Решение № 8378 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2008 г.

Решение № 8378 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Министерството на правосъдието и на Васил Петров Дачев срещу решение по адм. д. № 132/2007 г. по описа на АС - Сливен. Жалбоподателят Васил Петров Дачев иска отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на претенцията му за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, защото присъденото обезщетение не съответствало по размер на чл. 52 от ЗЗД. Развива доводи за съществени процесуални нарушения поради липсата на мотиви за относими за спора и събрани доказателства. Не оспорва касационната жалба на министерството на правосъдието. Касационният жалбоподател Министерство на правосъдието обжалва решението като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Съдът не е уважил молбите за оставяне на исковата молба без движение до отстраняване на нередовността й, изразяваща се в липсата на конкретизирани по вид и размер неимуществени вреди, които ищецът е претърпял и следствие на какви незаконосъобразни бездействия са настъпили. Поради нередовната искова молба, която е разгледана от съда по същество са нарушени правата на защита на ответника. Съдът не е разграничил конкретните вреди и конкретните бездействия и действия на администрацията по отделните претенции. Липсват законови изисквания за процесния период относно площта на всяка килия и изграждането на санитарен възел във всяка от тях, поради което няма незаконосъобразно бездействие. Липсват и конкретни законови хигиенни изисквания, които да са нарушени. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 208 от АПК, намира същите за допустими. По същество е основателна жалбата на Министерството на правосъдието. Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия и действия на администрацията в арести в гр. Котел и в гр. Сливен. С решението съдът осъдил Министерството на правосъдието да заплати обезщетение от 200 лв., ведно със законната лихва от 5.02.2007 г. като в останалата част до пълния размер от 13 000 лв. го отхвърлил като неоснователен. Решението е недопустимо. Производството пред първоинстанционния съд е с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което предвид чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ се разглежда по реда на АПК. В АПК обаче липсват процесуални норми относно исковото производство, поради което и във връзка с чл. 144 от АПК са приложими правилата на Гражданския процесуален кодекс. За да е надлежно упражнено правото на иск исковата молба трябва отговаря на определени изисквания, които към момента на сезиране на административния съд са уредени в чл. 98 - 100 от ГПК (отм.). Исковата молба трябва да съдържа цената на иска, когато е оценяем, изложение на обстоятелствата, на които се основава. Основателно е твърдението на Министерството на правосъдието, че съдебното производство е проведено при нередовна искова молба. Вредите, за които по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се търси обезщетение като вид са имуществени или неимуществени. Ищецът е длъжен да конкретизира какви неимуществени вреди е претърпял и в причинна връзка с кои незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация се намират. Неимуществените вреди могат да бъдат физически или психически, да са претърпени от обективни обстоятелства или действия на конкретни физически лица, но обезщетение за всяка вреда се търси с отделен иск. Това е необходимо, за да е очертан предметът на делото. Измежду процесуалните действия на страните искът е най-важното действие, защото предопределя съдебния процес в няколко насоки: поражда процесуално отношение, определя спорния предмет, страните по делото, вида на търсената от ищеца защита и тази, която получава ответника, предмета на решението. Поради това законодателят определя редица условия за надлежно упражняване на право на иск, като едни от тях трябва да са налице и затова представляват положителни процесуални предпоставки за редовно упражняване на право на иск. Една от тези предпоставки е съобразяване на иска с изискванията, на които трябва да отговаря редовния иск по чл. 98 чл. 100 от ГПК (отм.), действал към момента на сезиране на съда (чл. 127 чл. 129 от ГПК, действащ от 1.03.2008 г.). Липсата на положителна или наличието на отрицателна предпоставка за надлежно упражняване на право на иск прави решението недопустимо. Първоинстанционният съд е бил длъжен да приложи разпоредбите на чл. 98 чл. 100 от ГПК (отм.) като укаже на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба по чл. 98, ал. 1, б. "в" и б. "г" от ГПК (отм.) с посочване цената на всеки един от обективно