Решение № 9837 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6048/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, подадена чрез упълномощен началник на отдел с юридическо образование А. Георгиева, против решение 13287 от 15.04.2025 г., постановено от Административен съд София град, I отделение 11 състав, по адм. д. 9568/2024 г., в частта, с която е отменено негово решение 8878 от 27.08.2024 г. и преписка му е върната за ново произнасяне в указаната от съда част, при дадените в съдебния акт указания. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен старши юрисконсулт М. Кръстева се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът не е съобразил нормата по чл. 63а, ал. 2 вр. ал. 4 и ал. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ относно процедурата по оценка на молбата за международна закрила и тежестта за доказване в административното производство. Жалбоподателят счита, че първостепенният съд, въздържайки се от позоваване на протокола за проведеното интервю, не е извършил обстоен преглед на данните по административната преписка, за да установи, че на чужденеца е дадена възможност да обоснове молбата си, включително да представи всички документи и доказателства в подкрепа на личната си история и аргументи за напускане държавата по произход. В тази връзка поддържа, че видно от протокола за проведено интервю, руският гражданин е представил призовка за частична мобилизация, но фактът, че е получил такава не показва, че има основания да смята, че ще бъде преследван на територията на Русия. Акцентира на обстоятелството, че опасенията не се потвърждават от приложената по преписката справка с вх. МД-02-54/23.01.2025 г. и препотвърдена със справка с вх. МД-02-28/24.10.2024 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ, според която обстановката в Руската федерация не може да се определи като въоръжен конфликт. Касационният жалбоподател изразява становище, че в решението на административния съд не са обсъдени в достатъчна степен данните за обстановката в Руската федерация, в това число от сигурни източници и конкретно тези, на които е извършено позоваване в справките на Дирекцията Международна дейност при ДАБ-МС. Сочи, че информацията ясно показва, че към момента на разглеждане на заявлението, както и към по-късния момент на разглеждане на спора по делото пред съда, липсва извънредна ситуация на мобилизация на граждани на руската федерация с цел изпращането им на фронта. Оспорват се изводите на първостепенния съд относно приложението на § 170 с § 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на организацията на ООН за бежанците /Наръчника/. Касаторът развива тезата, че опасенията на чуждия гражданин, че ще бъде призован за военна служба не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, тъй като хипотетичната вероятност да бъде мобилизиран не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго съдебно с решение, с което да бъде оставен в сила процесния административен акт. Ответникът - К. Н. Д., гражданин на Руската федерация, оспорва касационната жалба в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат Д. Гитева, която пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Излага подробни съображения за неоснователността на жалбата, включително извода на административния орган, че чуждият гражданин безпрепятствено е напуснал Руската федерация. Отбелязва, че той е напуснал страната преди повече от две години и половина, когато мерките за напускане на границите откъм Беларус не са били толкова сериозни. Сочи, че неслучайно не е отпътувал директно от летището на гр. Москва, където вероятно е щял да бъде задържан, а е използвал друг начин да дойде в България и да потърси закрила. Представителят на Върховна касационна дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото съдът е приложил неправилно материалния закон и е постановил необоснован съдебен акт, в противоречие със събраните по делото доказателства. Според участващия по делото прокурор административното производство е проведено от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, приложен е правилно материалният закон спрямо установените в производството факти, поради което следва да се приеме, че решението на ДАБ е законосъобразно. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на председателя на ДАБ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 13287 от 15.04.2025 г., по жалба на Д. К. Н., гражданин на Руската федерация, е отменено решение 8878/27.08.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, в която му е отказано предоставяне на статут на бежанец и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част, при дадените в решението указания. