Решение № 1685 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11852/2016 г.

Решение № 1685 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11852/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Професионална гимназия по строителство - гр. К. чрез адв. М. Д. срещу Решение № 198 от 19.07.2016 г., постановено по адм. д. № 115/2016 г. по описа на Административен съд - С. З., в частта, в която предявеният от касационния жалбоподател срещу община - Казанлък иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 300 лв до пълния предявен размер от 800 лв. Предмет на предявения иск е обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по атакуване на наказателно постановление № ДП-187/22.06.2015 г. на зам. кмета по икономика, стопанска политика и управление на общинската собственост при община - Казанлък на двете, осъществени в тази връзка съдебни производства - по а. н. д. № 784/2015 г. по описа на РС- Казанлък и по к. а. н. д. № 11/2016 г. по описа на АС - С. З.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да осъди О. К. да заплати претендираната в исковата молба сума за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в пълен размер, ведно с направените по делата съдебни разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора. По делото е постъпила молба от 19.09.2017 г. от адв. Д. - пълномощник на касационния жалбоподател, в която се съобщава за преобразуването на Професионалната гимназия по строителство в друг правен субект, заедно с обединяването на още едно училище. Във връзка с указания на съдията - докладчик от 02.10.2017 г. по делото е постъпило писмо от Министерство на образованието и науката от 20.10.2017 г., приложена към него заповед № РД 14-113/07.07.2016 г. на министъра на образованието, видно от която, Професионална гимназия "И. Х." гр. К. и Професионална гимназия по строителство гр. К. се вливат и продължават съществуването си като Професионална гимназия "И. Х." гр. К., общ. Казанлък. С протоколно определение от 15.01.2018 г. настоящият състав конституира Професионална гимназия "И. Х." гр. К. на мястото на касатора Професионална гимназия по строителство. Ответникът, О. К., редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - С. З. е осъдил О. К. да заплати на Професионална гимназия по строителство - гр. К. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Професионална гимназия по строителство - гр. К. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно НП № ОП-187/22.06.2015 г., издадено от Заместник кмета на О. К. и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер на обезщетението от 800 лв като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - С. З., след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно- наказателни дела, е стигнал до извода, че исковата претенция за сумата над 300 до пълния претендиран размер от 800 лв е недоказан. Съдът е установил, че не е налице една от кумулативно изискуемите законови предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за вреди по този законов текст, а именно: реалното претърпяване на твърдените вреди, доколкото в касационното производство не са представени доказателства за уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение от 500 лв. Така постановеното решение е правилно. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото НП. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на НП във всичките му фази - пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК /макар адвокатската защита да не е задължителна/, се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. Обосновано АС - С. З. е заключил, че в конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест в исковото производство по ЗОДОВ, не е доказал реалното настъпване на вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото НП за сума над присъдените 300 лв. Съдебното производство по атакуване на отмененото като незаконосъобразно НП е протекло в две фази - първоинстанционно обжалване на НП пред РС- Казанлък, по повод което е образувано а. н. д. № 784/2015 г., приключило със съдебно решение, с което процесното НП е отменено като незаконосъобразно и касационно производство по атакуване на съдебното решение на КРС от община - Казанлък, по повод което е образувано к. а. н. д. № 11/2016 г. по описа на АС- С. З., приключило със СР, с което е оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. По делото, приключило с отмяна на обжалваното НП, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от договор за правна защита и съдействие от 02.07.2015 г. с договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Касаторът твърди, че е заплатил и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция съгласно договор за правна и защита и съдействие, съставен на 03.02.2016 г., който обаче не е представен в касационното административно- наказателното производство. Договорът е представен едва с исковата молба, с която се претендира обезщетение за вреди. Правилно съдът е приел, че представянето на договор за правна защита и съдействие извън рамките на производството, за което е сключен, след приключването му, когато вече е постановено влязло в сила решение по спора, както и с оглед обстоятелството, че процесуално представителство в съдебното производство пред АС- С. З. не е осъществено / извън писмено възражение на касационната жалба/, не основава наличие на реално причинена вреда, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обосновано административният съд е заключил, че в конкретния случай ищецът не е доказал настъпили за него имуществени вреди във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото НП за разликата от присъдените 300 лв до пълния претендиран размер от 800 лв. и правилно е отхвърлил исковата претенция за тази разлика от 500 лв. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение