Решение № 7238 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2556/2020 г.

Решение № 7238 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2556/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "РИАЛ ЕСТЕИТС ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕАД, ЕИК 204950963, представлявано от Д. Желев, подадена чрез адв. Великов, срещу решение № 6862 от 14.11.2019 г., постановено по административно дело № 6319 по описа за 2019 г. на Административен съд – София-град, поправено с решение № 378/17.01.2020, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ДНД18-ТД26-127/61 от 07.02.2019 г., издаден от А. Христова на длъжност старши инспектор в отдел "Общински приходи - Надежда/Връбница", дирекция "Общински приходи" при Столична община, потвърден с решение № СФД19-РД28-136 от 25.04.2019 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" на Столична община и "РИАЛ ЕСТЕИТС ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕАД, е осъдено да заплати на Столична община сумата от 771. 29 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Касаторът навежда и развива твърдения за неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че АУЗД не е обжалван в частта, с която на дружеството е определен ДНИ. Твърди, че решението е неправилно, защото е постановено в противоречие със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и с Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО). В случая е приложим редът по чл. 22, т. 1 от НОАМТЦУСО, при който ТБО се определя съобразно количеството на битовите отпадъци с оглед вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване. "РИАЛ ЕСТЕИТС ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕАД, като нов собственик, придобило собствеността върху партидните недвижими имоти и в течение на годината е упражнило правото си по чл. 25, ал. 3 НОАМТЦУПСО. Дружеството е подало декларация с вх. № СФИ18-ТД26-338 от 29.06.2018 г. до кмета на Столична община чрез Дирекция "Икономика и търговска дейност", с която е декларирало, че желае такса битови отпадъци за недвижимия имот да се определя по реда на чл. 22, т. 1 НОАМТЦУСО. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт. Ответникът – директор на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична Община, чрез юрк. Сотирова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ДНД18-ТД26-127/61 от 07.02.2019 г., издаден от А. Христова на длъжност старши инспектор в отдел "Общински приходи - Надежда/Връбница", дирекция "Общински приходи" при Столична община, потвърден с решение № СФД19-РД28-136 от 25.04.2019 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" на Столична община, с който за "РИАЛ ЕСТЕИТС ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕАД за периода 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, ведно със законните лихви, както следва: ДНИ в размер на 1 654. 83 лв. и лихва в размер на 6. 44 лв. и ТБО в размер на 8 825. 74 лв. и лихва 0. 00 лв. По делото няма спор за факти. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка. От приетите доказателства е видно, че касаторът с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 92, том ІІ, per. № 2903, дело № 260 от 2018 г. (л. 95 и сл.) е придобило недвижими имоти, находящи се в [населено място], район [район], [адрес], включително поземлен имот с идентификатор 68134.1372.2054 с площ 22 929 кв. м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид производствени, складов обект. Дружеството е подало данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 7204029071 от 14.05.2018 г. (л. 90 и сл.). С декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО с вх. № СФИ18- ТД26-338 от 29.06.2018 г. (л. 30) дружеството е поискало таксата за битови отпадъци да се определя според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете на съхраняването им и честотата на сметоизвозване. Посочено е 1 бр. кофа 1100 литра с честота на сметоизвозване - веднъж седмично. По делото не е било спорно, че с декларация № 1 по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО с вх. № СФИ17- ТД26-5331 от 27.11.2017 г. (л. 28) предишният собственик на недвижимия имот - "ИХБ ЕЛЕКТРИК" АД е поискал таксата за битови отпадъци да се определя по реда на чл. 22, ал. 1 НОАМТЦУПСО - според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете на съхраняването им и честотата на сметоизвозване. Посочено е 1 бр. кофа 1100 литра с честота на сметоизвозване - веднъж седмично, предвид което приложим за 2018 г. по отношение на този собственик е редът по чл. 22, т. 1 НОАМТЦУПСО. Спорът по делото пред административния съд е правен и се формира спрямо размерът на установената такса битови отпадъци за периода 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу АУЗД относно установения размер на ТБО, административният съд е счел, че по делото не е спорно, че предишният собственик на имота "ИХБ ЕЛЕКТРИК" АД е подал декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО с вх. № СФИ17- ТД26-5331 от 27.11.2017 г. (л. 28), като е поискал таксата за битови отпадъци да се определя по реда на чл. 22, ал. 1 НОАМТЦУПСО - според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете на съхраняването им и честотата на сметоизвозване. Посочено е 1 бр. кофа 1100 литра с честота на сметоизвозване - веднъж седмично, предвид което приложим за 2018 г. по отношение на този собственик е редът по чл. 22, т. 1 НОАМТЦУПСО. Съдът е приел, че въпреки това, редът по чл. 22, т. 1 НОАМТЦУПСО не е приложим по отношения на новия собственик "РИАЛ ЕСТЕИТС ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕАД за периода 01.04.2018 г. - 31.12.2018 г., защото декларацията подадена от "РИАЛ ЕСТЕИТС ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕАД е подадена извън предвидения в чл. 25, ал. 3 НОАМТЦУПСО срок - седемдневен срок от декларирането на имота по реда и в срока по чл. 14 ЗМДТ. Разпоредбата на чл. 25, ал. 3 НОАМТЦУПСО следва да се тълкува стриктно и установеният в нея срок е преклузивен, поради което с изтичането му се погасява и правото на лицето по чл. 25, ал. 3 НОАМТЦУПСО. Съдът е посочил, че след като "РИАЛ ЕСТЕИТС ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕАД не е упражнило правото си в предвидения срок, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26 НОАМТЦУПСО. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че пред първоинстанционният съд е обжалван АУЗД само по отношение на установеният размер на ТБО. От първоинстанционната жалба е видно, че АУЗД е обжалван в цялост, въпреки, че по отношение на установеното задължение за ДНИ не са наведени конкретни оплаквания. Административният съд правилно е потвърдил АУЗД в тази част като правилен и законосъобразен. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството по отношение на установеният с АУЗД данък недвижими имоти и следва да бъде оставено в сила. По делото не е било спорно, че имотът, за който е определена ТБО се явява новопридобит от касатора. Налице са всички предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 23 НОАМТЦУПСО. Подадената от предходния собственик декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО за определяне на ТБО по реда на чл. 22, т. 1 – според количеството на битовите отпадъци ползва новия собственик, доколкото същият по реда и в сроковете по чл. 25, ал. 3 НОАМТЦУПСО има право да поиска да се запази установения ред за определяне на ТБО, ако не променя предназначението на имота. В процесния случай жалбоподателят е подал декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО с вх. № СФИ18 - ТД26-338 от 29.06.2018 г. Настоящият касационен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че формалното несъответствие на подадената декларация /Декларация № 1 – приложение към Наредбата/ на предвидения образец /Декларация № 4 не препятства упражняването на правото по чл. 25, ал. 3 от Наредбата. Предвидените в Наредбата образци на декларации са с различно правно основание и подаването им касае различни правни последици. Подадената от жалбоподателя декларация с основание чл. 23, ал. 1 от Наредбата се подава предходната година относно определяне задължението за следващата година, докато Декларация № 4 е с основание чл. 25, ал. 3 от Наредбата и касае текущата година. Необоснована е тезата, че приходната администрация следва да изтълкува подадената декларация като такава по смисъла на чл. 25, ал. 3, още повече че същата, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, е подадена извън 7 – мо дневния срок, предвиден в разпоредбата. Правилен е крайният извод на съда, че в настоящия случай влизат в сила правилата за определяне на ТБО по чл. 21, т. 3 вр. с чл. 26 НОАМТЦУПСО, които са в съответствие с чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, а именно – извън случаите по чл. 23 и чл. 24 НОАМТЦУПСО - ТБО за нежилищния НИ следва да се определи пропорционално в промили на база на отчетна стойност на недвижимия имот, така както е процедирано в оспорения АУЗД. В чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ /в приложимата редакция/ са установени два способа за установяване размера на дължимата такса - според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите видно от текста на закона не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената последователност. Тази норма не противоречи на принципа "замърсителят плаща", заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците /съображение 26/. Този извод се потвърждава и от даденото задължително тълкуване с решението на СЕС от 16 юли 2009 г. по дело С-254/08, Futura Immobiliare. Според СЕС действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране. В този смисъл е и т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. по дела С-551/13, SETAR, според което при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО. Водим от тези съображения касационният съд намира, че решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски в полза на касатора. Такива се присъждат за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на ответника по касация предвид данните за осъщественото представителство и своевременно заявената претенция. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение