Решение № 11616 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2017 г.

Решение № 11616 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по две касационни жалби, подадени от М. Стратева, чрез адв. Г. Иванов и от Столична община (СО), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу посочените по – долу неблагоприятни части за всеки от касационните жалбоподатели от Решение № 3778 от 6.06.2017 г., постановено по адм. д. № 6183 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2015 г. С него е отхвърлен искът на Стратева срещу СО за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 11914,42 лв. от незаконосъобразни актове на кмета на район "Надежда" – Заповед № РД-09-353 В от 21.06.2010 г. за прекратяване на наемното правоотношение на общинското жилище и Заповед № РД-09-408 от 29.07.2010 г. за изземването му, както и иска срещу СО за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 7000,00 лв. от същите актове. Наред с това, СО е осъдена да заплати на Стратева обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразни действия на служители на администрацията на СО, район "Надежда" по изземване на жилището и изнасяне на имуществото, както и бездействие по отношение на описването, съхранението и връщането му в размер на 3055,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 11914,42 лв. е отхвърлен. Така също, СО е осъдена да заплати на Стратева обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразни действия на служители на администрацията на СО, район "Надежда" по изземване на жилището и изнасяне на имуществото, както и бездействие по отношение на описването, съхранението и връщането му в размер на 7000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Столична община е осъдена да заплати на Стратева и разноски съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 675,00 лв. С касационната жалба на Стратева съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в частта, с която предявените от нея искове са отхвърлени. Твърди се постановяването му в тази част при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се поддържа становище, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е прието от съда, че възникналите вреди не могат да се приемат като пряка и непосредствена последица от посочените отменени като незаконосъобразни административни актове. Оспорва се възприетото от съда, че отменените незаконосъобразни актове са само повод за извършеното изземване и нямат причинна връзка с настъпилите вреди, както и това, че дори при издадена незаконосъобразна заповед, която впоследствие е отменена, при спазване на правилата за описване, изземване и съхранение на вещите, вредите не биха били понесени. Възразява се и по отношение на определения размер на обезщетението за имуществени вреди. По изложените в жалбата съображения по същество на спора се иска отмяната на решението в обжалваните от Стратева части и уважаване на предявените от нея искови претенции в пълен размер. Претендират се и сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд Стратева не се явява лично, но се представлява от упълномощен адвокат, който от нейно име поддържа жалбата и оспорва предявената такава от СО. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представя списък на разноските и писмена защита. Касационната жалба на Стратева се оспорва от СО с представен по делото писмен отговор, подаден чрез упълномощен процесуален представител. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба на СО, съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в осъдителната този касатор част за заплащане на обезщетение на Стратева за неимуществени вреди причинени в резултат на незаконосъобразни действия на служители на администрацията на СО, район "Надежда" по изземване на жилището и изнасяне на имуществото, както и бездействие по отношение на описването, съхранението и връщането му в размер на 7000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди се постановяването му в тази част при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът е уважил в прекомерно завишен размер претенцията на Стратева за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Показанията на разпитаните по делото свидетели относно претърпените отрицателни емоции от нея следвало да се оценят при съобразяване на обстоятелството, че същите са нейни приятели и познати, заинтересовани от изхода на съдебното производство. В този смисъл съдът не ги ценил в условията на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Неправилно кредитирал показанията за грубо отношение и неприемане на Стратева от служители на СО, за неоказване на съдействие, както и доказателствата за отказ да бъде приета в администрацията на административния орган. Неправилен бил изводът на съда, че "... разпердушинването на дома на ищцата", изчезването на вещи и снимки със сантиментална стойност следва да се вмени на СО. По подробно изложените в касационната жалба причини СО твърди, че съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, във вр. с чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (33Д) с оглед намаляване на обезщетението за твърдените неимуществени вреди. Необосновани били изводите на съда за настъпването им, изразяващи се в психически страдания, психо – емоционален стрес и дискомфорт, неразположение, емоционално и здравословно отражение върху психиката, доколкото в тази насока не са ангажирани специални знания на вещо лице. