Решение № 170 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 885/2010 г.

Решение № 170 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 885/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд от 17.03.2010 г., постановено по гр. дело № 2006/2005 г. по описа на II-А въззивно отделение, с което е отменено решението от 09.02.2001 г. по гр. дело № 1785/1993 г. на Софийския районен съд, 41-ви състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р. Д. Т., Д. С. Т., Г. С. Т. и О. Д. Л. срещу М. Т. Д. и Б. П. К., иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ - за установяване недействителността на придобиването от първите двама ответници на апартамент, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и други сервизни помещения със застроена площ от 70.98 кв. м. и находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4 по силата на договор за продажба, сключен с Благоевградски РНС на 1.02.1968 г., поради липса на административен акт-решение на Председателя на ИК на Б. РНС - С. за продажба на имота, вместо което е постановено друго за признаване за установено по иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ, предявен от Р. Д. Т., Д. С. Т., Г. С. Т., тримата от [населено място], [улица], [жилищен адрес] и О. Д. Л. срещу М. Т. Д. от [населено място], [улица] Б. П. К. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4,че договорът за продажба от 1.02.1968 г., сключен с Благоевградски РНС и с който П. С. Д. и М. Т. Д. са закупили държавен имот - апартамент, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 70.98 кв. м. и находящ се в [населено място], [улица] /или "Г."/ № 18, вх. Б, ет. 4, при граници: изток - [улица], запад - двора на сградата, север-апартамент на сем. К., юг - сградата на [улица], отгоре - държ. апартамент, отдолу - апартамент на сем. М., с мазе при граници: изток - [улица], запад - мазе на З., север - коридор, юг - сградата на [улица]и таван при граници: изток - [улица], запад - коридор, север - таван към държ. апартамент, юг - таван на сем. Захаринови и със 7/150 ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, е нищожен поради нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПЖДЖФ (отм.) - липсата на решение на Председателя на ИК на Б. РНС - С., за продажбата. Недоволни от въззивното решение са касаторите Б. П. К. и М. Т. Д., починала на 24.10.2010 г. и оставила за единствен наследник дъщеря Б. П. К., представлявана от адвокатите М. Б. и Д. Ц. от С. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано - отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК във връзка с чл. 143, ал. 1 и 188, ал. 1 ГПК (отм.) както и чл. 14, ал. 1 НПЖДЖФ. Процесуалните представители поддържат касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. От ответниците по касация - Р. Д. Т., Д. С. Т., Г. С. Т. и О. Д. Л., представлявани от адвокат Ц. Н. Н. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. Допълнително съображения се излагат в писмена защита. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че от приетите по делото официален препис от преписката за продажба на процесния апартамент и копие от същия официален препис със съдържащи 17 броя документи се установява, че между тях липсва решение на председателя на Б. РНС - С. за продажбата, както и няма данни да е съставен и подписан от същия, а такъв извод не може да се прави и от писмото, изхождащо от заместник-министъра на архитектурата и благоустройството от 2.02.1968 г., тъй като същото е издадено в отговор на писмо № П-403 от 5.12.1967 г., за което е установено, че не е подписано от тогавашния председател на Б. РНС. Взето е предвид, че сделката е извършена на 1.02.1968 г. при действието на НПЖДЖФ (отм.) ("Държавен вестник", брой 6 от 20.01.1967 г.), а съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 3 и чл. 15 от същата (редакция "Държавен вестник", брой 58 от 25.07.1967 г.) се изисква решението за продажбата да е взето от председателя на ИК на РНС и да е налице утвърждаване на това решение от министъра на архитектурата и благоустройството. Направен е извод, че съгласно НРПЖДЖФ тези два органа-председателя на ИК на РНС и посочения министър са административните органи с правомощия да утвърдят решението за продажбата и само неспазването на тази разпоредба може да се счита за нарушаване на процедурата по продажбата при осъществяване на смесения фактически състав на сделката, а именно - липсата на един от административните актове, които са изискуеми за сключването й - решение на председателя на ИК на РНС съгласно чл. 14, ал. 1 НПЖДЖФ (отм.), поради което и искът за нищожност е основателен тъй като са налице и другите предпоставки за реституция в полза на ищците по чл. 1, ал. 1 във връзка с ал. 3, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима. С определение № 65 от 28.01.2011 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по посочените въпроси. Касационната жалба разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон, поради което на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се отмени. Не са спазени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с отменителното решение № 246 от 8.06.2005 г. на Върховния касационен съд, IV-то гражданско отделение, постановено по гр. дело № 2783/2003 г. Искът по чл. 7 ЗВСОНИ е специален иск, който има за предмет установяването на недействителността на основанието, по силата на к оето третото лице е придобило от държавата одържавен имот и целта на провеждането му е да се отстранят пречките за възстановяване на собствеността на правоимащите лица. Действително, целта на реституционните закони е да се възстанови на бившите собственици или техните наследници осова, което им е било отчуждено против тяхната воля. Със ЗВСОНИ /ред., ДВ, брой 15/1992 г./ е даден едногодишен срок от влизане в сила на закона за предявяване на иска по чл. 7 от собствениците или техните наследници, които не са получили обезщетение /добавено с § 1 ЗИД - "Държавен вестник, бр. 51/1996 г./, за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове. Видно от доказателствата по представената преписка праводателят на ответниците по спора П. С. Д. е подал молба, вх. № 403 на 26.10.1967 г. за закупуване на процесния имот, в който е живял като наемател със семейството си от 1957 г. като съгласно писмо от 5.12.1967 г. до СГНС, отдел "Държавни имоти" (ДИ) преписката е изпратена за утвърждаване продажбата, а според писмо до СП "С." - Б. район е заявено да се отпише от основни средства, считано от 1.02.1968 г. държавния /процесен/ апартамент, който е продаден на П. и М. Д. с договор за покупко-продажба от същата дата. Отделен е въпросът, че с писмо № К-17-184/2.02.1968 г. с копие до Б. РНС и СГНС "ДИ" на № П-974 от 10.01.1968 г., на № П-403 от 5.12.1967 г. на "ДИ" на основание чл. 14 от НПЖДЖФ заместник-министъра на М. е утвърдил "решението на Председателя на Изпълнителния комитет на Б. районен народен съвет - С., с което се продава на П. С. Д. и М. Т. Д. /посочения/ държавен двустаен апартамент". При първата касация делото е върнато за ново разглеждане само в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 7 ЗВСОНИ за нищожност на договора за продажба от 1.02.1968 г. поради липса на административен акт-волеизявление на председателя на ИК на Б. РНС - С. за продажба на имота, описан в договора. А това основание за нищожност е наведено с молба от 3.10.1995 г. - лист 135 от първоинстанционното дело, след изтичане на преклузивния посочен срок, поради което като процесуално недопустимо не следва да се разглежда. При този изход на спора и на основание чл. 81 ГПК на касатора се присъждат направените разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 1 830 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение