Решение № 12603 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6851/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на М. Е. Д. за отмяна на влязло в сила решение 529/21.01.2025г. по адм.д. 8056/2024г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменено решение 1284/01.07.2024г., постановено по адм. дело 189/2024г. по описа на Административен съд Сливен и съответно е отхвърлена жалбата на М. Д. срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014- 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/4809#2 от 18.03.2024 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие". С искането се твърди, че са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото чл. 239, т.1 АПК. Излагат се и съображения по същество за неправилност на съдебния акт. Ответникът Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие не взема становище. Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия намира, че искането за отмяна, като подадено в срок и от надлежна страна, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно, по следните съображения: В настоящото производство, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, с твърдения за нови доказателства от съществено значение се иска отмяна на влязло в сила решение 529/21.01.2025г. по адм.д. 8056/2024г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменено решение 1284/01.07.2024г., постановено по адм. дело 189/2024г. по описа на Административен съд Сливен и съответно е отхвърлена жалбата на М. Д. срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014- 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/4809#2 от 18.03.2024 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие". Като нови доказателства по делото са представени постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.05.2024г. на РП Сливен по досъдебно производство вх. 6049/2022, Постановление на ОП Сливен вх. 665/2025г., с което постановлението за прекратяване е потвърдено, Писмо 2383/02.04.2025г. на ВКП, отдел Административен, писмо 2383/10.04.2025г. на ВКП отдел Инспекторат, Уведомително писмо изх. 02-200-6500/1041 от 24.10.24г. на ДФ Земеделие и Уведомително писмо изх. 02-200-6500/774 от 06.02.2025г., и двете на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, молба с вх. 6049 от 15.04.2025г. до РП Сливен, платежно нареждане. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съда или небрежност от страните. Поради това подробно изложените съображения в молбата за отмяна за грешки на съда при установяване на фактите по делото представляват по естеството си обжалване на необжалваемо решение и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. На преценка подлежи единствено приложението на чл.239, т.1 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Отменително основание са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни по време на висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани. Причината за това следва да е, че съответната страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с документите, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. В случая представените в подкрепа на исканията за отмяна доказателства не отговарят на посочените по-горе критерии в тяхната съвкупност. Основните спорни въпроси по делото са били дали през 2022 г. М. Д. е подала заявление за подпомагане с УИН 20/230522/44626, за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014- 2020, с направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство и били ли са налице форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл.18, ал. 5 от Наредба 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014-2020г., в който случай агроекологичният ангажимент по съответното направление се прекратява без да се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделските стопани финансова помощ. Тези основни спорни въпроси са обсъдени от касационната инстанция и е прието, че заявлението е подадено и че не са налице изключителни обстоятелства, като освен това е приложим чл.21, ал.2 от Наредбата. За част от доказателствата, представляващи прокурорски постановления и писма молителката твърди, че доказват наличието на форсмажорни обстоятелства за невъзможността да подаде заявление, изразяващи се в престъпни деяния на трети за процеса лица. Доказателствата са нови, свързани са с факти, твърдяни в хода на процеса, но не са от съществено значение. Съгласно чл.300 ГПК вр. чл. 144 АПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който разглежда последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а по аргумент от чл. 17 ГПК вр. чл. 144 АПК гражданският, респективно административният съд не може да взема становище по въпроса дали е извършено престъпление. Прокурорското постановление не съставлява доказателство за извършено престъпление. Освен това твърдяните деяния по определение не могат да представляват форсмажорни обстоятелства. Последните са легално определени с чл.2 §2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета - за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП непреодолима сила и извънредни обстоятелства могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Уведомително писмо изх. 02-200-6500/774 от 06.02.2025г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ касае плащания по други смехи и мерки, поради което е неотносимо към спора. Що се отнася до Уведомително писмо изх. 02-200-6500/1041 от 24.10.24г., то е издадено и получено от молителката по време на процеса пред касационната инстанция, следователно не е ново. Освен това то представлява доказателство за поемане на новия ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014- 2020, а не за обратното. По така изложените съображения искането за отмяна на решението на ВАС следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Разноски на молителя не се дължат, а ответникът не претендира такива. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд в петчленен състав на Първа колегия