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната от този касационен жалбоподател част и присъждането на справедливо обезщетение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд СО не се представлява. Тази касационна жалба се оспорва от Стратева, чрез упълномощен адвокат по съображения, развити в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Решение № 3778 от 6.06.2017 г., постановено по адм. д. № 6183 по описа на АССГ за 2015 г. не е предмет на касационен контрол в частта, с която СО е осъдена да заплати на Стратева обезщетение за имуществени вреди причинени в резултат на незаконосъобразни действия на служители на администрацията на СО, район "Надежда" по изземване на жилището и изнасяне на имуществото, както и бездействие по отношение на описването, съхранението и връщането му в размер на 3055,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. В тази част то е влязло в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, предмет на касационен контрол в обжалваните части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в тези части с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са частично основателни. Първоинстанционният съд приел, че е сезиран от Стратева с искови претенции за присъждане на обезщетение за претърпени от нея вреди като следствие на незаконосъобразни административни актове по прекратяване на наемното правоотношение и изземване на ползваното от нея общинско жилище (Заповед № РД-09-353 В от 21.06.2010 г. и Заповед № РД-09-408 от 29.07.2010 г. на кмета на Район "Надежда", СО) и последвалите въз основа на тях незаконосъобразни действия по изземване на жилището и изнасяне на имуществото, както и бездействие по отношение на описването, съхранението и връщането му, както следва: 1. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 11914,42 лв. в резултат на липсата и унищожаването на изнесеното имущество от общинското жилище в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 7000,00 лв., изразяващи се в болки и страдания – множество трайни и продължителни отрицателни емоционални, душевни и психически изживявания, прекъсване на връзката с дома, в който е израснала и с който са свързани спомени от детството и съвместното обитаване с близки хора, лишаване от скъпи за нея уникални вещи със сантиментална лична и семейна стойност (целия снимков архив на семейството), усещането, че вредите са причинени от администрацията, която следва да съблюдава правилата и да бъде в услуга на гражданите, засегнато човешко достойнство и гняв в резултат на усещането, че е третирана като подчинен и безправен човек. От правна страна съдът приел, че са налице отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения актове (посочените по – горе заповеди), така и последвали ги незаконосъобразни действия на служители на администрацията на Район "Надежда", СО по изземване на жилището и изнасяне на имуществото на Стратева, както и бездействие по отношение на описването, съхранението и връщането му. За да приеме горното, съдът се позовал на факта, че изземването на жилището е станало при условията на образувано производство по подадено на 25.08.2010 г. пред съда искане от страна на Стратева за спиране на изпълнението на Заповед № РД-09-408 от 29.07.2010 г. пред АССГ, за което административният орган бил уведомен. Действието по изземване на жилището е извършено 1.09.2010 г. Доколкото към посочената дата не е бил постановен съдебен акт по молбата, съдът приел, че действието е извършено в нарушение на принципа за съразмерност и добросъвестност в действията на администрацията по чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 АПК, тъй като без да изчака произнасянето на съда, органът е пристъпил към изпълнение на административния акт. Наред с това, след постановяване на определението, с което спирането на изпълнението на заповедта било постановено, административният орган не изпълнил задължението си по чл. 60, ал. 6, изр. 2 АПК да възстанови положението, съществувало преди изпълнението. На следващо място съдът приел, че при самото изземване, описване и съхранение на вещите служителите на СО, Район "Надежда" са допуснали съществени нарушения на установените правила, представляващи незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган при и по повод упражняване на административна дейност. В тази насока съдът се позовал на чл. 34, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО (Наредба/та). Направил извод, че действията на администрацията по описване и изнасяне на вещите са в нарушение на чл. 34, ал. 6 от Наредбата, с оглед което са незаконосъобразни. Въз основа на доказателствата по делото приел, че изземането и запечатването на жилището е станало на 1.09.2010 г., а описването на имуществото едва на 24.09.2010 г. в отсъствие на Стратева, за което тя не била уведомена и не получила покана да присъства. В допълнение, съставеният опис на вещите не бил в два екземпляра и не бил подписан от двама свидетели. Той не бил изпратен на Стратева като адресат на заповедта. Наред с това, въз основа на показанията на свидетеля Рашков, съдът приел, че са налице и нарушения на разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от Наредбата във връзка със съхранение на имуществото, доколкото съдът констатирал, че е налице бездействие на кмета на СО, Район "Надежда" във връзка със задължението му да осигури подходящо помещение за съхранение на вещите. Отхвърлил възражението на СО, че вредите за Стратева са в резултат на това, че задължението да се пазят вещите е само в рамките на един месец, тъй като тя не е била уведомена въобще, че те ще бъдат изнесени и кога ще стане това. Отделно, подала е сигнал до 02 РПУ, изпратен до районната администрация, където Стратева ходила неколкократно. Въпреки че още на 3.12.2010 г. е подала заявление до Район "Надежда", СО за получаване на препис от протокола и описа, и получаване на информация къде се намират вещите, тя не получила отговор, като реално получила достъп до тях на 10.03.2011 г. Предвид това съдът приел, че забавянето се дължи на поведението на администрацията, като до провеждането на търга по чл. 34, ал. 8 от Наредбата вещите следва да се съхраняват в подходящо помещение, по начин, който да не позволява повреждането и изчезването им. Доколкото такъв няма данни да е преведен, недопустима е липса на част от тях. На следващо място, съдът приел, че е налице реално възникнала имуществена вреда, чиято стойност определил въз основа на стойността на липсващото и унищожено имущество, което се е намирало в общинското жилище и което впоследствие не е било възстановено на лицето. Посочил, че за описаните от Стратева вещи в молба от 17.07.2015 г. и в молба от 2.03.2016 г. не са налице доказателства за съществуването им към момента на изземването. Намерил за релевантен направения списък при описа, подписан от служители на районната администрация, съгласно който и при съобразяване заключението на вещото лице, изготвило неоспорената съдебно – оценителната експертиза по делото, стойността на иззетите вещи е в размер на 3905,00 лв. След като извършил приспадане на стойността на имуществото, което е върнато на Стратева на 10.03.2011 г., съдът направил извод, че стойността на иззетото невъзстановено имущество е 3105,00 лв. Към стойността на тези вреди, съдът приел, че следва да добави стойността на вещите, които се наложило Стратева да закупи, доколкото било доказано, че са съществували към момента на изземването, но не й били възстановени на 10.03.2011 г. в общ размер на 468,99 лв. При тези мотиви посочил, че доказаният размер на имуществените вреди е 3055,00 лв. За да се произнесе по претенцията на Стратева за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът съобразил приобщените по делото гласни доказателства чрез разпит на двама доведени от нея свидетели. Въз основа на тях направил извод, че Стратева е доказала съществуването на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни преживявания. За да определи размера на обезщетението, съдът се позовал на чл. 52 33Д и мотивирал извода си с това, че претърпените вреди са действителни и сериозни. Те са такива по естеството си, че не могат да бъдат изцяло заличени, отстранени или обезщетени. При определяне на този размер съдът съобразил и факта, че от страна на СО не са предприети каквито и да било действия по поправянето им, като в нито един момент институцията не представила извинение и не изразила съжаление. Изложил мотиви, че за да е справедливо, обезщетението следва да е достатъчно по размер, а не фиктивно. Приел, че усещането за натиск и репресия, както и гневът от липсата на съчувствие и всякакво съдействие от страна на администрацията, е изключително сериозно душевно преживяване. Посочил, че лишаването от чувство за дом и "... разпердушинването... " на този, в който Стратева е живяла от 30 години, изчезването на вещи и снимки със сантиментална стойност, които не биха могли да бъдат възстановени, е свързано с унищожаване на спомените, сериозно нарушаване на личното пространство, на чувството за спокойствие и сигурност, което трайно се е отразило на психиката на Стратева. По отношение наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между твърдените вреди и отменените като незаконосъобразни актове, респективно посочените по – горе действия и бездействия, съдът приел следното: Възникналите за Стратева вреди, според съда, не са пряка и непосредствена последица на отменените като незаконосъобразни заповед за прекратяване на наемното правоотношение и заповед за изземване, а на фактическите действия и бездействия, посочени по – горе. Мотивирал се, че при незаконосъобразна заповед за изземване, в случай че администрацията спази стриктно правилата за описване, изземване и съхранение на вещите, вредите не биха настъпили. По тези причини, предвид липса на третия елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ исковете за имуществени и неимуществени вреди, които се претендирали от незаконосъобразни актове на кмета на Район "Надежда", СО – Заповед № РД-09-353 В от 21.06.2010 г. и Заповед № РД-09-408 от 29.07.2010 г. съдът приел за неоснователни и отхвърлил. При това обаче, исковете за вреди от последвалите тези две заповеди незаконосъобразни действия по изземването на жилището и изнасянето на имуществото, и бездействие по отношение на описването, съхранението и връщането му, приел за основателни – частично относно обезщетението за имуществените вреди и изцяло по отношение на обезщетението за неимуществени вреди. В допълнение, изложил мотиви, че при това положение са основателни и акцесорните претенции за законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумите на обезщетенията. Присъдил и разноски на Стратева съобразно уважената част от исковете. По тези съображения съдът постановил решението, предмет на контрол сега в обжалваните му части. Решението в обжалваните части е валидно, но е частично недопустимо и частично неправилно. Решението е недопустимо в частта, с която е отхвърлен предявен от Стратева иск срещу СО за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 11914,42 лв. от незаконосъобразни актове на кмета на район "Надежда" – Заповед № РД-09-353 В от 21.06.2010 г. за прекратяване на наемното правоотношение на общинското жилище и Заповед № РД-09-408 от 29.07.2010 г. за изземването му, както и в частта, с която е отхвърлен предявен от нея иск срещу СО за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 7000, 00 лв. от незаконосъобразни актове на кмета на район "Надежда" – Заповед № РД-09-353 В от 21.06.2010 г. за прекратяване на наемното правоотношение на общинското жилище и Заповед № РД-09-408 от 29.07.2010 г. за изземването му. В тези части то подлежи на обезсилване, а делото на прекратяване в съответните части, доколкото такива отделни искове за присъждане на обезщетение за вреди от посочените актове, отменени като незаконосъобразни, не са предявени от Стратева. На първа страница от съдебното решение съдът е посочил, че е сезиран от Стратева с искови претенции за присъждане на обезщетение за претърпени от нея вреди като следствие на административни актове по прекратяване на наемното правоотношение и изземване на ползваното от нея общинско жилище (Заповед № РД-09-353 В от 21.06.2010 г. и Заповед № РД-09-408 от 29.07.2010 г. на кмета на Район "Надежда", СО), и последвалите въз основа на тях незаконосъобразни действия по изземване на жилището и изнасяне на имуществото, както и бездействие по отношение на описването, съхранението и връщането му, както следва: 1. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 11914,42 лв. в резултат на липсата и унищожаването на изнесеното имущество от общинското жилище в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 7000,00 лв., изразяващи се в болки и страдания – множество трайни и продължителни отрицателни емоционални, душевни и психически изживявания, прекъсване на връзката с дома, в който е израснала и с който са свързани спомени от детството и съвместното обитаване с близки хора, лишаване от скъпи за нея уникални вещи със сантиментална лична и семейна стойност (целия снимков архив на семейството), усещането, че вредите са причинени от администрацията, която следва да съблюдава правилата и да бъде в услуга на гражданите, засегнато човешко достойнство и гняв в резултат на усещането, че е третирана като подчинен и безправен човек. В този смисъл основателно в касационната жалба на Стратева се поддържа становище, че отменените като незаконосъобразни административни актове и основаните на тях незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на СО в своята съвкупност са довели до настъпването на претендираните имуществени и неимуществени вреди за нея. В този смисъл са твърденията на Стратева, направени в исковата молба (страница 4 от първоинстанционното дело) и приетото