съединените искове за обезщетение за различни неимуществени вреди претърпени в два различни ареста - гр. Сливен и гр. Котел, да конкретизира неимуществените вреди от всяко твърдяно незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация и периода от време, през който са претърпени. При неизпълнение на указанията съдът е бил длъжен да прекрати делото. С определение от 10.07.2007 г. съдът по молба на ответника е оставил без движение исковата молба и дал указания за отстраняване на недостатъци, но впоследствие въпреки неизпълнените указания, е дал ход на исковата молба и в няколко съдебни заседания е събирал писмени и гласни доказателства, допускал увеличение на размера на иска и неколкократни уточнения на исковата молба. В о. с. з. от 11.12.2007 г. в отсъствието на ответната страна, без представена писмена молба и в нарушение на процесуалните правила на чл. 116 от ГПК (отм.) допуснал увеличение на иск от 5000 лв. на 12 000 лв. На 29.01.2008 г. отново допуснал увеличение на размера на иска от 12 000 лв. на 13 000 лв., като едва в това четвърто по ред съдебно заседание ищецът конкретизирал, че претендира обезщетение за вреди от ареста в гр. Котел в размер на 6000 лв., а от ареста в гр. Сливен на 7000 лв. С обжалваното решение съдът приел, че е сезиран с два иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени в период от 18.03.2003 г. до 20.03.2003 г. в ареста в гр. Котел, а в периода от 26.06.2002 г. до 5.02.2007 г. в ареста в гр. Сливен, но с диспозитива не се е произнесъл по двата иска, а по иск с размер от 13 000 лв., като присъдил общо 200 лв. за негативни психически преживявания - дискомфорт и депресия, в резултат на неудобства в двата ареста, а в останалата част до пълния му размер го отхвърлил като неоснователен. На първо място исковата молба е била нередовна към момента на подаването, като недостатъците й не са отстранени и в хода на съдебното производство. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът твърди претърпени неимуществени вреди от нечовешко отнасяне и изтезание, унижение на човешкото достойнство от лоши хигиенни и битови условия в ареста, липса или недостатъчна като качество и количество храна, липсата на движение и престой извън килията, които били резултат от неизпълнение на вменени от нормативни актове изисквания и задължения на затворническата администрация в два ареста - в гр. Сливен и гр. Котел през различни периоди от време. Следователно при така обективно съединени искове ищецът е бил длъжен да конкретизира размера на обезщетение за всяка вреда, претърпяна във всеки един от арестите, в какъвто смисъл има направено възражение от ответната страна пред първоинстанционния съд и да посочи вредата от какво конкретно незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация произтича. Няма пречка обективно съединени искове да се предявят с една искова молба, но същата трябва да отговаря на изискванията на процесуалния закон за всеки един от исковете, което в случая не е изпълнено. Едно от съществените проявления на диспозитивното начало на исковия процес е обвързаността на съда от заявената от ищеца претенция - както с оглед основанието й, така и с оглед нейния размер. Произнасянето по иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ в размер на 13 000 лв. не съответства на предмета на делото, очертан с допуснатото от съда уточнение на два иска с цени съответно на 7000 лв. и 6 000 лв. и представлява произнасяне извън петитума на исковата молба. Това също има за последица недопустимост на решението. Допуснатата грешка от страна на съда се дължи и на нередовно упражнено право на иск и неотстраняване на допусната нередовност на исковата молба. Надлежното упражняване на право на иск означава и спазване на правилата за изменение на иска в хода на съдебното производство по чл. 116, ал. 1 от ГПК (отм.). В открито съдебно заседание от 11.12.2007 г. в отсъствието на процесуален представител на министерството на правосъдието е допуснато увеличение на иск по чл. 1 от ЗОДОВ от 5000 лв. на 12 000 лв., но препис от молбата не е изпратена по реда на чл. 116, ал. 2 от ГПК (отм.) на ответника, а делото е отложено по чл. 137, ал. 7 от АПК. Процесуалните правила за призоваване не изключват спазването на реда за изменение на иска. Следователно произнасяне от съда по иск над първоначално предявения с цена от 5000 лв. се явява и на това основание недопустимо. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение с оглед отстраняване на нередовността и внасяне на съответна такса по чл. 9а от ЗОДОВ за всеки от исковете, след което да се произнесе по предявените искове. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, III отделение