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е било опорочено прилагането на материалния закон. Първостепенният съд е счел, че не са били налице предпоставките, установени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, но разгледана в светлината на изложената от К. Д. бежанска история, актуалната информация за ситуацията в Руската федерация, касаеща призоваването за отбиване на редовна военна служба в тази страна, води до извод за неизяснени относими към основанията за предоставяне на бежански статут обстоятелства, във връзка с получената от него и приложена по делото повиквателна. Този извод съдът е формирал като се е позовал на представената от процесуалния представител на ответника справка вх. МД-02-54/23.01.2025 г., която се отнася до валидността на информацията в справка вх. МД-02-28/24.10.2024г. по отношение общото положение в страната и характера на военната служба в Русия, както и информация от 17.01.2025 г. на Deutsche welle , според която руският президент подписва указ за провеждане на военни учения през 2025 г., като призовки могат да се изпращат на военно служещи от запаса до 50 години, младши офицери до 60 години и старши офицери до 65 години. Преценено е, че не отговаря на действителното положение твърдението на административния орган, че военнослужещите, които отказват да се сражават в Украйна могат да бъдат уволнени, но не могат да бъдат наказателно преследвани, в подкрепа на което се цитират статии на различни новинарски интернет страници. Според решаващите изводи на административния съд при постановяване на оспореното решение председателят на ДАБ не е разгледал индивидуалната бежанска история на молителя К. Д. в светлината на параграфи 170 и 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН, а в хода на проведеното с него интервю не са му задавани конкретни и съответни на изискванията на тези указания въпроси, не е събрана служебно и достатъчно релевантна за случая на Д. информация, поради което и не е съобразено дали изпращането на чужденеца на фронтовата линия, след доказаната, извършена спрямо него мобилизация може да доведе до деяния, относими към чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. От тук е изведено заключение, че е налице допуснато нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при което съдът е отменил е оспореното решение в частта относно отказа за предоставяне на бежански статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част, при спазване на дадените в решението указания по прилагане на закона и съобразяване с актуалната ситуация в Руската федерация във връзка установяване на обстоятелствата, регламентирани в нормата на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд София град точно е констатирал, че административното производство е образувано по подадена на 11.07.2023 г. молба за международна закрила от К. Н. Д.. От приложената по делото административна преписка е видно, че на 25.07.2023 г. с жалбоподателя е проведено интервю, в което е посочил, че е напуснал Русия през Беларус на 03.05.2023 г. с помощта на свой приятел, откъдето е отлетял легално за Турция с издадена българска виза, тип С. Впоследствие, с автомобил от Истанбул легално влязъл на територията на Република България. Разказал е, че за първи път е пристигнал в България през 2004 г. 2005 г., с бизнес виза, регистрирал е фирма в гр. Варна, занимаваща се с недвижими имоти, но през 2009 г. я е продал и от тогава не е посещавал страната. Мотивира молбата си за международна закрила с нежеланието си да изпълнява престъпните заповеди на Министерството на отбраната и на президента на Руската федерация за завземане на чужди територии, като сочи, че животът му се намира в опасност заради това, че ако се върне в Русия ще бъде незабавно задържан на границата, паспортът му ще бъде иззет, ще бъде предаден на Министерство на отбраната за мобилизация и ще бъде заставен да отиде на фронта. В подкрепа на разказаната бежанска история е представил копие от повиквателна да се яви на 20.04.2023 г. във Военния комисариат, за която твърди, че му е била връчена от представители на Военното окръжие. Излага, че тези представители са го предупредили, че ако не се яви за мобилизация ще носи отговорност по Наказателния кодекс. Поради това, още на следващия ден е заминал за Москва, където чрез агенция е подал молба за българската виза по ускорената процедура и след като я получил, взел решение да напусне страната през Беларус, защото иначе щял да бъде задържан, тъй като призовани попадали в базата данни на Военното окръжие, което работело съвместно с МВР. При така установеното от фактическа страна, настоящата касационна инстанция споделя изводите на административния съд, че обжалваното решение на председателя на ДАБ е постановено без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени надлежно доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, каквито са изискванията на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 ЗУБ. Действително, както поддържа и касационният жалбоподател, принципното неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. В случая, получаването на повиквателна и данните, че връчването ѝ е осъществено лично от служители на Военното окръжие с разясняване на последиците от неявяване на указаната дата, е ясна индиция, че притесненията на руския гражданин са основателни. Както обосновано е приел и първостепенният съд, органът не обсъжда приложимостта на § 170 от Наръчника, съгласно който, съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Категоричното заявление на лицето, че не желае да участва във войната на Руската федерация в Украйна, е негово убеждение и не е свързано с необходимостта да заяви определена бежанска история пред българските власти, за да получи закрила. От друга страна и във връзка с § 171 от Наръчника, съгласно който не всяко убеждение, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба, но там, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Безспорно е, че водената от Русия война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления. Има множество данни и от други международни източници свидетелстващи в тази насока. В случая от събраните по делото доказателства се установява от една страна, че жалбоподателят основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, а от друга, че тези страхове са по причина, че ако откаже да участва във военни действия го заплашва затвор. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, като е указал индивидуалната бежанска история на К. Д. да бъде повторно преценена в светлината на § 170 и §171 от Наръчника, съдът не е формирал изводите си в противоречие с чл. 63а, ал. 2 вр. ал. 4 и ал. 9 ЗУБ. Това е така, защото макар за чужденеца да е налице процесуално задължение да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си, както и да дава обяснения, то той не може да отговаря на непоставени от интервюиращия орган въпроси. Именно в този смисъл са и дадените от решаващия съдебен състав указания новото интервю да се проведе при съобразяване на цитираните разпоредби от Наръчника. Неоснователно са и изложените в касационната жалба доводи, че в решението на административния съд не са обсъдени в достатъчна степен данните за обстановката в Руска федерация, в това число от сигурни източници и конкретно тези, на които е извършено позоваване в справките на Дирекцията Международна дейност при ДАБ. В мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил информацията в справка вх. МД-02-54/23.01.2025 г., според която влиза в сила увеличаване на горната граница на възрастта за наборна военна служба от 27 на 30 години. Същевременно е преценил, че са налице обективни данни, че руският президент Владимир Путин подписва указ за провеждане на военни учения през 2025 г., а призовки получават не само лица до 30 години, а и военно служещи от запаса до 50 години, младши офицери до 60 години и старши офицери до 65 години. Различните журналистически материали, на които съдът се е позовал, свидетелстват за това, че предвидените наказания за отказа за изпълнение на заповед на началника във военно време и за отказ от участие във военни или бойни действия е от 2 до 3 години затвор; за подобни престъпления, довели до тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години. Тези данни опровергават информацията на ДАБ, представена включително пред настоящата касационна инстанция със справка с вх. МД-02-380 от 04.07.2025 г., според която за неявяване във военната служба за регистрация и набор се предвиждат само глоби /така според стр. 21 и стр. 22 от справката/. Настоящата касационна инстанция намира за нужно да отбележи и че е налице неяснота относно обстоятелството защо административният орган приема, че според представената повиквателна чуждият гражданин е трябвало да се яви за провеждане на заседание на наборната комисия, която ще вземе решение за наборна военна служба. Според цитираната по-горе справка на Дирекция Международна дейност на ДАБ, в хартиената призовка се посочва целта на явяването, като видно от представената от молителя повиквателна и официалния ѝ превод /л. 76 и л. 77 от първоинстанционното дело/ в нея са описани единствено документите, които трябва да носи при явяването във Военния комисариат. Обжалваното съдебно решение съответства и на формираната съдебна практика по този вид дела - решения на Върховния административен съд по адм. д. 5178/2025г., по адм. д. 1962/2025г. и др. С оглед на всичко изложено касационният съдебен състав намира за правилен и обоснован извода на първостепенния съд за допуснато от касатора нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Като е приел решение 8878 от 27.08.2024 г. на председателя на ДАБ за незаконосъобразно и е отменил административния акт, като е върнал преписката на ДАБ за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, решаващият състав на АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,