от съда в Разпореждането от 18.02.2016 г., с което делото е насрочено в открито съдебно заседание и са конституирани страните (л. 49 от същото дело). Следователно, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл в посочените по – горе части по непредявени искове, следва да се приеме, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което касационната инстанция следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК и без да е направено нарочно оплакване в тази насока. Неоснователни са оплакванията на Стратева срещу обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за размера над присъдената с решението сума до пълния предявен размер от 11914,42 лв. Както се посочи вече, решението в осъдителната СО част относно обезщетението за имуществени вреди, като необжалвано от този касационен жалбоподател е влязло в сила. Заявените от Стратева оплаквания срещу приетото от съда са твърде общи и почиват на неконкретизираното твърдение, че от доказателствата по делото се установявали претендираните от нея имуществени вреди в пълен размер. Конкретно оплакване срещу възприетия опис на вещи на л. 56 от първоинстанционното дело и вещите по молбата от 11.03.2016 г., чиято стойност според състава на АССГ подлежи на обезщетяване, Стратева не прави. Не излага конкретни доводи, за да обоснове извод, обратен на направения от първоинстанционния съд, че целият списък на лични вещи и покъщнина, направен от нея с молба от 17.07.2015 г. и 2.03.2016 г. не може да бъде приет, тъй като за съществуването на тези вещи към момента на изземването не са налице никакви доказателства по делото. Такива не са представени и в касационното производство. Предвид това, настоящият съд намира, че изводите на съда по отношение размера на обезщетената имуществената вреда са правилни като обосновани на приобщените по делото доказателства и заключението на съдебно – оценителната експертиза. Съдът подробно е мотивирал становището си стойността на кои вещи следва да бъде обезщетена по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като изводите му в тази насока се споделят от настоящия състав. При проверка на решението в така обжалваната част настоящият състав констатира, че при постановяването му първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в грешка в пресмятането, която следва да бъде поправена от него в производство по чл. 175 АПК след връщане на делото в АССГ. Констатира се, че на страница 12, абзац втори от съдебното решение, в съответствие с посоченото в заключението на съдебно – оценителната експертиза, съдът приел, че "... със сигурност от жилището е иззето имуществото, описано в описа на л. 56 по делото, което се определя от в. л. на стойност от 3905 лв. " Съдът приел също така, че от стойността на това имущество следва да се приспадне стойността на вещите, описани в описа, подписан от Стратева на 10.03.2011 г. (л. 35 от делото) – 800,00 лв. Предвид това посочил, че стойността на съществувалото към изземването имущество, което не е било възстановено на 10.03.2011 г. е в размер на 3105,00 лв. (вж. стр. 12, абзац трети от решението). Наред с това направил извод, че към стойността на обезщетението за причинените вреди следва да се прибави и стойността на вещите по молбата от 11.03.2016 г., които са аналогични на съществувалите към момента на изземването и които не били възстановени на 10.03.2011 г., чиято стойност възлиза в общ размер на 468,99 лв. При това приел, че доказаният размер на имуществените вреди е 3055,00 лв., който размер (ведно със законната лихва) присъдил и съгласно диспозитива на съдебното решение. Предвид това, констатира се, че съдът е допуснал аритметична грешка при пресмятането на посочените суми, за които в мотивите на страница 12 и 13 от решението приема, че представляват обезщетението за доказаните имуществени вреди в общ размер. Този размер възлиза на 3573,99 лв., а не вписаната сума на страница 13, абзац втори и в диспозитива на съдебното решение – 3055,00 лв. Предвид това несъответствие следва да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка от постановилия решението съд. След връщане на делото в АССГ от този съд следва да се извърши поправка на констатираната грешка в пресмятането в производство по чл. 175 АПК. Частично основателни са касационните оплаквания на СО относно размера на присъденото обезщетение за претърпените от Стратева неимуществени вреди. За да мотивира решението в тази част, правилно първоинстанционният съд се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установяват твърденията на Стратева, заявени в исковата молба за преживените болки, страдания и негативни преживявания. Неоснователни са оплакванията на СО, че съдът не отчел разпоредбата на чл. 172 ГПК при тяхната оценка, тъй като свидетелите били заинтересовани в полза на Стратева. Данни в тази насока по делото няма и такива не могат да бъдат извлечени от казаното по време на разпита им. Твърдение за заинтересованост на свидетелите не е направено от процесуалния представител на СО в съдебно заседание при разпита им и същите са дали показанията пред съда след като са били предупредени за наказателната отговорност съгласно чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс. Не се установява свидетелите да са в отношения със Стратева или с насрещната страна, които да обосноват извършването на преценка по чл. 172 АПК. Фактът, че те са нейни познати или приятели не обосновава непременно такъв извод. Съдът подробно е обсъдил относимите към преценката по чл. 52 33Д обстоятелства при определяне на размера на обезщетението в казуса, които се споделят от настоящия съд и не следва да се повтарят. При съобразяване периода, за който се претендира обезщетението, който е петгодишен – от издаването на заповедта от 21.06.2010 г., връчена на Стратева на 7.07.2010 г. до предявяване на иска пред АССГ на 22.06.2015 г. (вж. изявлението на лицето, направено в исковата молба, л. 7 от първоинстанционното дело), настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 5000,00 лв. за твърдените и доказани неимуществени вреди се явява достатъчно, за да ги обезщети. В такъв размер то е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от лицето неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, без да доведе до неправомерното му обогатяване. Вреди за репариране с обезщетение в по – голям размер не са доказани по делото. Предвид това, решението предмет на проверка следва да се отмени в частта, в която СО е осъдена да заплати на Стратева обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер над 5000,00 лв. до присъдения размер от 7000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 22.06.2015 г. до окончателното й изплащане, като вместо това в тази част предявеният от нея иск да се отхвърли за сумата в размер над 5000,00 лв. до претендирания размер от 7000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 22.06.2015 г. до окончателното изплащане. Решението в останалата част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да остане в сила. Неоснователни са и оплакванията на СО, че съдът не назначил съдебна експертиза, която въз основа на медицинска документация да даде заключение относно емоционалното страдание на Стратева. Нейните твърдения във връзка с това състояние не изискват извършването на преценка от съда с помощта на специалните знания на вещо лице, доколкото не се твърди и предмет на доказване не е настъпването на заболяване като последица на правопораждащите отговорността на СО факти. Релевантните въпроси са подлежали на установяване със свидетелски показания, както правилно това е съобразено от съда. Неоправдани са и оплакванията на СО, че съдът не взел под внимание разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Изтъкнатите от касационния жалбоподател причини не обосновават извод за поведение от страна на Стратева, с което виновно да е допринесла за увреждането. Предвид изхода на спора в касационното производство, на Стратева следва да се присъди заплатената държавна такса в размер на 5,00 лв. Искането на адв. Г. Иванов за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следва да се остави без уважение. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка (т. 1); материално затруднени лица (т. 2) и на роднини, близки или на друг юрист (т. 3). В този случай по делото следва да бъде представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че договорената правна помощ е безплатна, точното основание за предоставянето й, както и доказателства, че лицето, в чиято полза е предоставена помощта е действително материално затруднено лице. Макар по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е договорена безплатна правна помощ в хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради липсата на каквито и да било доказателства, вкл. декларация от Стратева, че е материално затруднено лице, искането на адв. Иванов следва да се остави без уважение. Правото на адвоката да предостави безплатна адвокатска помощ в хипотезите по чл. 38 ЗА е установено със закон, но поради факта, че такава може да се предостави само в изчерпателно посочените в този закон случаи, те подлежат на конкретно договаряне и установяване. Само в този случай възниква задължение за съда да определи дължимото на адвоката възнаграждение и да осъди другата страна да го заплати в хипотезата на чл. 38 ЗА. Не се следва и присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на СО. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на ГПК и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Ето защо искането за присъждане на такова следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение