приспадане не може да бъде признато след като предвидените в ЗДДС материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право не са изпълнени. Съобразно изложеното по-горе настоящият касационен състав намира, че фактурите, издадени от "Вафа транс" ООД не удостоверяват реално възникнали данъчни събития, поради което законосъобразно с ревизионния акт е отказан данъчен кредит по тях. При съобразяване с горните доводи правилно се явява и решението в частта относно изводът за нереалност на доставките и отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Гама трейд БГ' ЕООД - в размер на 100 000,00 лв., "П. И. груп" ООД - в размер на 21 869,71 лв. и "Транс прогрес 43" ЕООД- в размер на 6 894,65 лв., ведно със съответните лихви. Относно доставките извършени от "Гама трейд БГ" ЕООД по делото са приложени договор от 23.04.2009 г., фактури с фискални бонове към тях и протоколи за установяване на завършването на натурални видове СМР и фактурите 2 бр., издадени от "Транс прогрес 43" ЕООД. Във връзка с продажбите на пясък и чакъл от "П. И. груп" ООД са налице сключен рамков договор от 16.09.2009 г., протоколи за предаване на стоката, експедиционни и кантарни бележки, фискални бонове и РКО. Тези документи касационния състав намира, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са оспорени. Въз основа на тях следва да бъде прието, че същите не документират реално осъществени стопански операции. Това е така и с оглед на факта, че не се установява къде са съхранявани стоките, предмет на доставките, как и от кого е осъществявано транспортирането, къде е мястото на доставката и пр. По делото не е било установено, че доставчиците са били във възможност да доставят стоките, съответно да извършат услугите конкретно от тях. По делото не се установява В тази част решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изводите за нереалност на доставките по фактури, издадени от "Гама трейд БГ' ЕООД - в размер на 100 000,00 лв., "П. И. груп" ООД - в размер на 21 869,71 лв. и "Транс прогрес 43" ЕООД- в размер на 6 894,65 лв., законосъобразен е РА и в частта относно извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2008 г. със стойността отчетените по спорните фактури разходи общо в размер на 650 775,24 лв. и за отчетната 2009 г. със сумата в размер на 726 321,86 лв. Касационно възражение в частта на спора във връзка с извършеното увеличение по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО за 2008 г. със сумата в размер на 52 629,85 лв. няма и доколкото касационната инстанция следи служебно за прилагането на материалния закон, то направените от съда изводи са правилни и съответстват на фактическата обстановка по делото. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски, както и на ответната страна, понеже такива са й присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,