Решение № 9574 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3548/2018 г.

Решение № 9574 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3548/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – гр. Бургас /"ВиК" ЕАД/ срещу решение № 1963/22.11.2017 г. постановено по административно дело № 2445/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ – Бургас. В касационната жалба касаторът навежда доводи, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК – решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът е отхвърлил доводите му за абстрактно претендиране на информация, без конкретна насоченост, в която насока са налице множество еднотипни искания за предоставяне на същата обществена информация от различни лица, които сочат един и същ адрес – адреса посочен и от г-н Чакалов, с оглед бъдещо получаване на облаги под формата на разноски за заявителя и кръга лица. Счита, че изводите на съда, че заявлението на Чакалов отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, са неправилни. Иска от съда да отмени оспорваното решение. Претендира разноски. Иска на ответника по касация да не се присъждат разноски, поради злоупотреба с права. Ответникът по касация - В. Чакалов, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Излага съображения относно приложението на чл. 140 АПК в процесния случай. Твърди, че злоупотреба с конституционно гарантирани права – както с материалното право по чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, така и с правото на съдебна защита (чл. 56 КРБ) и в частност с акцесорното право на съдебни разноски е правно невъзможна. Иска от съда да отхвърли касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение и иска същото да бъде определено в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Подадена е частна жалба от В. Чакалов срещу определение № 76 от 11.01.2018 г. постановено по административно дело № 2445/2017 г. по описа на АС – Бургас. В частната жалба са изложени съображения, че не е доказано намерение за увреждане, поради което оспорваното определение е незаконосъобразно. Излага повторно съображенията от касационната жалба, че злоупотреба с конституционно гарантирани права е правно невъзможна. Иска от съда да отмени оспорваното определение. Ответникът по частната жалба – "ВиК" ЕАД я оспорва по съображения изложени в писмено становище. Счита, че обжалваното определение е законосъобразно и иска същото да се остави в сила и по съображения изложени в писмена молба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба, алтернативно за нейната неоснователност. Относно частната жалба прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваните съдебни актове, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: По касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Съдът не споделя доводите на прокурора за недопустимост на същата. Страна в развилото се съдебно производство пред АС – Бургас, в качеството на ответник, е било "ВиК" ЕАД. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. За "ВиК" ЕАД постановеното решение е неблагоприятно, поради което дружеството има правен интерес от оспорване на решението. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо изх. № К-1092-43/15.08.2017 г. на "ВиК" ЕАД по заявление вх. № К-1092-29/11.08.2017 г. подадено от В. Чакалов и е върнал преписката на "ВиК" ЕАД за произнасяне по заявлението в 30-дневен срок от датата на влизане в сила на съдебното решение. От фактическа страна съдът е установил, че със заявление вх. № К-1092-29/11.08.2017 г. В. Чакалов е поискал от "ВиК" ЕАД да получи документи съдържащи обществена информация, а именно: незаверени преписи от всички договори, които са сключени от дружеството, попадащи в обхвата на чл. 20, ал. 4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/; незаверени преписи от всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в писмена форма или са неформални); счетоводна справка, от която да е видно: какъв е общият размер на платените суми по посочените по-горе договори в табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор, каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена. В срока за произнасяне по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, без да поиска уточняване на заявлението за достъп по чл. 29 ЗДОИ, или удължаване на срока по чл. 30 и чл. 31 ЗДОИ, с писмо изх. № К-1092-43/15.08.2017 г. подписано от изпълнителния директор на "ВиК" ЕАД, било отговорено на жалбоподателя, като е отказан достъп до поисканата информация. Установено е, че по делото от ответника в първоинстанционното производство са представени 24 броя заявления за достъп до обществена информация с идентично или сходно съдържание, подадени от няколко лица, вкл. и жалбоподателя и пълномощника му, като във всички е посочен един и същ техен адрес – [населено място], [улица]. От правна страна съдът е приел, че жалбата е насочена срещу пасивно легитимиран ответник по аргумент от чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Посочил е, че информацията относно договори сключени от "ВиК" ЕАД във връзка с неговата дейност, е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. С оглед определението на чл. 11 ЗДОИ по своя характер информацията е служебна, а достъпът до нея е свободен с изключение на случаите изрично посочени в чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. Съдът подробно е обсъдил възраженията на ответника (настоящ касатор), като ги е приел за неоснователни. Съдът е обсъдил приложението на чл. 31 ЗДОИ и възражението на ответника, че подадената жалба е неоснователна, тъй като за една и съща информация заявления са подали няколко лица, които имат връзка помежду си и целта на заявленията не е получаване на информация, а водене на дела и получаване на суми като съдебно-деловодни разноски. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че "ВиК" ЕАД е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Легално определение на понятието "Публичноправна организация" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. Видно от вписванията в Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на "ВиК" ЕАД е Държавата. Следователно статутът на търговското дружество, неговото управление, финансиране и неговият предмет на дейност го определят като специфичен правен субект с белезите на публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ. Правилен е изводът на съда, че исканата информация е служебна обществена информация, която задълженият субект, при липсата на ограниченията по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ и при съобразяване на разпоредбата на чл. 31 ЗДОИ - ако информацията засяга трето лице, следва да предостави. Неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд е отхвърлил доводите му за абстрактно претендиране на информацията, без конкретна насоченост. Съдът подробно е обсъдил същото възражение. Правилни са изводите му, че исканата информация няма абстрактен характер, а е конкретна и касае договорите по чл. 20, ал. 4 ЗОП, счетоводните документи по чл. 20, ал. 5 ЗОП и справка за платените суми по тях. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа описание на исканата информация. В процесния случай в заявлението ясно е посочено достъп до каква информация се иска. В случай, че касаторът е считал, че заявлението се е нуждаело от уточнение, то същият в съответствие с чл. 29 ЗДОИ е можел да поиска от заявителя да уточни предмета на исканата обществена информация, като му предостави срок за това. Доказателства за такива действия не са представени. В оспорвания административен акт също липсват мотиви в тази насока. Излагането на съображения, че не е ясно каква точно информация се иска едва в жалбата до съда, е нарушение на процесуалните задължения на административния орган сезиран с искане за предоставяне на информация. Задължение на органа е да уточни предоставянето на каква точно информация се иска от него, в случай, че заявлението, с което е сезиран му е неясно и с оглед направеното уточнение, да се произнесе по подаденото заявление. От неизпълнението на това задължение не може да се претендира неоснователност на жалбата. Действително информацията достъп, до която се иска може и да е обемна, доколкото заявителят, а и съда, не разполагат с данни за сключените от дружеството договори попадащи в обхвата на чл. 20, ал. 4 ЗОП, съставените в тази връзка първични счетоводни документи и заплатени суми. Разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ЗОП предвижда прагове за директно възлагане на обществени поръчки от възложителите – при строителство; при услуги по приложение № 2; при доставки и услуги извън тези по т. 2. В ал. 5 на същия текст е посочено, че в случаите по ал. 4, т. 2 и 3 възложителите могат да доказват разхода само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. Следователно при обществените поръчки за строителство при условията на чл. 20, ал. 4 задължително се сключва договор. В останалите случаи разхода може да се докаже и само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. В заявлението ясно се посочва каква информация се иска, препращайки към ЗОП. Исканата информация по т. 3 от заявлението не въвежда задължение за касатора да съставя счетоводни документи извън законоустановените такива, както се твърди в касационната жалба. Ако има извършени плащания, дружеството следва да разполага с исканата информация и да я предостави, за да отговори на подаденото заявление. Систематизирането на информацията не представлява съставянето на нови счетоводни документи. Ако дружеството не разполага с информацията, то в изпълнение на закона следва да уведоми заявителя за това. Правилни са изводите на съда, че е неоснователно възражението на ответника, че подадената жалба е неоснователна, тъй като за една и съща информация са подадени заявления от няколко лица, които имат връзка по между си, какъвто довод е наведен и пред настоящата инстанция. Подаването на идентични заявления за достъп до обществена информация, не прави жалбата неоснователна. Дали жалбата е основателна или неоснователна се преценява с оглед оспорвания административен акт, конкретните факти и обстоятелства и твърдения на страните. Свързаността на лицата също не обуславя неоснователност на жалбата. По делото не са представени доказателства, че по заявлението на някое от другите лице е предоставена исканата информация, за да може да се разглежда възможността лицата да са получили информацията. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд, в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК е оставил без уважение молбата на адв. Д. Димитров, пълномощник на В. Чакалов, за допълване на решение № 1963/22.11.2017 г. постановено по административно дело № 2445/2017 г. по описа на АС - Бургас. Изложил е съображения, че е в случая е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права в пълен разрез с изискванията на чл. 3 ГПК. За да направи този извод съдът се е позовал на представените по делото от ответника заявления за достъп до обществена информация с идентично или сходно съдържание, подадени от няколко лица, включително и Чакалов и пълномощника му, както и изготвена справка от НБД "Население" за роднинските връзки между тях. Така постановеното определение е правилно. Следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, който е отчел злоупотребата с процесуални права и е оставил без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските. Касае се за 24 броя заявления, подадени от свързани помежду си лица за достъп до една и съща обществена информация, което обстоятелство указва на явен стремеж към злоупотреба с процесуални права с цел облагодетелстване. По отношение на претенцията за разноски направени в касационното производство по отношение на основния спор – по касационната жалба. На първо място не е доказано реално заплащане на разноски. Липсва представен договор за правна защита и съдействие с отразено плащане, поради което претенцията за разноски се явява недоказана. На второ място изложеното в отговора на касационната жалба не касае настоящия спор, доколкото в отговора са изложени твърдения, че в обжалвания акт не било посочено пред кой съд може да се обжалва същия, поради което е налице хипотезата на чл. 140 АПК, което не отговаря на истината. В оспорения акт изрично е посочено, че същият подлежи на обжалване пред АС – Бургас, като е указан и срокът за обжалване. Следователно макар в отговора да е посочено, че е по настоящото дело и да е посочено, че изхожда от ответника по касация, същият не се отнася до спора предмет на делото. Спорът по частната жалба не е разрешен в полза на частния жалбоподател, поради което разноски не му се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.