Решение № 2612 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8697/2011 г.

Решение № 2612 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8697/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хигия 2 - АГППМП" ООД, гр. Пловдив, срещу решение № 961 от 30.05.2011 г. по адм. дело № 164 по описа за 2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 16-0284 от 16.12.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив. Като пороци на съдебното решение са посочени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 76а от ЗЗО и на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е писмена покана изх. № 16-0284 от 16.12.2010 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, с която "Хигия 2 - АГППМП " ООД, гр. Пловдив - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 160284 от 27.02.2009 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК - Пловдив сумата 6482.26 лв., произхождаща от превишение на стойността на назначените медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за второ, трето и четвърто тримесечия на 2009 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и на материалния закон - Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (отм.), Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006 г.) и т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.). Съдът законосъобразно е приел, че на основание чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор за 2009 г. изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за медико - диагностични дейности, назначени извън разширените надвишения и задължението за компенсиране. Задължението не е свързано с възстановяване на неоснователно получени от жалбоподателя суми, а с поправяне на причинената на бюджета на НЗОК щета от превишаването на регулативните стандарти - преразход на бюджетни средства. Не се установяват твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният съд е предприел процесуални действия за събиране на доказателства, относими към законосъобразността на оспорения пред него акт, обсъдил е всички възражения на жалбоподателя и е установил правилно фактите по делото. Жалбоподателят не е оспорил обстоятелствата, отразени в констативния протокол от 06.12.2010 г., във връзка с датите на връчване на протоколите за регулативните стандарти за съответното тримесечие (07.05.2009 г., 03.08.2009 г. и 02.11.2009 г.), както и във връзка с датите на съответно подписаните анекси за допълнително отпускане на средства (29.05.2009 г., 10.09.2009 г. и 03.12.2009 г.). Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалната норма на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване, в сила от 01.01.2010 г. Задължението на касатора като изпълнител на първична медицинска помощ да възстанови на възложителя НЗОК направените разходи за медицински дейности, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по регулативните стандарти, е възникнало по силата на чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор за 2009 г. С ал. 5 на чл. 37 е предвидено контролът за изпълнение на регулативните стандарти да се осъществява съобразно специалните процесуални правила в глава двадесета и двадесет и първа на НРД 2006 г., отнасящи се до реда за установяване и събиране на неоснователно получени суми. Целта на договорната клауза, пресъздаваща подзаконовата нормативна разпоредба на т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г., е да се осигури защита на правата на изпълнителите на медицинска помощ в административните производства за установяване и събиране на вземанията на НЗОК. Действащата от 01.01.2010 г. процесуална норма на чл. 76а от ЗЗО също предвижда възстановяването на сумите, дължими от изпълнител на медицинска помощ на НЗОК, да се извършва чрез контролно производство, съставяне на протокол за неоснователно получени суми и даване на възможност на лицето - обект на проверката да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. Съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" не трансформира материалноправното задължение на изпълнителя по чл. 37, ал. 3 от ИД за 2009 г. в задължение за възстановяване на неоснователно получени от него суми. На основание на изричната клауза на индивидуалния договор изпълнителят на медицинска помощ дължи възстановяване на разходите, които са направени от бюджета на НЗОК неправомерно поради допуснато нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (отм.). С назначаване на МДД с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой изпълнителят е причинил плащания от бюджета на НЗОК над определените средства и дължи възстановяване на неправомерно направените разходи. Оспорената покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,